Решение № 773 от 05.03.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Варна, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110101507 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „ВАРНА СИТИ ПАРК“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ************, с която против Е. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ********, **** и А. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

**********, са предявени следните обективно и субективно съединени осъдителни искове, за солидарното осъждане на ответниците, да заплатят на ищеца, следните суми:

- 2566,84 лева, представляваща сбор от неплатените такси за управление и поддръжка на общи части, дължими по два Договора за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „Варна сити парк“, сключени на 25.08.2016 г. и на 11.12.2017г., съгласно фактури, както следва:

254,72 лева по фактура № 1000004676/04.10.2021г. за дължимите такси за периода м.октомври 2021г. - м.декември 2021г.; 306,17 лева по фактура № 1000004925/16.02.2022г. за дължимите такси за периода м.януари 2022г. м.март 2022г.; 306,17 лева по фактура № 1000005167/05.04.2022г. относно дължими такси за управление за периода м.април 2022г. - м. юни 2022г.; 306,17 лева по фактура № 1000005412/04.07.2022г. за дължими такси за периода м. юли 2022г. - м. септември 2022г.; 306,17 лева по фактура № 1

1000005660/04.10.2022г. за следващите се такси за периода м. октомври 2022г.

- м.декември 2022г.; 362,48 лева по фактура № 1000005906/27.01.2023г. за такси за управление за периода м.януари 2023г. - м.март 2023г.; 362,48 лева по фактура № **********/03.04.2023г. за дължимите такси за периода м.април 2023г. - м.юни 2023г. и 362,48 лева по фактура № 1000006393/03.07.2023г. относно дължими такси за периода м.юли 2023 г. - м.септември 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и

- 421,92 лева, съставляваща сбора от обезщетенията за забава в плащането на горните суми за периоди, както следва: 66,92 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 254,72 лева по фактура № 1000004676/04.10.2021г. за периода 10.10.2021 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 69,46 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 306.17 лева по фактура № 1000004925/16.02.2022г. за периода от 16.02.2022 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 64,95 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 306,17 лева по фактура № 1000005167/05.04.2022г. за периода 10.04.2022 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 57,21 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 306,17 лева по фактура № 1000005412/04.07.2022г. за периода от 10.07.2022 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 49,39 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 306,17 лева по фактура № 1000005660/04.10.2022г. за периода 10.10.2022 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 47,13 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 362.48 лева по фактура № 1000005906/27.01.2023г. за периода 27.01.2023 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 38,74 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 362,48 лева по фактура № **********/03.04.2023г. за периода 10.04.2023 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 28,12 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 362,48 лева по фактура № 1000006393/03.07.2023г. за периода 10.07.2023 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.

В условията на евентуалност, ако съдът намери, че не са налице условия за солидарното осъждане на ответниците, ищецът претендира разделното им 2 осъждане – всеки за ½ част от претендираните суми. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Ответниците са съпрузи, като същите са придобили в режим на съпружеска имъществена общност, правото на собственост върху самостоятелен обект - апартамент № 26 с идентификатор № ********, находящ се в комплекс от затворен тип „Варна сити парк“, жилищна сграда блок „*******, ведно с прилежащата му изба и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ *** по КККР на гр. Варна, както и на паркомясто № 38, с площ от 12,50 кв.м, находящо се в подземен гараж с идентификатор *******, разположен на ниво -1 на сграда № 9, изградена в ПИ ***, ведно с 21.45 кв.м ид.ч. от ПИ ***.

Твърди се, че на 25.08.2016 г., на основание чл.2 ЗУЕС, между страните по делото, договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „Варна сити парк“, съгласно който ищецът, като изпълнител, е поел задължение да изпълнява функциите по управление и поддръжка на общите части на комплекса, включващи подробно посочени в чл.2.2 от договора и приложенията към него дейности, при поето насрещно задължение от възложителите /ответниците/ да заплащат припадащата им се част от разходите по управление, поддръжка и обслужване на общите части. Сочи, че конкретните условия относно размера на дължимите от собственика възложител плащания, в това число и индексирането на следващите се такси, са разписани в чл.5.2, чл.5.3 и Приложение № 1 от договора. Заявява, че съгласно постигнатата договореност, плащането следва да се извършва на всяко тримесечие от календарната година, съответно до 10 януари за първото тримесечие, до 10 април за второто тримесечие, до 10 юли за третото тримесечие и до 10 октомври за четвъртото тримесечие.

В исковата молба се сочи, че на 11.12.2017 г., между страните по делото е сключен втори договор, аналогичен на първия, във връзка с притежаваното от ответниците покрито паркомясто № 38. Уговорената цена за управление и подръжка по този договор, индексирана ежегодно съобразно условията на чл.5.3, е платима на всяко тримесечие от календарната година в сроковете, както по предходния договор.

3

Сочи, че към датата на подаване на исковата молба в съда, страните по делото продължават да са обвързани от така сключените договори, като ищецът стриктно изпълнява задълженията си по същите. Съгласно уговореното между страните /чл.5.3.1 от съответните договори/ размерите на месечните такси за управление са индексирани ежегодно, за което в началото на всяка календарна година „Варна сити Парк“ АД е уведомявало възложителя. В тази връзка размерът на следващата се такса за управление по сключения между страните договор от 25.08.2016г. за апартамент № 26 за 2021г. е в размер на 0.80 лева с вкл.ДДС за 1 кв.м застроена площ, за 2022 г. – 0,97 лв. с ДДС за 1 кв.м и за 2023г. – 1,148 лева на кв.м, с вкл. ДДС. Месечната такса по договора от 11.12.2017 г. за покрито паркомясто №38 за 2021 г. е 4,93 лева с ДДС, за 2022 г. – 5,12 лева с ДДС и 6,07 лева с ДДС за 2023 г.

Ищецът заявява, че за дължимите от ответниците суми, са издадени общи фактури, за периода м.октомври 2021 г. - м.септември 2023 г., са издадени общи фактури както следва: фактура №1000004676/04.10.2021 г. за сумата от 254,72 лева, включваща дължимите такси за периода м.октомври 2021 г. - м.декември 2021 г.; фактура № 1000004925/16.02.2022 г. за дължимите такси за периода м.януари 2022 г. - м.март 2022г. в общ размер на 306,17 лева; фактура № 1000005167/05.04.2022 г. за сумата от 306,17 лева, дължими такси за управление за периода м.април 2022 г. - м.юни 2022 г.; фактура № 1000005412/04.07.2022 г. на стойност 306,17 лева, дължими такси за периода м.юли 2022г. - м.септември 2022 г.; фактура № 1000005660/04.10.2022 г. за дължимите такси за периода м.октомври 2022 г. м.декември 2022 г. в общ размер на 306,17 лева; фактура № 1000005906/27.01.2023 г. за сумата от 362,48 лева, такси за управление за периода м.януари - м.март 2023 г.; фактура № **********/03.04.2023 г. за дължимите такси за периода м.април 2023г. - м.юни 2023 г. в общ размер на 362,48 лева и фактура № 1000006393/03.07.2023 г. за сумата от 362,48 лева дължими такси за периода м.юли 2023 г. - м.септември 2023 г. Заявява, че плащания от ответниците, по издадените фактури, не са извършвани.

Поради допуснатата забава в плащанията, претендира лихва за забава, начислена върху задължението по всяка фактура за периода от 10-то число на първия месец от тримесечието, за което се дължи таксата, до датата на подаване на исковата молба в съда - 05.02.2024 г. Сочи, че само по отношение 4 на таксата, дължима за първото тримесечие на всяка една от календарните години, обезщетението се търси от датата на издаване на съответната фактура, тъй като поради по-късното излизане на данните за инфлацията за предходната година, фактурите са издавани след 10 януари. Намира, че по аргумент от чл.32, ал.2 вр. чл.21, ал.1 СК ответниците са солидарно задължени, а при липса на условия за солидарното им осъждане, претендира по ½ част от всеки от тях.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците, чрез пълномощник, представят отговор на исковата молба, с който оспорват основателността на предявените искове. Не спорят, че са собственици на обектите, посочени в исковата молба.

Оспорват имота, в който се намират обектите им да представлява жилищен комплекс от затворен тип. Оспорват да са обвързани от сключените договори, както и ищецът да е изправна страна по същите. Сочат, че до 2020 г. ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си по договора, а именно поддръжката, управлението и обслужването на общите части. Поддържало е озеленяването и допълнителните съоръжения, като детска площадка, сух фонтан и др., т.е. изпълнявало е задълженията си, подробно изброени в Приложение № 2 към Договора. През пролетта на 2020 г. е констатиран теч в подземния паркинг, който засяга паркомясто № 37 и 38. Съставен е констативен протокол от 03.05.2020 г., подписан от комисия в състав, собственици на апартаменти в същата сграда - А. П., И.М. и Б.Б.. Същият е доведен до знанието на „Варна Сити Парк“ АД, което като инвеститор и страна по договора, се е задължило да отстрани проблема, но това не е сторено, с което намират, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.

4.2.5 от Договор от 11.12.2017 г.

Твърдят, че след тази дата започват проблемите с изпълнението на договорните задължения на ищцовото дружество и по двата процесии договора. Сочат, договорът с озеленителната фирма, която е поддържала тревните площи, е прекратен, като същите са в неподдържано и лошо състояние. От всички задължения поето от дружеството по договорите, единствено се осъществява ежеседмично почистване на общите части на сградата. Въпреки многократните разговори между собствениците на обекти в сградата и представители на дружеството, освен искането за заплащане на такса, друго не се предприема от страна на ищеца. Заявяват, че нито веднъж не 5 е представен отчет от страна на търговското дружество, какви са разходите по пера, покривани от заплащаните такси, и как са определени самите те.

В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че на едно от проведените събрания, представител на дружеството, е заявил, че който не е доволен от поддръжката, може да подаде заявление за прекратяване на договорните отношения. Така на 09.09.2021 г. със заявление вх. № 11 от същата дата, ответниците изрично заявяват желанието си, договорът между тях и дружеството да бъде прекратен от тази дата и поради тази причина е преустановено плащането на тримесечните вноски, както и поради неизпълнение на задълженията от страна на дружеството.

Намират, че клаузата касаеща промяна на размера на таксата по договора по чл.5.3., предоставяща право на ищеца да я промени едностранно, без изричното съгласие на собствениците на обектите в сградата и в частност ответниците, за неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.11 и т. 19 ЗЗП.

Търговското дружество изготвя уведомления за увеличаване на цената до собствениците на обекти в сградата, като от същите не става ясно как и дали са стигнали до знанието на собствениците. Твърдят, че не са получили приложените към исковата молба уведомления, а са узнали за размера на дължимата такса при издаване на фактурата и отправеното искане за плащане по електронна поща. Със самия текст на уведомленията за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. се запознават едва с получаването им с исковата молба. Посочената клауза внася неравнопоставеност между страните, отделно от това така формулирана клаузата по т.5.3.1 не дава възможност на собствениците на обекти в сградата да преценят икономическите последици от подписването .