Акт № 169 от 04.11.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. З., 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100169 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. З. А., ЕГН **********, с адрес: село С., община З., област С., чрез адв. М. О. – АК С., със съдебен адрес: град Р., бул. „*“ № *, срещу „С.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н М., бул. Ц.ш. № *, ет. *, представлявано от Н.П.П. – управител, за заплащане на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, на ищеца сума в размер на 202,47 евро, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за обезпечен потребителски кредит № 1376557 от 06.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът, чрез пълномощника си, сочи, че на 06.09.2025 г. сключил Договор за паричен заем № 1376557 с ответното дружество, по силата на който заемодателят „С.К.” ООД ми предостави заем в размер на 900,00 (деветстотин) лева, при следните параметри:

1.Размер на отпуснатия заем: 900,00 лева/ 460,16 евро;

2.Размер на погасителна вноска: 5 х 201,22 лв. / 102,88 евро;

3.Вид вноска: месечна;

4.ГПР: 57,23 %;

5.Брой вноски: 10;

6.Фиксиран лихвен процент: 46 %;

7.Дата на първо плащане: 06.10.2025 г.;

8.Обезпечение: поръчители;

9.Дата на последно плащане: 06.07.2026 г.и

1

10.Обща сума за плащане: 1178,60 лева/602,61 евро;

Сочи, че съгласно чл.6 от договора страните се споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поръчител/и. Поръчителството може да е от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочени в исковата молба параметри.

Пълномощникът сочи още, че на основание чл.7 ал.5 от договора на кредитополучателя е начислена неустойка в размер на 981,40 лева /501,78 евро за неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение към договора за заем.

Счита, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Клаузата е нищожна и на друго основание – чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.7 ал.5 във вр. чл.6 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като твърди, че в случая в чл.7 ал.5 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.

Счита, че неустойканта е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи.

Намира, че посоченият в ДПК ГПР не съответсва на действителния.

По изложени съображения, че са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, намира, че целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В изпълнение на Договор за обезпечен потребителски кредит № 1376557 от 06.09.2025г. заплатил на ответника сумата от 1296 лева, или 6 месечни вноски по 216,00 лева/110,44 евро.

Поради недействителността на договора за заем за ищеца е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него – 900,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 1296,00 лева до дължимата от 900,00 лева в размер на 396,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъдиответника „С.К.” ООД, ЕИК ****, да заплати на ищеца Д. З. А., ЕГН **********, сумата от 202,47 евро, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за обезпечен потребителски кредит № 1376557 от 06.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

2

Претендираната сума и присъдени разноски сочи, да бъдат преведени на ищеца по посочена от него банкова сметка в ЦКБ АД: а именно: IBAN ******, BIC *************.

Претендира разноски, както и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38 ал.2 от чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, в размер определен от съда, по следната банкова сметка в Уникредит Булбанк АД: IBAN *******, BIC ****.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „С.К.” ООД, чрез пълномощника му адв. Х.М.Г., като оспорва исковата молба като неоснователна.

Възразява относно потребителското качество на ищеца, като сочи, че на настоящия съд служебно е известно, че ищецът е завел най-малко четири дела срещу други финансови институции.

Моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен, претендира разноски.

В осз страните – редовно призовани, не се явяват. Ищецът се представлява от пълномощника адв. О., която поддържа исковата молба. От името на ответника е депозирана молба със становище по предявените искове.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК, Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им следните факти: сключването на сочения договор за потребителски кредит от разстояние, при условия, посочени от ищеца по делото – размер на заема, срок за изпълнение, усвояване на заемната сума; че е извършеното плащане към ответното дружество по процесния договор със сумата от 202.47 евро над чистата стойност на кредита.

По силата на ДПК на кредитополучателя е предоставена заемна сума в размер на главницата от 900 лева, или 460.16 евро, който следвало да върне на 10 вноски, за срок до 06.10.2025г.

В изпълнение на договора ищецът заплатил на „С.К.” ООД сумата от общо 1296 лева, с 6 равни вноски от по 216 лева или 110.44 евро.

Заемната сумата била предоставена при фиксиран годишен лихвен процент от 46 % и годишен процент на разходите от 57.23 %.

В ДПК е установено задължението за предоставяне на обезпечение /поръчител/и, отговарящи на конкретно посочени условия/, респ. възложено е задължение за неустойка при непредоставянето на същата и това е разписано 3 в чл.6 и чл.7, ал.5. Размерът на неустойката е определен на 981.40 лева, респ.

501.78 евро.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че заемната сума по дотовора е предоставена на ищеца, поради което същото не подлежи на допълнително доказване.

Спорен между страните е въпросът по отношение на това дали договорите за потребителски кредит /ДПК/ са действителни и дали са дължими плащания по тях.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени доказателства и признание на факт от страна ответника относно заплатена от ищеца сума в размер на 202.47 евро, над чистата стойност на кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

По допустимостта на предявения/те иск/ове:

При проверка относно допустимостта на иска, съдът не констатира пречки относно неговото разглеждане - налице е правен интерес у страна на ищеца от предявяване на иск спрямо ответника, предвид твърдените плащанията без основание от страна на ищеца над задължението за главница.

По основателността на иска:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл.

1-во от ЗЗД.

Процесният случай касае сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и 4 електронния подпис (ЗЕДЕП).

Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Сключеният ДПК по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за валидността и последиците важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Неоснователно е възражението на ответника, че сключването на множество ДПК от ищеца го лишава от качеството му на потребител. Не се ангажират доказателства, че сключването на такъв вид договори за заем се извършва по занятие от заемополучателя. Видно от приетата по делото справка от ЕИСС, броят дела с участието на ищеца не е такъв, че сам по себе си да доказва обратното.

Следва да се има предвид също, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, включително да уговорят възнаграждения, такси, неустойки и др., е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.