Решение № 211 от 05.06.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. П., 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101980 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба на Ж. С. З., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес с.С., ул. „Г.“ № 41, общ. П., срещу Г. Й. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.П., ул.

„Д." № 16.

Сочи се в исковата молба, че в изпълнение на служебните си задължения, вечерта на 19.02.2024 г. ищецът бил на работното си място, като охранител на паркинг, стопанисван от „ПИМК“ ЕООД, гр. Пловдив, разположен в местността на „Бабули“ в землището на гр. П., в близост до метанстанция, находяща се край път № III-108, водещ от гр. П. към гр.

Сандански, на територията на Община П.. Посочва се, че тъй като паркингът се намира край един от завоите на пътя, а непосредствено преди него има поставен пътен знак и пътна маркировка, забраняващи извършването на маневра свързана с пресичане на пътното платно и директното влизане в района на паркинга на автомобили, идващи от гр. Сандански в посока към гр. П., с цел да се предотврати опасността от евентуално възникване на пътнотранспортно произшествие с движещите се в обратна посока автомобили, ръководителят на паркинга изрично указал на охранителите в този паркинг, както и на шофьорите, които често паркирали автомобилите си там, да не се допускат товарни автомобили да влизат в паркинга през подхода към същия от към гр. Сандански. Посочва се още, че предвид така дадените указания товарните автомобили, които идват от към гр. Сандански и искат да влязат в паркинга, следва да преминат край него, като достигнат първото кръгово кръстовище след района на паркинга, където трябва да обърнат в обратна посока и 1 достигайки отново до паркинга да влязат в него през подхода към същия от към гр. П..

Навежда се, че вечерта на 19.02.2024 г., около 21,18 часа, за влизане в паркинга пристигнал товарен автомобил марка и модел „Рено“ с рег. № СВ0461РА и прикачено към него полуремарке, управлявани от ответника, като същият поискал да влезе в паркинга през подхода към същия, изграден в посока от към гр. Сандански. Виждайки приближаването на товарния автомобил и ремаркето, управлявани от ответника, от към забранената за влизане посока, ищецът излязъл от кабинката за охранителите, изградена в близост до входа на паркинга, приближил се пеш до С. и му обяснил, че не може да го допусне да влезе от там в паркинга, а същият следва да продължи с автомобила си до разположеното наблизо кръгово кръстовище, където да обърне и да се върне, за да влезе от към разрешения подход за влизане в паркинга от към гр. П.. Твърди се, че в този момент ответникът слязъл от кабината на управлявания от него товарен автомобил и отправил множество псувни и обидни думи спрямо ищеца, като му нанесъл и няколко удара с ръце и крака в областта на гърдите, лявото рамо и главата. Ищецът влязъл в кабинката, предназначена за престой на охранителите на паркинга, където позвънил на тел. 112 и подал сигнал за случилото се до органите на МВР, като уведомил по телефона и ръководителя на паркинга. Същевременно, ответникът се върнал обратно до управлявания от него товарен автомобил, качил се в него до първото кръгово кръстовище в гр. П., където обърнал в обратна посока и няколко минути по- късно отново достигнал с автомобила си до паркинга, като ищецът допуснал управлявания от него товарен автомобил да влезе в паркинга.

Релевира се, че в резултат на нанесените от ответника удари на ищеца са причинени две леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, довела до причиняване на болка и страдание в областта на долната челюст, както и причиняване на контузия на лявата раменна става с оток в областта на лявото рамо, придружено с болка. Същата нощ ищецът посетил Центъра за спешна медицинска помощ в гр. П., където, около 22,25 часа на 19.02.2024 г., му е извършен преглед и е освободен за домашно лечение. На следващия ден20.02.2024 г., ищецът посетил д-р Христо Френгов в МБАЛ „Югозападна болница“ филиал гр. П., който го е прегледал и му предписал лечение, като му издал и амбулаторен лист. На 21.02.2024 г, след извършен нов медицински преглед, на ищеца е издадено и медицинско свидетелство № 22/21.02.2024 г. от д-р Александър Попов, в което е удостоверено нанесените му по време на инцидента телесни наранявания.

Предвид изложените факти, се твърди, че с деянието си ответникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.1, пр.1 и т.12, пр.1 от НК, във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, като леките телесни повреди били причинени от ответника по хулигански подбуди, на публично място, с цел да се демонстрира явно неуважение към личността, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на пострадалия, както и незачитане на установените в обществото правила и норми за поведение. Твърди се още, че е образувано НОХД № 318/2025 г. по описа на Районен съдП., приключило на 27.11.2025 г. с определение, с което е одобрено споразумение по делото, образувано срещу ответника, като същият бил признат за виновен в причиняването на 2 описаните увреждания на ищеца и му е наложено съответното наказание.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 100 лв. (пет хиляди и сто лева), представляващи претърпените от последния неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляващи претърпените от него болки и страдания, а именно: силно влошеното здравословно състояние и постоянния стрес, в който живее и до днес от случилото се, ведно със законната лихва, считано от датата на извършеното деяние, както и направените от ищеца разходи за прегледи в размер на 100 /сто лева/ лв., представляващи имуществени вреди, вследствие на нанесения на ищеца от ответника побой на 19.02.2024 г., с който вторият е причинил на първия две леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, довела до причиняване на болка и страдание в областта на долната челюст, както и причиняване на контузия на лявата раменна става с оток в областта на лявото рамо придружено с болка, за което е признат за виновен с одобрено споразумение от 27.11.2025 г. по НОХД № 318/2025 г. на ПРС, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието- 19.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

След изпълнение на процедурата по размяна на съдебни книжа, в рамките на законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от ответната страна е подаден писмен отговор, в който се оспорва изложената в молбата фактическа обстановка, като непълна и едностранчива. Релевира се, че в същата са пропуснати редица съществени на самия ищец, поради което се прави възражение за приложението на чл. 46, ал. 1 ЗЗД, доколкото действията на ответника били продиктувани от необходимостта да отблъсне непосредствено противоправно нападение.

Ответникът потвърждава, че е признал вината си и е сключил споразумение с Прокуратурата, одобрено от съда, като твърди, че признанието му било продиктувано от обективната невъзможност да участва пълноценно в едно наказателно производство, което предполага многократни явявания пред съда, като участието му в множество съдебни заседания било практически невъзможно и свързано със значителни разходи, както и със сериозни пропуснати ползи от невъзможността да упражнява трудовата си дейност.

В отговора се описва действителната, според ответната страна, фактическа обстановка, като се уточнява, че ответникът е управител на търговско дружество и единствен работник на същото, с предмет на дейност транспортна такава, с оглед на което около 21 часа на процесната дата превозвал ремарке, собственост на „ПИМК“, което следвало да остави в базата на собственика. Посочва се, че идвайки с композицията си от посока гр. Санданскигр. П., ответникът завил на ляво в посока базата на „ПИМК“, в която зона има два входа и влизането винаги се осъществявало през първия вход, който бил ползван от ответника в последната година и половина, както и от останалите водачи на товарни автомобили и техника. На процесната дата, около 21 часа ответникът навлязъл през първия вход, за да достигне до бариерата на „ПИМК", както винаги правил, спрял автомобила и очаквал бариерата да се вдигне, но портиерът не отворил, а се приближил до ответника и с лош и 3 арогантен тон му заявил да отиде до кръговото в гр. П., след което се прибрал в будката си.

Навежда се, че ответникът останал в недоумение от случващото се, тъй като вече чакал пред бариерата, дори си помислил, че поведението било преднамерено с цел задържане на товара и неплащане на направения от него курс. Ответникът слязъл от автомобила и се насочил към портиера, който в кабинката провел разговор по телефона с неговия началник, от който телефонен разговор ответникът разбрал, че било забранено да се захожда за влизане от там, откъдето тръгнал да влиза, като имало издадена заповед от фирма „ПИМК", с която ответникът не бил запознат. В тази връзка се твърди, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че шофьорите били уведомени за правилото за влизане в базата на „ПИМК", тъй като това обстоятелство не било известно на ответника до онзи момент и същият не бил запознат с тези нови вътрешни правила, като портиерът не изпълнил задълженията си да уведоми ответника за новите правила, а вместо това, арогантно и със заповеднически тон го изпратил да отиде на кръговото в гр. П.. Релевира се, че на процесната дата ответникът се прибирал от дълъг курс от Германия, с ремарке собственост на „ПИМК", което следвало да бъде оставено в базата на собственика, като ответникът бил много изтощен от пътя, предстояла му и още работа по приключването на курса и се афектирал от ситуацията, мислейки, че нарочно го бавят за точността на доставката на товара, което било свързано и със заплащането на курса. Посочва се още, че в хода на разговора между ответника и портиера, тонът на комуникацията постепенно ескалирал и между тях се разменили реплики на висок тон. Навежда се, че в един момент портиерът блъснал ответника, при което, реагирайки инстинктивно и под въздействието на естествен защитен рефлекс, насочен към предпазване от по-нататъшно физическо посегателство, ответникът замахнал с дясната си ръка и нанесъл на портиера един лек удар с отворена ръка в областта на бузата, с което се изчерпило цялото физическо съприкосновение между страните и не е имало други последващи действия на физическа саморазправа от страна на ответника. Последният отишъл до първото кръгово кръстовище и се върнал в посока гр. Сандански, за да прибере влекача и ремаркето, като пазачът го пуснал да влезе в обекта и да разкачи ремаркето.

Навежда се, че описаната в отговора фактическа обстановка се потвърждава от извършената видеотехническа експертиза по ДП № 314 ЗМ-446/2024 г. по описа на Районно управление гр. П. на наличния видеозапис от охранителната камера, разположена в базата на „ПИМК".

Посочва се, че съгласно констатациите на вещото лице, при разговор между страните охранителят избутал водача на товарния автомобил в областта на гърдите, непосредствено след което водачът замахнал с дясната си ръка и му нанесъл удар в областта на главата, възникнало кратко физическо съприкосновение, при което и двете страни се опитвали да си нанесат удари, след което охранителят се оттеглил и влязъл в охранителната кабина.

Твърди се, че с поведението си ищецът, който пръв осъществил физическо посегателство спрямо ответника, е допринесъл за настъпването на процесния инцидент и се явява непосредствен повод за възникването на конфликта между страните, в резултат на което следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД като претендираното обезщетение 4 бъде намалено.

В отговора се оспорват ищцовите твърдения относно претърпените неимуществени вреди и техния размер, като се поддържа, че същите са декларативни и не съдържат конкретни факти, продължителност, интензитет или медицински данни, които да установяват твърдените последици - силно влошено здравословно състояние и постоянен стрес. Допълва се, че въпреки проведените медицински прегледи, са установени единствено леки увреждания, свързани с краткотраен физически дискомфорт, като не са налице данни за настъпили трайни последици, продължително лечение или други обективни медицински констатации, които да обосновават твърденията за трайно влошено здравословно състояние и продължителен психически стрес. В тази връзка се твърди, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен и не съответства на характера и тежестта на твърдените увреждания, поради което се отправя искане до съда искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло, а при условията на евентуалност - значително намален.