Определение № 432 от 01.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Пловдив , 30.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20215300501472 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 против разпореждане от 08.04.2021 г., инкорпорирано в заповед № 3414 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 08.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 156 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 г., в частта, с което се отхвърля заявление вх. № 305 от 06.01.2021 г., уточнено със становище от 26.01.2021 г. и становище от 23.02.2021 г. на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 121468980 против Г. С. Я., ЕГН ***************, гр. ......................., ул. „..................................“ № ......, за сумите в размер на 765,01 лв. неустойки, начислени поради предсрочно прекратяване на договора, като е указано на заявителя, че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната му част, може да предяви осъдителен иск за вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, иска се същото да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 305 от 06.01.2021 г. на „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131468980 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер 2100,93 лева, включващ следните суми: неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 12.03.2020 г. до 14.10.2020 г. на обща стойност 479,33 лв., по договор № М5130464 от 10.10.2019г., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 1

493,62 лв, неустойки в общ размер 748,33 лв., включващи неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за услугите на срочен абонамент и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, както и неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 13.07.2020 г. до 11.11.2020 г. на обща стойност 166,11 лв., по договор № М5931172 от 02.10.2017г., предоговорен 08.04.2020 г., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 55,50 лв, неустойки в общ размер 158,04 лв., включващи неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за услугите на срочен абонамент и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. В обстоятелствената част на заявлението е уточнено, че неустойките са изчислени при спазване на договора и съдебна спогодба, подписана от КЗП и Мобилтел по гр. д. № 12268/2014г. и документирана в Протокол от 21.04.2016г. на СГС, а именно: максималния размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, като абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. С подадените становища са изпълнени част от указанията на съда за конкретизиране на обстоятелствата, на които се основава претенцията, включително и какви са уговорките за неустойки и как са образувани сумите за неустойки, както и конкретизиране на договорите, посочване на датите на сключването им и представяне на заверени копия от същите.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите от 2.00 лева- неустойка за обработка на просрочени задължения; 37.47 леванеустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси за мобилен интернет; 45.54 лева- неустойка представляваща пропорционална отстъпка от цена за абонаментния план за мобилен интернет; 100.00 лева- неустойка за невърнато оборудване; 20.97 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси за фиксирана услуга интернет; 55.27 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси за допълнителни екстри към фиксирана услуга телевизия; 100.00 лева- неустойка за невърнато оборудване; 48.99 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси за фиксирана услуга интернет; 150.00 лева неустойка за невърнато оборудване; 49.95 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси за видеонаблюдение; 2.67 лева неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси за 2 допълнителен интернет; 92.49 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси за мобилен интернет; 59.66 лева неустойка представляваща пропорционална отстъпка от цена за абонаментния план за мобилен интернет и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. Приел е, че така заявените вземания за неустойки в размер на 3 месечни такси, както и неустойки в размер на пропорционална част от отстъпките по абонаментния план, произтичат от неравноправни клаузи, по силата на които при неизпълнение на задълженията за заплащане на текущите мобилни услуги, доставчикът може да прекрати едностранно договора, като има право на неустойка в трикратен размер, който се определя не от договорената, а от стандартната цена на услугите, предлагани от оператора – заявител. В случая според заповедния съд е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, доколкото потребителят се задължава да заплати необосновано висока неустойка, която не държи сметка за обема на неизпълнение на задълженията на потребителя и на чл. 143, ал. 2, т. 14 от ЗЗП, редакция преди ДВ бр. 100/2019 г. – неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора. Заповедният съд е приел още, че клаузата за неустойка в случая не отговоря на изискванията за яснота по отношение на това какви точно отстъпки се имат предвид в каузите и как следва да се определи дължимата „част“. Относно неустойката за невърнато устройство е прието също, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е прието, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП редакция преди ДВ бр. 100/2019 г., и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП редакция преди ДВ бр. 100/2019 г., а и клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована вероятност да се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение – посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. При договорена по този начин неустойка потребителят не бил в състояние да направи информиран избор, тъй като не бил наясно отнапред колко би дължал при евентуално разваляне на договора.

Хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП е приета и по отношение на претендираната неустойка за обработка на просрочени задължения, която е в размер на 2 лв. за задължение от 95,33 лв. за забава от три дни.

Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

3

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 2 от ГПК, както за редовността на заявлението, така и за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, и относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

Съгласно ал. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност вземанията за неустойка, да се основават на неравноправни клаузи. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договора, претендирана в 3 месечни такси за услугите по договора, съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на същата, а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, че начина по който се формира същата, остава неясен за потребителя. В процесния договор и представените приложения към него не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на неустойката. Неясно остава и кои конкретни услуги включва тази такса и как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките и какви са пазарните цени на предоставените мобилни устройства. Същото се отнася и за обезщетението за невърнато устройство, тъй като не е посочено в договора, при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент.

Задължение за заплащане на претендираното обезщетение за обработка на просрочени задължения също не е ясно посочено в договора, въз основа на който се претендира, а и по отношение на него не е уточнен начина, по който е формиран размера на претенцията, каквито указания са дадени от заповедния съд, поради което и не е налице редовно заявление, доколкото не отговаря на изискванията за съдържание на искова молба, по смисъла на чл. 410, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.

В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove , се приема, че „изискването 4 договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“.