Определение № 13136 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13136 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20251110123538 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА за събиране представените с исковата молба и с отговора й, документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКАТ служебно справки от НОИ и НАП за доходи на страните, трудови правоотношения, както и за всякакви други получавани помощи (социални), пенсии и т.н. от страните за периода 18 месеца назад преди изготвяне на справките, които следва да бъдат предоставени в едноседмичен срок, считано от уведомяването.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в насроченото открито съдебно заседание за изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК (ДВ, бр. 101 от 2019 г.) относно личните отношения между детето и ответника, като в случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в максимален размер на по 300,00 лева на всеки неявил се родител.

ОТЛАГА произнасянето по исканията на страните за събиране на гласни доказателствени средства и по искането за назначаване на КСППЕ за първото по делото открито съдебно заседание, след становище на страните и след 1 постъпване на социалните доклади.

ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото в отговора съдебно удостоверение на ответника, което да му послужи за снабдяване с описаната медицинска документация, след представяне на доказателства за заплатена държавна такса по сметка на съда в едноседмичен срок, в размер на 2,56 евро. Определя, на основание чл.158, ал.1 от ГПК, срок за представяне на документите до дата на първото по делото открито съдебно заседание вкл.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба/споразумение за уреждане на правния спор, предмет на делото, като им пояснява, че доброволното уреждане на спора е във взаимен техен интерес. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба/споразумение е необходимо лично участие на страните и явяването им в насроченото открито съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание и дължимите за производството държавни такси са по-ниски. УКАЗВА на страните, че ако междувременно постигнат споразумение досежно спорния предмет, следва да го представят в писмен вид, като предприемат и съответни процесуални действия по чл. 321, ал. 5 от ГПК. УКАЗВА на страните възможността им да ползват медиация за доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.06.2026 г., от 16:00 ч., за която дата и час да се призоват:

- страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора, ведно с приложенията към него, във връзка с който може да вземе становище и да ангажира доказателства най - късно до първото по делото открито съдебно заседание вкл., след което губи тази възможност.

- компетентните ДСП (по местоживеене на детето/децата и родителите), като им се връчи препис от определението, които следва най-късно до датата на насроченото съдебно заседание да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет, в който след среща с детето/децата и двамата родители, да застъпят становище досежно привързаността на детето/децата към всеки от родителите, доходи и ангажираност на родителите, какъв е родителският капацитет на всеки един от 2 родителите, каква е емоционалната връзка на детето/децата с родителя, при когото живее/ят и с когото има/т определен режим на лични отношения, както и какви са социално-битовите условия за отглеждане на детето/децата при всеки един от родителите, наличие на подкрепяща среда по отношение на всеки от родителите и др., както и СТАНОВИЩЕ ПО ЧЛ. 138А СК, като ДСП специално да отговори и на въпроса дали детето/децата е/са в риск. УКАЗВА на компетентната ДСП да посочи и изрично дали е в интерес на детето М. да бъде изслушвана в съдебно заседание.

СЪСТАВЯ следния проект за доклад на делото: Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение от 25.11.2024 г., постановено по гр.дело № 47233/2024 г. по описа на СРС, бил прекратен сключеният между страните граждански брак, като съдът утвърдил споразумение помежду им, по силата на което родителските права по отношение на детето им М. Б.. Н. били предоставени на бащата, като при него било определено и нейното местоживеене, а майката следвало да заплаща ежемесечна издръжка на детето, чрез бащата в размер на 600 лева и й бил определен режим на лични отношения с детето. Описва се, че към момента на подаване на молбата за развод и подписване на споразумението, ищцата била на лечение след катастрофа през месец февруари 2024 г., като била претърпяла няколко животоспасяващи операции и няколко месечни рехабилитации, за да се възстанови. През този период ответникът бил подал молба за развод и тъй като ищцата не била в състояние тогава да се грижи за детето, бащата и родителите на майката поели грижите за детето. Още преди катастрофата страните били във фактическа раздяла. Към 2024 г. ищцата се била възстановила в гр.Созопол, където имала собствено жилище. Посочва се, че ищцата е собственик на два апартамента, като в един от тях живее бившият й съпруг и детето, а съгласно споразумението между страните, той ползвал безвъзмездно апартамента й в гр.София до месец юли 2025г.

След влизане в сила на съдебното решение, били настъпили нови обстоятелства, които променили трайно и съществено обстановката и начина на отглеждането и възпитаването на детето, като с оглед неговите интереси, се налагало изменение на упражняването на родителските права по отношение на детето и местоживеенето му, както и на определения режим на лични 3 отношения с детето и заплащаната му издръжка. Уточнява се, че ищцата се е възстановила от извършените операции и е в състояние да се грижи за детето, като има желание това да става в дома й в гр.Созопол, където се е установила повече от година. Също така осъществявала дейност в ЕООД, която й давала възможност да прекарва повече време с дъщеря й и да бъде вкъщи.

Ответникът не бил съгласен с предложението на майката, а детето изразило съгласие да живее при майка си в гр.Созопол. Майката била в състояние да осигури добри материални условия на живот на детето си. Изложени са твърдения за наличие на изградена емоционална връзка между майката и детето. Счита се, че майката притежава необходимият родителски капацитет и възможност да се грижи за детето. Въз основа на изложеното се иска изменение на постановените с посоченото съдебно решение, мерки, като родителските права върху детето бъдат предоставени на неговата майка и при нея бъде определено местоживеенето му, а на бащата се иска съдът да определи посочения в молба от 13.05.2025 г. режим на лични контакти с детето и същият да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от влизане в сила на решението, платима по банков път по сметка на законния представител на детето - Б. П. К., до всяко 10-то число на месеца, за който се дължи и до настъпване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение.

Иска се прекратяване на присъдената с решението издръжка за детето, дължима от майката. Претендират се направените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва. Описано е, че страните заживели заедно през 2014 г., като на 11 май 2015 г. се родила тяхната дъщеря - М., на 15.08.2015 страните сключили граждански брак. В края на 2020 г. ищцата била изпаднала в сериозна емоционална криза, която силно обезпокоила както ответника, така и нейните родители - отказвала да се храни, не можела да спи и изпитвала тежка форма на безпокойство. От този момент тя била в невъзможност да полага грижи за дъщеря си и основно ответникът обгрижвал детето, подпомаган от родителите на ищцата. Състоянието на ищцата в края на м.декември 2020 г. принудило ответника да потърси лекарска помощ, като двамата с ищцата посетили психиатър, който бил лекувал ищцата в предходни моменти на кризи и той й бил назначил лечение, което не дало резултат. Ищцата отказала да пие 4 лекарствата си и не била в състояние да се справи с ежедневните си задължения, вкл. не можела да изпълнява функциите си на родител. Лекарите в УМБАЛ "Александровска" ЕАД преценили, че поведението на ищцата било високо рисково, което наложило през м.януари 2021 г. тя спешно да бъде хоспитализирана в психиатрична клиника към болницата. След като била изписана, ищцата се върнала в дома си, но след известно време отказала да приема назначените й лекарства, което влошило състоянието й, поради което отново била хоспитализирана за период 15.02.-04.03.2021 г. Поставена й била диагноза "рекурентно депресивно разстройство". След второто изписване, ищцата не се прибрала в семейното жилище, а се преместила да живее при родителите си в кв.Симеоново. От този момент до края на 2021 г., както и през 2022 г. ответникът почти всяка вечер водел детето при майката в опит да не се прекъсва връзката помежду им. Към края на 2022 г. станало ясно, че състоянието на ищцата не се подобрило, а било крайно нестабилно и проблемът се задълбочавал, в резултат на което, отношенията между страните и тези между ищцата и детето станали напрегнати и нехармонични. Ищцата била дистанцирана и не проявявала особен интерес към дъщеря си. През 2023 г. ищцата напуснала гр.София и заживяла в гр.Созопол. Ответникът продължил да води детето в гр.Созопол, но до късната есен на 2024 г. ищцата не била търсила активен контакт с дъщеря й. При една от срещите в гр.Созопол между майката и детето през лятото на 2023 г., 15-тина минути след като бащата го оставил, детето му било позвънило разплакано и му казало, че ищцата го била изгонила, като помолило баща му да го прибере. От началото на 2021 г. до есента на 2024 г. се случвало ищцата да се връща за кратко в семейното жилище, но всеки път се държала агресивно и внасяла напрежение. Така, през 2024 г. страните решили да прекратят брака си, като разводът приключил по взаимно съгласие, а делото било инициирано от двете страни. През късната есен на 2024 г. ищцата започнала да търси контакт с детето, но то отказвало да комуникира с майка си. През лятото на 2025 г. детето прекарало един месец при майка си, като в първите седмици, когато се чували с ответника, звучало добре, но впоследствие започнало да звъни на баща си да го прибира, защото майка му му викала и не се държала добре с него.

Не били настъпили нови обстоятелства, свързани с отглеждането и възпитанието на детето, което живее с ответника и се отглежда от него от 5 началото на 2021 г. Бащата в продължение на 5 г. е полагал ежедневно грижи за дъщеря си, като помежду им била изградена силна емоционална връзка.

Такава връзка не била изградена с майката. Въз основа на тези и останалите, изложени в отговора на исковата молба, съображения, се счита, че дори предложението за споделено родителство не е в интерес на детето, поради отсъстващата емоционална връзка с майката, психичното й състояние и отдалеченото й местоживеене. Подробно описано е, че от м.09.2024 г. ответникът живее във фактическо съпружеско съжителство с нова партньорка, която оттогава живее с детето и помежду им също е изградена емоционална връзка. Посочено е, че е в интерес на детето, упражняването на родителските права да продължи да се упражнява от бащата, към когото детето е емоционално привързано. Претендират се направените разноски.

УКАЗВА на ищеца по исковете с правно основание по чл. 59, ал. 9 СК, че носи доказателствената тежест да установи по делото следните обстоятелства: че страните са родители на детето М., че с влязъл в сила съдебен акт родителските права върху детето и неговото местоживеене са определени и възложени на бащата, а на майакта е определен режим на лични контакти с детето и задължение да му заплаща издръжка, както и всички обстоятелства, които са се изменили след влизането в сила на съдебното решение, обуславящи интереса на детето от поисканите изменения на постановените мерки, нуждите на детето от издръжка в искания размер и възможностите на ответната страна да задоволява нуждите на детето от издръжка в претендирания/те размер/и.