Решение № 80 от 23.03.2023, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6/2023
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 23.03.2023
- В сила
- 21.02.2024
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Йордан Василев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Шумен, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. М..
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20233600500006 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №192/31.10.2022г. по гр.д.№670/2021г. ВПРС е отхвърлил предявените от Д. М. М. срещу Ж. И. Ж., обективно съединени искове за прогласяване нищожността на сключените между М.М.М., в качеството му на продавач и Ж. И. Ж., от друга страна в качеството му на купувач, договори за покупко-продажба на недвижими имоти, представляващи: 1. Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.С.., , находящ се в гр. С..., с площ от 2046кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, заедно с построените в имота сгради: iграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, със застроена площ: 56 кв.метра, на един етаж и iграда с идентификатор ***, с предназначение: селскостопанска сграда, със застроена площ: 60 кв.м., на един етаж и 2. Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.С.., находящ се в гр. С...., с площ от 219 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ ***, *** и ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор ***, с предназначение: сграда за обществено хранене, със застроена площ: 111 кв.м., на един етаж, обективирани съответно в нотариален акт № ....г. и нотариален акт № ....г. на нотариус с рег. № 661, поради тяхната привидност до размера на 1/3 ид.част, на основание чл. 17, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.2 от ЗЗД и за обявяване 1 за действителни прикритите договори за дарение на горните имоти, както и за възстановяване на запазената част от наследството на М.М.М., починал на 06.11.2017г., чрез намаляване на прикритите дарения до размера на запазената част на ищцата от наследството на баща й М.М.М., на основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Със същото решение са отхвърлени евентуално предявените от Д. М. М. срещу Ж. И. Ж. искове за прогласяване нищожността на горепосочените договори за покупко-продажба на недвижими имоти, поради противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволна от така постановеното решение, в частта с която са отхвърлени исковете й с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД останала ищцата. Твърдят, че същото било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на процесуалните правила и в пълно несъответствие със събрания по делото доказателствен материал. В първото по делото заседание, на осноавние чл.214, ал.1 от ГПК първоинстанционният съд допуснал изменение на заявените от ищцовата страна искови претенции, но не изготвил допълнителен доклад по делото и не дал подходящ срок за отговор на ответника, което се явявало съществено нарушение на съдопроизводствените правило по смисъла на ГПК. Първоинстанционнто решение било постановено въз основа на заключение на СИЕ, което не било в достатъчна степен ясно, пълно и обосновано. Оценката на право на ползване следвало да се извърши съгласно указанията, дадени в решение №16 от 28.02.1985г. по гр.д.№131/1984г. на ОСГК/. Неправилни се явявали и мотивите на първонистанцинония съд, че атакуваните два договора за покупко-продажба на недвижими имоти не портиворечали на добрите нрави. В конкретния случай продажната цена на имота била близо шест пъти по-ниска от пазарната, извършените разпореждания от продавача на имота били близо 5 месеца преди смъртта му, зравословното му състояние било влошено преди ,по време и след извършване на разпоредителните сделки.
Моли, съдът да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което заявените претенции с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД бъдат уважени.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:
Не е спорно между страните, че ответникът е син на съпругата на М.М.М., починал на 06.11.2017г., а ищцата-негова дъщеря от предходен брак. Към момента на смъртта си същият е оставил за свои наследници ищцата-низходяща от първа степен и съпруга/С.С./.
Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том 1, рег. № 461, дело №74 на нотариус с рег. №661, на 17.05.2017г. приживе, М.М.М. е прехвърлил на ответника Ж. И. Ж. правото си на собственост върху следния недвижим 2 имот: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.С.., ул. „С..., с площ от 2046 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при граници: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, заедно с построените в имота сгради: Сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, със застроена площ: 56 кв.м., на един етаж и сграда с идентификатор ***, с предназначение: селскостопанска сграда, със застроена площ: 60 кв.м., за сумата 8000лв., изплатена напълно на продавача, като последният си е запазил пожизненото право на ползване и обитаване на гореописания имот.
На 27.06.2017г. М.. и Ж. сключили още една сделка/нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том 1, рег. № 602, дело № 104 на нотариус с рег. № 661, по силата на която М.. продал на Ж. правото си на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.С.., ул. „....., с площ от 219кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ ***, *** и ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор ***, с предназначение: сграда за обществено хранене, със застроена площ: 111 кв.м., на един етаж, за сумата 6300лв., изплатена напълно на продавача, като последният си е запазил пожизненото право на ползване и обитаване на гореописания имот.
Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № 7708000034/13.01.2022 год., изд. от общ. С.., данъчната оценка на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради и постройки възлиза на 7190,30лв.., а съгласно удостоверение за данъчна оценка изх.№ 7708000033/13.01.2022 год., изд. от общ. С.., данъчната оценка на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради и постройки възлиза на 6973.90лв..
Съгласно отразеното в представената епикриза от 27.10.2015г.,издадена от УМАБЛ“Света М..а“-гр.Варна, М.М.М. е бил с поставена диагноза“Алкохолна цироза на черния дроб.“, датираща от 2010г. Представени са още 10бр. епикризи, свидетелстващи за различни престои на последния в болнични заведения в гр.Шумен и гр.Варна, по повод настъпили усложения във възка със заболяването му: портална хипертония; асцит; остра чернодробна недостатъчност; придружаващи заболявания: остра бъбречна недостатъчност.
Съгласно писмо от РЗОК – Шумен, ведно с приложените към него писмени доказателства и удостоверение изх. № АД – 3295 от 31.08.2022 год., изд. от МБАЛ „Св.
М..а“ ЕАД Варна, М.. М.. е постъпвал многократно за лечение в болнични заведения и е бил многократно консултиран от лекуващия си лекар, като всички прегледи и пролежавания в болница са били заплатени от НЗОК.
Съгласно удостоверение от 07.09.2022 год., изд. от клиника „Медикус Алфа“- гр.
Пловдив, М.. М.. за периода 09.11.2015г.-18.11.2015г. е бил лекуван в посочената клиника, като първоначално е бил лекуван по здравна каса и КП 74.К80.1, след което е била 3 заплатена сумата от 3300 лева за продължаване на лечението – за периода 12.11.2015г. 18.11.2015г..
Представено е и копие от трудовата книжка на ответника, от което е видно, че за периода от 03.12.2014г.-26.12.2021г. без прекъсване, Ж. е бил назначен на длъжност „машинист пътно-строителни машини“ в „ИЛАН“ЕООД-гр.С.., като е получавал месечно трудово възнаграждение в размер на между 340лв. и 650лв., а през 2017г. е получавал месечно възнаграждение в размер на 460лв..
Видно от отразеното в договор за покупко-продажба на МПС, съпругата на М.. М..-М.
М. е прехвърлила в полза на ищцата Д.М. М. ¾ ид.части от лек автомобил за сумата от 200лв..
Съгласно заключението на назначената по делото СИЕ, към датата на изповядване на сделките справедливата пазарна цена за имота с идентификатор *** възлиза на 29060лв., а за имота с идентификатор *** - 35050лв., но видно от съдържанието на същото, при изготвянето му не е съобразено наличието на запазено право на ползване върху имотите. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че заключението е изготвено въз основа направен оглед и използване на лична база данни, тъй като му било трудно да открие аналози с 5 годишна давност.
Съгласно заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, със задача да се определи реалната пазарна цена на процесните недвижими имоти към датите на изповядване на сделките, като се съобрази със запазеното право на ползване на праводателя, към датата на изповядване на сделките, пазарната цена за имота с идентификатор *** възлизала на 25659 лева, а размерът на учреденото право на ползване - на 13317лв. т.е. стойността на имота, предвид учреденото право на ползване възлизала на 12342лв.. За имота с идентификатор *** пазарна стойност е в размер на 27145лв., размер на учреденото право на ползване – 14088лв., стойност на имота, предвид учреденото право на ползване – 13057лв.. В съдебно заседание вещото лице е утачнило, че търговското предназначение на втория имот било отчетето в експертизата, както и че използваната методика за изчисляване стойността на ограниченото право на ползване давала възможност в най-пълна степен и най-адекватно да се определи пазарната стойност на това ограничено вещно право, тъй като другият метод, вземащ предвид предполагаемия бъдещ живот на вещния ползвател и средната продължителност на живота в България, бил твърде субективен.
Свид.Н. Г.а /първа братовчедка на ищцата/ заявява, че била по-близка с М.. и семейството му, преди последния да се разведе и ожени повторно. След развода също ходела в къщата му, където живеел с втората си съпруга. Не го била виждала често месеците преди да почине, но знаела за болестта му. Същият бил много отслабнал, с променен цвят на кожата и подут корем, живеел в миналото- питал я за бившия й мъж, а тя била отдавна разведена, помислил малкото й дете за първия й син. Свидетелката сочи също, че по време на кризите му, грижи за него полагала втората му съпруга. Често виждала и колите на 4 ответника пред къщата и когато ходела на гости при М.., последният излизал от горните стаи. Не знаела М.. да е продал къщата и баничарницата си. Свид.Г.Г./свако на ищцата/ също заявява, че познавал както ищцата, така и баща й. Същият живеел заедно с втората си съпруга. Последните години не бил ходил толкова често в дома му, но когато се срещнели му споделял за заболяването си и че не е добре. Понякога се губел и започвал да говори за друго. Излага, че разбрал за продажбата на имотите впоследствие, но не знаел на кого са продадени. Свид.Д.Иванов/съпруг на сестрата на ответника/ излага, че в началото на 2017г. дали на ответника сумата от 6000лв., като по този начин изкупили дела му от един наследствен апартамент в гр.С.., а в края на лятото същата година юни или юли месец му дал заем от 4000лв., които ответникът вече му бил възстановил. Излага, че за М.. грижи полагали предимно съпругата му и ответникът Ж. Ж.. Свид.П.Т../съсед на М.., без родство със страните/ сочи, че от 2014г. за М.. грижи са полагали съпругата му М. М. и синът й Ж./ответника по делото/. Често се виждал с М.. и според него, последният до края на живота си бил адекватен. Твърди, че М.. му споделил, че е прехвърлил имотите си на Ж., за да може да се лекува и да бъде осъществена трансплантация. М.. му бил казал, че продал имотите си на ответника, като това може би станало началото на 2017г..