Определение № 592 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. София, 25.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002902038 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Т. от гр. Пазарджик и М. К.

Д. от гр. Пазарджик, подадена чрез процесуален представител адвокат, против постановеното от Окръжен съд - Пазарджик решение № 230 от 28.05.2025 г. по в. гр. д. № 189/2025 г., с което след отмяна на решение № 1245 от 21.10.2024 г. по гр. д. № 44/2024 г. на Районен съд - Пазарджик е отхвърлен предявеният по делото иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Н. Г. Т. и М. К. Д. не дължат на „Банка ДСК“ АД сумите 15 647.30 лв. главница по договор за кредит от 11.12.2006 г., ведно със законната лихва от 15.09.2010 г. до окончателното плащане, 1 897.53 лв. - мораторна лихва за периода от 11.01.2010 г. до 15.09.2010 г., 351 лв. - разноски, и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3686/2010 г. на Районен съд - Пазарджик, предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 2619/2011 г. по описа на ЧСИ Т. Л. с рег. № 820, поради погасяване по давност, като са осъдени Н. Т. и М. Д. да заплатят на „Банка ДСК“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържат се оплаквания, че въззивният съд погрешно е 1 възприел искането на ищците като такова за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не като иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК, поради което е изложил съображения по приложението на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Препраща се към практика на окръжни и районни съдилища, според която срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици за останалите. Излагат се съображения относно правната същност на пасивната солидарност, съотношението между настъпването на перемпция спрямо един от солидарните длъжници в изпълнителното производство и погасителната давност, неприложимостта на разпоредбата на чл. 117 ЗЗД към вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена в хипотезата на чл. 417 ГПК, но неоспорена с възражение в срока по чл. 414 ГПК. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд по повод течението, прекъсването и спирането на погасителната давност в изпълнителното производство, като се твърди, че те не са съобразени с установените по делото факти, че освен връчването на покани за доброволно изпълнение през 2010 г., други изпълнителни действия спрямо ищците не са извършвани и погасителната давност по отношение на тях е изтекла към 10.12.2017 г.

В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение попада в приложното поле на касационното обжалване поради произнасянето на въззивния съд по следните обуславящи изхода на делото въпроси : „1. Налице ли е правен интерес за длъжник да предяви субективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 2 ГПК за несъществуването на парично вземане не само срещу кредитора, но и срещу кредитора на кредитора; 2. Лице, сключило (подписало) договор за поръчителство съгласно чл. 138, ал. 1 ЗЗД, солидарен длъжник ли е; 3. Следва ли за възникване на солидарната отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД; 4. Срокът по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК тече ли самостоятелно за всеки солидарен длъжник; Предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците от ЧСИ имат ли правно значение и последици спрямо останалите“. Като основание за допускане на 2 касационно обжалване се поддържа противоречие на въззивното решение с цитирана практика на ВКС.

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Банка ДСК“ ЕАД - чрез процесуален представител юрисконсулт, в който е изразено становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на надлежно обосновано основание за достъп до касационен контрол от кръга на предвидените в чл. 280 ГПК, респ. че касационната жалба е неоснователна по същество. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно разпоредбите на чл. 37 ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл. 283 ГПК против решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Производството по гр. д. № 44/2024 г. е образувано пред Районен съд Пазарджик по подадена от Н. Г. Т. и М. К. Д. искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск против „Банка ДСК“ ЕАД с искане да се признае за установено, че двете ищци не дължат на банката - ответник суми, за които е издаден изпълнителен лист в проведено въз основа на заявление по чл. 417 ГПК заповедно производство, поради погасяване по давност на вземането, предмет на инициирано от банката принудително изпълнение. В исковата молба са изложени твърдения, че вземането произтича от сключен на 11.12.2006 г. с трето лице - Т.Б.Ф, договор за кредит, по който ищците са поръчители, че погасителната давност по отношение на тях е започнала да тече на 24.10.2010 г., когато вземането е станало изискуемо съгласно чл. 117 ЗЗД, и е изтекла на 24.12.2015 г., в рамките на който период не са предприемани изпълнителни действия срещу двете ищци. Предявяването на иска е обяснено с обстоятелството, че след изтичане на давността, през 2023 г., ищците са узнали за наложени в рамките на образуваното срещу всички солидарни длъжници изпълнително дело запори и възбрана върху техни имуществени права. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е оспорил иска като неоснователен, противопоставяйки възражения, че с оглед 3 постановките в Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност за вземането по издадения срещу солидарните длъжници, в т. ч. и ищците като поръчители по договора за кредит, изпълнителен лист не е текла през времетраенето на изпълнителния процес и до 26.06.2015 г.; След тази дата давността е прекъсвана с регулярно постъпвали в периода 14.06.2011 г. - 08.09.2020 г. по сметката на съдебния изпълнител доброволни плащания от главния длъжник (кредитополучател), които са препятствали настъпването на перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК спрямо всички длъжници и изтичането на давността за вземането, предмет на провежданото принудително изпълнение, преди датата на предявяване на иска.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е уважил иска като е признал за установено на основание чл. 439 ГПК, че двете ищци не дължат на „Банка ДСК“ ЕАД сумите, за които е издаден изпълнителен лист в производството по ч. гр. д. № 3686/2010 г. на Районен съд - Пазарджик и е образувано изпълнително дело, поради погасяване по давност.

Сезиран с въззивна жалба от банката - ответник, Окръжен съд Пазарджик е постановил обжалваното с касационната жалба решение, с което е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска като неоснователен.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че по подадена на 25.10.2010 г. молба от „Банка ДСК“ ЕАД на 29.11.2010 г. е образувано изпълнително дело № 774/2010 г. по описа на ЧСИ Н. Торнев срещу Т.Б.Ф, Д.А.Ф, Н. Г. Т. и М. К. Д. за принудително изпълнение на вземания, предмет на издадената в производството по в. ч. гр. д. № 3686/2010 г. на Районен съд - Пазарджик заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано налагане на запори върху трудовите възнаграждения, банковите сметки и движими вещи на длъжниците и налагане на възбрана върху техни недвижими имоти. До длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение с приложени копия от заповедта по чл.417 ГПК и от изпълнителния лист, като поканата до Н. Т. е връчена чрез нейната майка на 10.12.2010 г., а на М. Д. - на 10.12.2010 г. лично. По молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителното дело е спряно с разпореждане от 20.12.2010 г. поради 4 доброволни плащания от длъжниците и след образуването му под № 2619/2011 г. по описа на ЧСИ Т. Л. с рег. № 820 на основание чл. 33, ал. 1 и ал.3 ЗЧСИ е възобновено по молба на „Банка ДСК“ ЕАД от 08.06.2011 г., съдържаща искане за продължаване на изпълнителните действия срещу солидарните длъжници и за налагане на възбрана върху недвижимите им имоти. След възобновяване на изпълнителното производство длъжниците Т.Ф и Д.Ф са извършвали регулярно частични плащания за погасяване на дълга, но същите са преустановени и на 12.06.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Т.Ф, която е възобновила доброволните плащания след узнаване за запора. На 03.06.2013 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за конституиране на дружеството като взискател по силата на сключен с „Банка ДСК“ ЕАД договор за покупко продажба, с който са прехвърлени вземанията по изпълнителния лист и солидарните длъжници са уведомени за прехвърлянето. Изпълнителното дело е продължило с участие на „ОТП Факторинг България“ АД, като длъжниците Т.Ф и Д.Ф са продължили да правят вноски за погасяване на задълженията по изпълнителния лист и след извършено от ЧСИ Т. Л. разпределение част от сумите са преведени по сметка на новоконституирания взискател. Поради спиране на плащанията на 29.10.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Т.Ф и в периода 27.11.2015 г. - 28.11.2019 г. по сметката на ЧСИ Т. Л. са постъпвали ежемесечно суми от запора, с които е погасявано частично задължението по изпълнителния лист. От м. януари Т.Ф е предприела отново доброволни плащания на дълга си по изпълнителното дело, като до 08.09.2020 г. е превеждала почти всеки месец (без м. април, м. май и м. август) парични суми по сметка на съдебния изпълнител. С разпореждане от 22.04.2021 г. ЧСИ Т. Л. е уважил молбата на взискателя от 01.02.2021 г. и е наложил запор върху вземания на Т.Ф по сметки в различни банки, а с разпореждане от 07.10.2021 г. е насрочил опис на движими вещи на Филипова. С молба от 01.07.2022 г. взискателят „ОТП Факторинг България“ АД е поискал да бъде наложен запор и върху сметки на Т.Ф в други банки, в случай, че има такива, както и запор върху трудовото й възнаграждение. С молба от 22.08.2023 г. ЧСИ Т. Л. е уведомен, че „Банка ДСК“ ЕАД е правоприемник на прекратеното поради вливане „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като с молбата е поискано предприемане на конкретно посочени изпълнителни действия спрямо всеки от четиримата солидарни длъжници.

5

Въз основа на молбата с разпореждане от 27.10.2023 г. ЧСИ Т. Л. е наложил възбрана върху недвижим имот и запори върху трудовото възнаграждение и върху вземания по банкови сметки на Н. Т., както и запор върху вземанията на М. Д. по сметка в „ОББ“ АД. В изпълнение на наложените запори по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми за погасяване на дълга по изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за вземането на ответника, установено с влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, се прилага общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която е започнала да тече от стабилизирането на заповедта и съгласно постановките в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прекъсната с образуване на изпълнителното дело срещу солидарните длъжници на 29.11.2010 г., доколкото в молбата на взискателя се съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи; Нова давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. В резултат на направени от взискателя искания за извършване на изпълнителни действия и прилагане от съдебния изпълнител на поисканите изпълнителни способи давността е прекъсвана последователно на 29.10.2015 г., 01.02.2021 г., 07.10.2021 г., 22.08.2023 г. и 27.10.2023 г., а също така и ежемесечно в периода 27.11.2015 г. 28.11.2019 г. вследствие постъпването по изпълнителното дело на суми от наложения запор върху трудовото възнаграждение и върху вземания на длъжника Т.Ф. Частичните погасявания на дълга чрез доброволни плащания от длъжника Филипова в периода м. 01.2020 г. - м. 09.2020 г. също са прекъсвали давността, като според т.1 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС удовлетворяването на взискателя чрез изпълнение по отношение на един от солидарните длъжници има действие и спрямо останалите солидарни длъжници. Предвид периодично извършените по изпълнителното дело действия на принудително изпълнение, годни да прекъснат давността, започналата да тече от 26.06.2015 г. 5 - годишна погасителна давност за вземането на банката - ответник към двете ищци не е изтекла до датата на предявяване на иска по чл. 439 ГПК (05.01.2024 г.), като същевременно няма и изтекъл пълен двугодишен срок за настъпване на перемпция по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В съответствие с така формираните правни изводи въззивният съд е приел, че 6 предявеният иск по чл. 439 ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.