Решение № 373 от 06.11.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Бяла Слатина, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100304 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“Х.К.“ №51, вх.А, ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Т.“ №5Б, ет.3, оф.311, чрез адв.Л. Б. от САК, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“В.“ №146, бизнес център България, сграда А , ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица), и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“В.“ №146, бизнес център България, сграда А , ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица), както следва: спрямо ответника гр. София, бул.“В.“ №146, бизнес център България, сграда А , ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г.; спрямо ответника „Ай тръст“ ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г. поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се сочи, че на 10.06.2024г. ищецът е сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит №2990605, по силата на който кредитодателят й предоставил в заем сумата в размер на 4500,00 лв. при ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48.21 %.

Съгласно погасителен план следвало да внесе сумата в размер на 6661,92лв., включваща главница и договорна лихва. Ищцата сочи, че към датата на депозиране на исковата молба е заплатила по процесния договор за кредит сумата в размер на 506,85лв.

Ищцата сочи, че била във връзка с договора за кредит задължена да сключи с „Ай 1 тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г., по силата на който се задължила да заплати на втория ответник възнаграждение в размер на 3829,19лв.

Ищцата навежда доводи за нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК предвид некоректно посочен ГПР по договора за кредит. Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство увеличава печалбата на кредитодателя, предвид което същото е част от ГПР и следва да бъде включено към него.

Твърди, че не е налице ясно разписана методика за формулиране на ГПР по договора за кредит, като по този начин кредитополучателят е поставен в невъзможност да разбере какъв е процентът на оскъпяване на ползвания от него продукт.

Инвокира доводи за недействителност на Договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г. поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Твърди, че възнаграждението по договора е дължимо без наличие на насрещна престация. Сочи, че сключването на договора за поръчителство е задължително условие за сключване на договор за кредит. Твърди, че възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция е следвало да бъде включено в ГПР по договор за кредит.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по изложени подробни съображения. Не спори, че във връзка с процесния договор ищецът е заплатил сумата в размер на 506,85лв., както и че към ГПР по договора не се включва възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство. Релевира доводи защо посоченото възнаграждение не следва да бъде прибавяно към ГПР по договора. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл.211 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК, с които е поискал да се осъди Ц. П. П. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 3993,15лв., представляваща незаплатенa главница по Договор за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Излага подробни съображения.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ай тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по изложени подробни съображения. Излага мотиви в подркепа на становището си, че възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство не следва да бъде включвано към ГПР по договора за кредит. Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал писмен отговор, в който признава насрещния иск като основателен.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено 2 от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г. По силата на цитирания договор ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищеца сумата в размер на 4500,00 лева, която ищецът се задължил да върне на 24 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,00 % и годишен процент на разходите от 48,21 %. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал.

2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г. към Договор за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 3892,19 лв., платимо на 24 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Между страните не се спори, като същото е признато с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че към ГПР по Договор за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г не е включено възнаграждението по не е включено възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г.

3

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по Договор за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г. ищецът е заплатил сумата в размер на 506,85лв.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск. С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.

Доколкото страна по процесните договори за потребителски кредит и поръчителство е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договорите съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключените договори, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,21 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г, сключен от потребителя с „Ай тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла 4 на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на цитираната разпоредба "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.