Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 03.11.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 227/2021
Вид
Решение № 209
Подписан
03.11.2022
В сила
29.07.2024
Състав
Татяна Христова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.2, т.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за ограничаване на плащанията в брой

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Кюстендил, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20211500100227 по описа за 2021 година

И. Т. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., бул.*** е предявил срещу Г. Д. К., с ЕГН ********** и с адрес: гр. Д., ул.***, обективно съединени искове за сума в размер на 74 000 лева, представляваща главница по предоставен паричен заем по договор за заем, сключен на 05.07.2016 г., и за сума в размер на 22 551,25 лева, представляваща лихва за забава върху посочената по- горе сума за периода от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 74 000 лева, че с подписването на договора К. е потвърдила получаването на сумата, както и че уговореният срок за връщане на сумата е бил до 05.10.2016 г. Доколкото в договора за заем страните изрично са определили срок за изпълнение, то по силата на чл. 84 от ЗЗД длъжникът е изпадал в забава след изтичането му, поради което и доколкото към момента на подаване на исковата молба задължението за връщане на процесния заем не е изпълнено, то длъжникът е изпаднал в забава на 06.10.2016 г.

Ответницата Г. К. е подала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на исковете, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. Твърди, че договорът за заем е нищожен, тъй като представлява абсолютна симулация по смисъла на чл. 17 ЗЗД. Неговата цел (така както е била уговорена между страните) е била да се създаде привидност, че съществува заемно правоотношение между ищеца и ответницата, за да „убеди" продавачката на недвижимите имоти М. Я. - М., че К. разполага с нужните средства. Действителната цел на И. (която той не е споделил с ответницата Г. К.) е била най- вероятно да използва този документ, за да получи за себе си платените по доверителната сметка средства за закупуването на имотите в Гърция. Сочи и че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), тъй като уговарял плащане на сума по- голяма от 10 000 1 лв. в брой. Заявява, че договора е и унищожаем, тъй като е подписан от Г. К. при едновременно осъществяване на съставите на измама и заплаха. По същество сочи, че не е възникнало задължение за връщане на сума, тъй като такава не е предадена, а при евентуалност твърди, че задължението по договора е било погасено. По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД твърди, че искът е изцяло неоснователен, а при условията на евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност за част от дължимите лихви. Претендира разноски по водене на делото.

Окръжен съд след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Видно от чл.1 от сключения между страните по делото договор за заем от 05.07.2016 г. /оригиналът от който се намира на л. 99/ е, че ищецът И. Т. И. в качеството му на заемател е предоставил в заем на ответницата Г. Д. К. в качеството й на заемополучател сума в размер на 74 000 лева, която сума К. е заявила, че е получила към момента на сключване на договора и се е задължила да я върне в срок до 05.10.2016 г. В чл. 3 от договора е уговорено за обезпечаване на дадената в заем сума заемополучателят да подпише в полза на заемодателя запис на заповед, като ответницата К. отново е декларирала, че е получила в брой заемната сума по чл.1 от договора.

Видно от представения по делото легализиран превод от гръцки език на Нотариален акт № 21119 от 18.11.2015 г./ л.100/ е, че М. Я.- М. е придобила от Т. О. и В. О. собствеността върху две жилища (мезонети) с идентификационен № 9 и № 10, намиращи се в сграда, състояща се от десет свързани жилища и която е построена върху парцел с площ 4003.20 кв.м., находящ се в землище „П. Б.“ или „Т.“ към жилищен район О., местна общност О. в община П. на областна секция К. към област ИИ. М. и Т. за сумата 94 469.10 евро, внесена изцяло от купувача на продавачите предварително.

Представени са данни за валутни преводи и нареждания за валутни преводи /л.130-153/, извършени в периода 26.08.2015 г.- 16.11.2015 г., от които се установява, че ищецът И. И. е превел на О. Т. и на В. О. общо сумата 94 470 евро, т.е. цялата сума по Нотариален акт № 21119 от 18.11.2015 г.

По делото е представен легализиран превод от гръцки език на Нотариален акт № 23.517 от 11.04.2016 г. за продажба на недвижими имоти /л.41 и на л. 113/. От същия се установява, че на посочената по- горе дата М. Я.- М. в качеството на продавач е продала, предоставила, прехвърлила и предала с пълно право на собственост и притежание на Г. Д. К., в качеството на купувач недвижимите имоти описани в Нотариален акт № 21119 от 18.11.2015 г. за общата сума от 80 000 евро, от която 20 000 евро са внесени от купувача по банковата сметка на продавача, а оставащата сума от 60 000 евро не е била получена от продавача, но страните са се съгласили да я получи до края на април 2017 г. В нотариалния акт е посочено, че продавачът дава специално право и пълномощие на купувача да подпише нотариалния акт за плащането за нейна сметка, представяйки на нотариуса съответната квитанция за изплащането на сумата, която да се внесе по специална банкова сметка на упълномощен адвокат на продавача И. Т. И..

По делото / л. 46-61/ са представени банкови документи /платежни нареждания, извлечения от сметка, операционни бележки, удостоверение, издадено от „***“- клон Д./, от които се установява, че: на 13.04.2016 г. са преведени 29 000 лв. еврова равностойност на 14 795.92 евро; на 19.04.2016 г. са преведени 10 200 лв. еврова равностойност на 5 204.08 евро; на 16.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. еврова равностойност на 10 204.08 евро; на 17.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. еврова равностойност на 10 204.08 евро на 20.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. еврова равностойност на 10 204.08 евро и на 21.07.2017 г. са преведени 57 624 лв. еврова равностойност на 29 400 евро. Като основания за плащане в банковите документи е 2 посочено „ плащане по н.а. за покупка на имот на М. Ст. Я.- М.“. Превеждането на сумите по нотариален акт се установява и от приложените по делото справки за състоянието на сметка с титуляр И. И. / л. 124- 129/.

Представен е по делото легализиран превод от гръцки език на нотариален акт № 24.845 от 01.09.2017 г. /л.63/, от който е видно, че продавачът М. Я.- М. е получила остатъка от дължимата сума в размер на 60 000 евро, с което е погасен дългът по Договор № 23.517/11.04.2016 г.

По делото са приложени 3 бр. нотариални уведомления чрез Нотариус С. С., рег.

№ 293 по регистъра на НК- район на действие РС- Дупница с дата 23.06.2017 г.и разписки за връчването им /л.77 – 85/,. В уведомленията е посочено, че доколкото ответницата К. не е върнала получената от нея сума по договора за заем от 05.07.2016 г. в размер на 74 000 в уговорения между страните срок- 05.10.2016 г., то ищецът И. И. е приел, че направените след падежа плащания /на 16.03.2017 г., 17.03.2017 г. и 20.03.2017 г./ в размери на по 20 000 лв. представляват частични погашения по договора за заем и с посочените суми се намалява дългът. Уведомленията са връчени на ответницата на 28.07.2021 г. Посочените по- горе 3 бр. нотариални уведомления са били връчени и чрез Нотариус С. М..а, рег.№ 058 по регистъра на НК- район на действие- РС Дупница по реда на чл. 47 от ГПК на 26.07.2017 г. /л.208- 213/.

Приложени са Годишни данъчни декларации от 28.04.2015 г., 26.04.2016 г. и от 02.05.2017 г. на ищеца И. И. /на л.189- л.207/.

С Решение №83/14.09.2017 г.,, постановено по гр.д. № 424/2017 г. РС- Гълъбово е отхвърлил предявеният от М. Я.- М. за осъждане на И. И. да й заплати получената от него сума от 20 000 лв., изплатена му на 17.03.2017 г. от купувача по сделката по покупко- продажба на недвижим имот в РГ. сключена с Нотариален акт № 21119 от 18.11.2015 г., която сума да е част от цената на извършената покупко- продажба между нея и Г. К.. В мотивите на решението е прието, че плащането на горната сума е изпълнение на задължение по договора за заем от 05.10.2016 г.

По гр.д. № 2726/2017 г. по описа на ОС- Пловдив е одобрена спогодба във връзка с предявен от И. И. срещу М. Я.- М. иск за сумата 184 767.26 лв., представляваща левовата равностойност на платените от И. 94 470 евро, които последният е предоставил на М. Я.- М. по договор за заем, сключен между страните на 26.08.2015 г. за придобиване на недвижими имоти в РГ. намиращи се в жилищен район О., общ. П., обл. Секция К., като договорът за покупка е сключен на 18.11.2015 г. С посочената спогодба страните са приели, че М. Я.- М. дължи на И. И. исковата сума. В една от клаузите на спогодбата страните са се съгласили с цел снижаване на дължимия остатък от дълга М. Я.- М. да цедира свое вземане на И. И. срещу Г. К. в размер на 30 000 евро.

По делото са разпитани свидетели. Свид. М. Я. твърди, че имотът в Гърция не го е придобила лично, същият само е бил записан на нейно име, а реално е бил придобит от И.. Той и Г. са си уговорили цената, както и че парите ще бъдат дадени на И., тъй като свидетелката нямала нищо общо с имотите. В един момент Г. й се обадила и й казала, че е настъпила някаква промяна и държи да прехвърли някакви пари на нея, при което свидетелката й е обяснила, че няма нищо общо с това. Г. й прехвърлила една част от парите по нейна сметка. Свидетелката сочи, че делата пред РС- Гълъбово и ОСПловдив били фиктивни, тъй като имала тежък развод и искала да запази парите си.

Свид. Д. Д. твърди, че е пътувал с ищеца до гр. Д. и до с. К., за да се срещне със съпруга на ответницата. В колата ищецът му сподели, че мъжът на Г. му дължал пари.

Присъствал е на среща между И. /мъжът, с когото ответницата е във фактическо съжителство/ и Илчев през лятото на 2016 г., когато И. донесъл някакъв договор в офиса в гр. С. З. и след като го оставил И. му казал, че няма да го излъжат и ще върнат парите. Заявява, че И. си търсел парите, затова са ходили до с. К. и до гр. Д.

Свид. И. И., с когото ответницата е във фактическо съжителство твърди, че 3 познава ищеца във връзка със сделката, която сключила неговата съпруга с М. Я..

Разказва за срещите си с И. и уговорките, които са постигнали във връзка със закупуването на имотите в О.. Сочи, че пред него ищецът заявил, че не желае на негово име да фигурира имот, тъй като имал проблеми с данъчните служби. Уточнил също, че с М. Я. имат близки отношения, включително финансови и бизнес отношения. Сочи, че докато текли предварителните разговори с И. нямали право да ползват, ремонтират, нито посещават имота, но доколкото отношенията им били доверчиви и взаимни, продавачите се съгласили да ползват имота, оставяйки ключ при агентката от агенцията за недвижими имоти и че са ходили в него и са го ремонтирали с тяхно съгласие. Платили всички разходи и такси по имота, а продавачите от своя страна се съгласили те като купувачи да извършат подобрения по имота.

Заявява, че на 5-ти юли му се наложило спешно да замине за гр. С. по негов личен ангажимент. Ответницата му звъннала по телефона и му казала, че И. е дошъл и иска да разговаря с тях. Свидетелят й заявил, че няма възможност веднага да се върне и нека И. го изчака. От ответницата разбрал, че докато го чакали, И. й споделил, че има огромни проблеми с М. Я. във връзка с неуредени техни финансови и други бизнес отношения и че тя се страхувала дали те ще са във възможност да си заплатят имота, така, че тя да получи нейната част, която е дала при закупуването на имота и той съответно да получи финансовата част, с която той участвал в закупуването на имота.