Решение № 11840 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11840 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110151124 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от З. Г. С. и допълнителни молби от 20.10.2023 г. и от 10.11.2023 г., срещу Д. Г. С., с която са предявени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника вземания на ответника по следните изпълнителни листове: 1. по изпълнителен лист от 21.04.2008 г. по гр. д. № 3854/2008 г. по описа СРС, ГО, 76-ти състав сумата в размер на 5740 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.02.2008 г.; 2. по изпълнителен лист от 14.03.2013 г. по гр. д. № 18201/2010 г. по описа на СРС, 37-ми състав сумата в размер на 636,70 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.04.2010 г.; 3. по изпълнителен лист от 23.12.2016 г. по гр. д. № 70987/2014 г. по описа на СРС, 125-ти състав – да предаде владението на описаните в изпълнителния лист помещения, а именно: кабинет за творческа дейност, находящ се в гр. София, ****, на тавански етаж със ЗП от 8,40 кв.м., кабинет за творческа дейност, находящ се в гр. София, ****, на тавански етаж със ЗП от 18 кв.м., както и гаражна клетка №2 с площ от 20,53 кв.м., находяща се в гр. София, ****, м. Л. трета част, построена в УПИ ***-***.

Ищцата твърди, че е длъжник по горепосочените изпълнителни листове и че задълженията по тях възлизали на общ размер от 17752,04 лева. Твърди, че вземанията по същите са погасени по давност, предвид че взискателят - ответник не е поискал извършване на изпълнителни действия. Ето защо предявява настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Исковата молба и приложенията към нея, както и допълнителните молби са получени от ответника Д. Г. С., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от същия, с който изразява становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Излага, че исковите претенции по отношение на изпълнителните листове от 21.04.2008 г. по гр. д. № 3854/2008 г. по описа СРС, ГО, 76-ти състав, и от 14.03.2013 г. по гр. д. № 18201/2010 г. по описа на СРС, 37-ми състав, са допустими. Претенцията по отношение на изпълнителен лист от 23.12.2016 г. по гр. д. № 70987/2014 г. по описа на СРС, 125-ти състав била недопустима поради липса на правен интерес за предявяването, тъй като претенцията по изпълнителни лист, издаден по гр.д.

1

№70987/2014 г. действително се е погасила по давност. По същество оспорва исковете като неоснователни, с аргумент, че не е настъпила перемпция на изпълнителните дела и вземанията по изпълнителните листове не са погасени по давност. Посочва конкретни изпълнителни действия, които са предприети за събиране на вземанията, предмет на изпълнителен лист по гр.д. №3854/2008 г. и на изпълнителен лист по гр.д.

№18201/2010 г. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По делото не се спори, а и от представеното изпълнително дело №20218380412582 по описа на ЧСИ Б., по което се намират и документите от изпълнително дело №2008********** по описа на ЧСИ В.И, рег. №779 се установява, че на 21.04.2008 г. по гр.д. №3854/2008 г. по описа на СРС в полза на Д. Г. С. срещу З.

Г. С. е издаден изпълнителен лист, с който З. С. е осъдена да заплати на Д. С. сумата в размер на 5740 лева – главница по запис на заповед от дата 24.03.2006 г. с издател З. Г.

С. и поемател Д. Г. С., както и сумата в размер на 114,80 лева – разноски по делото.

Установява се, че на 20.05.2008 г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист е подадена молба до ЧСИ И. с искане за образуване на изпълнително дело. С молбата се иска налагането на възбрана върху собствените на длъжника недвижими имоти, а именно – 1/8 идеална част от апартамент, находящ се в гр. София, ****, ет. 3 и върху 1/6 ид.част от вилно място с площ от 800 кв.м., находящо се в с. **** *****, гр.

София. Налице е и овластяване на ЧСИ с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

На 26.05.2008 г. е изпратено писмо от ЧСИ до Службата по вписванията при Агенцията по вписване с искане за налагане на възбрана върху следния имот: 1/8 идеална част от апартамент, находящ се на целия трети етаж в гр. София, ****, като възбраната е вписана на 27.05.2008 г.

На същата дата е наложена и възбрана върху притежавани от З. Г. С. 1/6 идеална част от следния имот: празно място с пространство 800 кв.м., съставляващо парцел VI-ТКЗС от кв. 6 по плана на гр. София, с. **** *****, вилно зона I I част, като възбраната е вписана на 27.05.2008 г.

На 30.05.2008 г. до длъжника З. Г. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника, ведно с подлежащия на принудително изпълнение акт, на 03.09.2008 г.

По изпълнителното дело е налице и решение от 12.12.2007 г. постановено по гр.д.

№24698/2007 г. описа на СРС, 25 състав, с което е отхвърлен предявен от Д. Г. С. срещу З. Г. С. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 5740 лева – предоставена от Д. С. в заем на З. Г. С.а Железова на 24.03.2006 г.

На 20.05.2013 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Д. С., с която се представя изпълнителен лист от 14.03.2013 г., издаден по гр.д. №18201/2020 г. по описа на СРС, 37 състав, с който З. Г. С. е осъдена да заплати на Д. Г. С. сумата в размер на 636,70 лева – обезщетение на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 47,60 лева – разноски по делото. С молбата се иска присъединяване на вземането по този изпълнителен лист към вече образуваното изпълнително дело и изпращането на призовка за доброволно изпълнение. Налице е упълномощаване с правата по чл. 18 ЗЧСИ.

На 04.07.2013 г. е изпратена до длъжника З. С. покана за доброволно изпълнение за задълженията й по изпълнителен лист издаден по гр.д. №18201/2020 г. по описа на СРС, 37 състав.

2

На 05.02.2014 г. е подадена молба от Д. С. с искане за извършване на справки от НОИ и „Банка ДСК“ АД за приходи на длъжницата от трудови и граждански договори и налични суми на влог.

На 30.12.2015 г. е подадена молба от взискателя с искане ЧСИ да напомни на длъжника за задълженията й.

На 18.01.2017 г. е подадена молба от взискателя с искане за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника. Извършени са справки от ЧСИ (но не и за налични банкови сметки), като не е последвало предприемане на действия по налагане на запор/и.

На 24.10.2019 г. е подадена молба от взискателя Д. С., в която се описват задълженията на длъжника, като се моли ЧСИ да предложи на длъжника да погаси задълженията си като му прехвърли своята 1/3 идеална чат от ½ идеална част от имота в с. **** *****, описан по-горе.

На 16.10.2020 г. е подадена молба от Д. С., с която се прави искане а продължаване на изпълнителните действия чрез описване и продажба на възбранените имоти.

На 29.01.2021 г. е подадена молба от взискателя за връщане на оригинала на изпълнителен лист.

С постановление от 12.02.2021 г. изпълнително дело №2008********** е прекратено.

На 16.12.2022 г. ищцата З. Г. С. е подала молби по изпълнително дело №12582/2021 г. по описа на ЧСИ Б. с искане за вдигане на възбраната, наложена върху 1/6 идеална част от вилно място с площ от 800 кв.м., находящо се в с. **** *****, гр.

София и върху 1/8 идеална част от апартамент, находящ се на целия трети етаж в гр.

София, ****.

Във връзка с това искане ЧСИ е постановил вдигна на възбраните и на 19.12.2022 г. е изпратил искания до Агенцията по вписванията за заличаване на вписаните възбрани, като на 21.12.2022 г. е отбелязано заличаването на възбраните.

По делото е прието и изпълнително дело №2021*********** по описа на ЧСИ О.М., от което се установява, че на 18.05.2021 г. Д. С. е подал молба до ЧСИ М. с искане за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията, предмет на изпълнителен лист по гр.д. №3854/2008 г. по описа на СРС, 76 състав и изпълнителен лист по гр.д. №18201/2010 г. по описа на СРС, 37 състав. На ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, като е поискано и налагането на възбрани върху недвижимите имоти на длъжника.

На 28.06.2022 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена лично от същата на 15.09.2022 г.

С постановление от 20.04.2023 г. е наложена възбрана върху следния недвижим имот на длъжника: 1/8 идеална част от апартамент, находящ се на целия трети етаж в гр. София, ****, като възбраната е вписана на 27.05.2008 г., като възбраната е вписана на 12.05.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника по изпълнителен лист от 21.04.2008 г. по гр. д. № 3854/2008 г. по описа СРС, ГО, 76-ти състав сумата в размер на 5740 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.02.2008 г.:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че 3 принудителното изпълнение срещу З. Г. С. е предприето въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2008 г., издаден по реда на чл. 242 ГПК (отм.) въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. "е" ГПК (отм.) – запис на заповед от 24.03.2006 г.

По силата на чл. 237, б. "е" ГПК (отм.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях, подлежат на принудително изпълнение, като за целта кредиторът следва да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК (отм.). Производството по издаване на изпълнителния лист започва по молба на кредитора въз основа на посочените актове, като съдът проверява дали несъдебният акт, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа, и се произнася с определение, с което молбата се отхвърля или уважава изцяло или отчасти и съответно се разпорежда издаването на изпълнителен титул. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, и решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) за издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото изпълнителният лист по чл. 242 вр. чл. 237, б. "в" - б. "л" ГПК (отм.) се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. По силата на изпълнителния лист кредиторът инициира образуването на изпълнително производство за принудително събиране на вземането. Изпълнителният титул подлежи на оспорване от длъжника - относно редовността на изпълнителното основание по чл. 244 ГПК (отм.) и относно съществуването на вземането - чрез възражение по чл. 250 ГПК (отм.) или чрез отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.). Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

В случая видно от изложените по-горе фактически обстоятелства за събиране на вземането, предмет на изпълнителния лист от 21.04.2008 г., е образувано изпълнително дело №2008********** по описа на ЧСИ И., като същото е образувано въз основа на подадена молба от Д. С., с която е поискано прилагането на конкретни изпълнителни действия – възбрани на изрично посочени недвижими имоти, поради което следва да се приеме, че с подаването на посочената молба се е прекъснала погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнителния лист.