Решение № 15925 от 04.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15925 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110121603 по описа за 2022 година при участието на секретаря Ц.Т. като разгледа докладваното от съдията гр.д. 21603 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ. Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за имуществено застраховане е настъпила парко – щета на 15.03.2022г., като на ищцата е отказано плащане на щетата в размер на 546 лева, риска за което се твърди да се носи от ответника, поради което в полза на застрахования е възникнало вземане за застрахователно обезщетение в претендирания размер. Посочва, че щетите са както следва: вдлъбната и ожулена задна дясна врата, хлътнал и ожулен калник на задна дясна врата, ожулена лайсна на задна лява врата, ожулен праг на задна дясна врата, огъната и ожулена задна броня, ожулен преден ляв калник, като се твърди, че от лявата страна на преден ляв калник, по цялото протежение на автомобила /предна и задна лява врата/ до края на заден ляв калник, колата е била одраскана с твърд остър предмет. Претендира се законна лихва от завеждането на исковата молба, както и разноски.

Ответното дружество в срок подава отговор, с който оспорва исковата молба, излага подробни съображения. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

По делото е приложено уведомление, с което ответникът отказва да изплати застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ с мотив, че ищцата /в качеството на застраховано лице/ е просрочила изплащането на дължимите вноски, след което не е 1 предоставила автомобила за нов оглед и заснемане, като застрахователят се е позовал на т.

17 от Общите условия.

Представена е застрахователна полица № *************/ код посредник: ******** относно застраховка „Каско на МПС“ относно лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № ******** с период на покритие от 25.08.2021 г. до 24.08.2022 г., като е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия.

Приложена е фактура от 10.04.2022г. за авто-тенекеджийски и авто-бояджийски услуги относно л.а. Ситроен Ц3“ с рег. № ********, на стойност 546 лева, като е представена и справка за увредените части, както и цена за репариране на щетите.

Представен е опис-заключение по заведената щета.

Приложени са Общите условия на ответника.

По делото е представена преписка по описа на РП-П., ТО-П., ДП № 98/2022 г. по описа на РУ-П..

Представено е и уведомление от 17.03.2022г. за настъпило застрахователно събитие във връзка с процесните щети.

Приложени са доказателства относно плащанията на застрахователната премия на вноски.

Събрани са гласни доказателства, като от показанията на свидетеля А. В. Р. се установява, че същият е извършил оглед на автомобила и съответно е изготвил опис на процесната щета.

От показанията на свидетелката В.И.Д. се установява, че ищцата закъсняла с изплащането на една от вноските по застрахователната премия, както и че свидетелката се е свързала с другия свидетел – Р., като го уведомила за просрочието, който на свой ред заявил, че това не е проблем, не се издава нова полица, не се прекратява застраховката, но задължително трябвало да се отиде и да се снима автомобилът в сервиз, тъй като минал период по-дълъг от 15 дни. Свидетелката посочва, че е уведомила ищцата за това, че автомобилът трябва да бъде заснет отново, както и че след завеждане на щетата при св. Р., е започнало издирване на снимките от заснемането на автомобила след просрочието, когато било установено, че такива не съществуват. Свидетелката сочи още, че след разговор с ищцата, последната заявила, че е ходила до автосервиза, но тъй като работникът бил в болничен, не е било възможно да се извърши заснемане, поради което ищцата отишла в друг ден, когато обаче сервизът не работел.

Като свидетел е изслушан и Георги Илиев – син на ищцата, който твърди, че на 19.01.2022г. е бил уведомен от служител, който извършва заснемането на автомобили, че не е необходимо автомобилът да бъде заснеман на всяка квитанция, която му се носи.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Спорен по делото е въпросът дали ответникът правомерно е отказал изплащане на 2 обезщетение на основание, че автомобилът не е бил заснет след просрочие на вноска от застрахователната премия с повече от 15 дни.

В приложеното уведомление, с което се отказва плащане, ответникът се е позовал на т. 17 от Общите условия, която е в смисъл, че застрахователният договор, както и подновяването му, влиза в сила след оглед и заснемане на съответното МПС.

В т. 10 от ОУ е посочено, че при неплащане на вноска в срок /при уговорено разсрочено плащане/, застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати с 15-дневно писмено предупреждение.

В случая не се касае за подновен договор, а от друга страна, не са налице доказателства, от които да се направи извод, че застрахователят е упражнил някое от правата си, посочени в т.

10 от ОУ, сред които не фигурира отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

На следващо място, в разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е посочено, че застрахователят може да откаже да изплати обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В настоящата хипотеза дори и да се приеме, че е налице неизпълнение на застрахователния договор от страна на застрахованото лице, то това неизпълнение безспорно не е довело до възникване на застрахователното събитие, която причинно-следствена връзка е необходима, за да се откаже правомерно изплащането на застрахователно обезщетение.

Недоказани останаха твърденията, че върху т.нар. „сметки“, които са издавани на ищцата при плащане на вноските, е било отразено задължението ѝ да премине през сервиз за заснемане на автомобила.

Настъпването на застрахователното събитие, покрит риск по застраховката за което застрахователят е бил надлежно уведомен и му е предоставена необходимата информация, е породило задължение за него да заплати застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно събитие, в размер на действителната стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума (чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 400, ал. 1 КЗ вр. чл. 346 КЗ).

След преценка на приетите доказателства /фактура, опис на щети/, съдът приема, че така предявеният иск следва да се уважи в пълен размер. Не е спорно между страните, че увреденото МПС е било застраховано по застраховка „Каско“ с период на покритие от 25.08.2021 г. до 24.08.2022 г., т.е. към момента на настъпване на застрахователното събитие – 15.03.2022 г., увреденият автомобил е бил застрахован. На следващо място причинените увреждания представляват покрит риск.

Останалите приобщени доказателства не са от съществено значение по спорните въпроси, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани.

На обезщетяване от застрахователя подлежат действителните вреди към момента на 3 настъпване на застрахователното събитие в рамките на уговорената застрахователна сума, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл. 400, ал. 1 КЗ.

Следователно искът се явява основателен до сумата в размер на 546 лева, до който размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.04.2022 г. до окончателното плащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в общ размер на 430 лева, от които 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса в размер на 50 лева, както и депозит за свидетели – 80 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ***А, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. И., ЕГН

**********, с адрес гр. П., *** и съдебен адрес – гр. П., ул. „И.В.“ № *** ет. 2, ап.

12 сумата от 546 лева /петстотин четиридесет и шест лева/, ведно със законната лихва от 21.04.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. И., ЕГН **********, сумата от 430,00 /четиристотин и тридесет/ лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4