Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8937 от 04.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53731/2021
Вид
Решение № 8937
Подписан
04.08.2022
В сила
04.08.2022
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8937 гр. София, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110153731 по описа за 2021 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 172 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 53731 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Б.Д. Д. срещу Заповед на командира на Н. Г. Ч. №ЛС-77/01.09.2021 г. за прекратяване на трудовия договор с цивилен служител от Н. Г. Ч. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Ищцата твърди, че от 2012 г. работила при ответното учреждение – първоначално на позицията „чистач“ съгласно Трудов договор №3-5527/02.08.2012 г. На 20.12.2013 г. била назначена при ответника на длъжност „главен специалист“ по Трудов договор №37226/21.12.2013 г. по допълнително разписание на длъжностите №Д-454/03.12.2013 г. трудовият договор неколкократно бил изменян с допълнителни споразумения. Твърди, че длъжностна характеристика не била връчена от работодателя в нито един момент. На

01.09.2021 г. било връчено предизвестие, с което същата била уведомена, че след изтичане на уговорения в Колективния трудов договор срок от 1 месец трудовото правоотношение ще бъде прекратено на посоченото основание. Поддържа, че не била сключвала Колективен трудов договор. На 01.09.2021 г. била връчена и атакуваната заповед. Твърди, че била съвестна в изпълнение на служебните си задължения.

Поддържа, че при уволнението е нарушена разпоредбата на чл. 333 КТ, предвиждаща предварителна закрила при уволнение на трудоустроени работници или служители, тъй като в случая работодателят не бил изискал предварително разрешение от Инспекцията по труда. Ищцата била с 50% трайно намалена работоспособност съгласно Експертно решение №0616 от 08.02.2021 г. на ТЕЛК. Твърди, че уведомила ответното учреждение за посоченото решение непосредствено след издаването му, но от ответното учреждение отказали да 1 приемат заповедта. Оспорва процесната заповед и като немотивирана. Твърди, че е налице фиктивно съкращаване на щата, като поддържа, че в друга заповед било посочено същата длъжност да бъде заета от друго лице. Не бил извършен и подбор по реда на чл. 329 КТ.

Ето защо ищцата моли съда да отмени процесната Заповед на командира на Н. Г. Ч.

№ЛС-77/01.09.2021 г. за прекратяване на трудовия договор с цивилен служител от Н. Г. Ч. и да я възстанови на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Ищцата претендира ответникът да бъде осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да заплати сумата в размер на 4608,64 лева – обезщетение за оставане без работа за периода м.октомври 2021 г. - м. март 2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението на ищцата, че никога не била връчвана длъжностна характеристика. В приложеното от ищцата Експертно решение на ТЕЛК било видно, че Н. Г. Ч. не била посочена като работодател, който да е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 333 КТ. Твърди, че преди извършване на организационно-щатните промени е поискал от всички служители да представят документи за ползвана от тях закрила по чл. 333 КТ, а ищцата не била приложила никакви документи. Позовава се на Заповед РД359/11.08.2021 г. на командира на Н. Г. Ч., с която била назначена комисия за извършване на подбор на цивилните служители на Представителния ансамбъл на въздушните сили, която комисия изготвила Протокол № СИ-16-3574/20.08.2021 г. за извършване на подбор на цивилните служители от НГЧ. Този протокол бил посочен в мотивите за издаване на заповед № ЛС-77/01.09.2021 г. Ответникът поддържа, че съгласно Заповед на министъра на отбраната № ОХ-633/23.07.2021 г., т. 1.10.2. от същата, заеманата от ищцата длъжност „Главен специалист – 1 – С1-10-СлП – 3359 3026“ се съкращава. Намесването на изпълнители, които не били в основания щат на ПАВС, не подлежат на подбор сочело на недобросъвестност от страна на ищцата. Те били назначени по Допълнително разписание на длъжностите съгласно Постановление №66 от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации и тези договори се сключвали за 1 година, в зависимост от необходимостите на ПАВС от специалисти. Финансово-бюджетните ограничения не били единствената предпоставка за извършване на организационно-щатни промени. По гореизложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 12 ГПК, приема:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е била в трудово правоотношение с ответника с предмет твърдяната от нея длъжност – „Главен специалист“. В тежест на ответника е да докаже, че съкращаването на щата е реално – т.е. премахва се съответната трудова функция, заемана от ищцата, извършено е по съответния ред – от компетентен орган; че е извършен подбор или че такъв не е бил задължителен; че след извършването на подбор сред лицата заемащи същата или сходна на заеманата от ищцата длъжност са останали на работа служителите, които работят по-добре.

Между страните по делото е безспорно, а и от представения като доказателство по делото Трудов договор №3-7226/20.12.2013 г. се установява, че на посочената дата ищцата Б.Д. Д. е назначена на длъжност „Главен специалист“ при ответника по Допълнително разписание на длъжностите № Д-419/03.12.2012 г. на Н. Г. Ч., с код по НКПД 3359 3026.

Съгласно чл. 6 от Трудовия договор същият се сключва за срок до 31.12.2014 г. По делото е представено и Допълнително споразумение № СИ-16-56/02.01.2019 г., с което е изменен процесният трудов договор, като ищцата е преназначена на длъжност „Главен специалист“ в Представителен ансамбъл на въоръжените сили, с код по длъжностни нива С1-10, код по НКПД 3359 3026, категория персонал – експертна длъжност със спомагателни функции в администрацията.

Представено е и Допълнително споразумение № СИ-16-1171/26.02.2019 г. към Трудов 2 договор №3-7226/20.12.2013 г., от което се установява, че считано от 01.03.2019 г. трудовият договор на ищцата се трансформира в такъв за неопределено време.

Като доказателство по делото е представено и Предизвестие с рег. № СИ-163709/01.09.2021 г., получено от ищцата на 01.09.2021 г., видно от положения от нея подпис върху документа. От цитираното предизвестие се установява, че в него работодателят на ищцата – Командира на Н. Г. Ч., е обективирал волеизявлението си, че след изтичане на едномесечен срок, трудовият договор на ищцата ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В предизвестието е посочено, че същото се издава във връзка с изменението на длъжностно разписание №БМ-650/01.01.2019 г. в Н. Г. Ч., съгласно МЗ № ОХ633/23.07.2021 г.

Спорният по делото въпрос е дали команидирът на Н. Г. Ч., законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ – поради съкращаване на щата.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от Правилника за структурата, организацията и реда за използване на Н. Г. Ч. командирът на Н. Г. Ч. сключва и прекратява трудовите договори с цивилните служители от административния и помощния персонал на Н. Г. Ч.. Предвид това, съдът намира, че атакуваната заповед на командира на Н. Г. Ч. №ЛС77/01.09.2021 г. за прекратяване на трудовия договор с цивилен служител от Н. Г. Ч., издадена от командира на Н. Г. Ч. – полковник Кънчо Иванов, е издадена от оправомощеното съгласно Правилника за структурата, организацията и реда за използване на Н. Г. Ч. лице с работодателска правоспособност по отношение на ищцата.

Съдът намира за основателно твърдението на ищцата, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ относно получаването на разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение.

Като доказателство по делото е приложено Експертно решение № 0616 от 026 от 08.02.2021 г., издадено от ТЕЛК на „II МБАЛ – С.“ ЕАД, от което се установява, че ищцата е освидетелствана с трайно намалена работоспособност в размер на 50% с водеща диагноза:

Световъртеж от централен произход; общо заболяване: Цервикоартроза С5-С6. ХВБН.

Централен отоневрологичен синдром, лека ст. Лумбална спондилоза с остеохондроза.

Дископатия Л4-Л5, Л5-С1. Дв. Лумбосакрален радикулерен синдром.

В Експертното решение, т. 15 „Противопоказни условия за труд“ е записано: негодна за ТФР. След това обаче е посочено, че освидетелстваното лице – ищцата Б. Д., работи като управител, като е отбелязано, че лицето може да изпълнява длъжността си като управител.

Въпреки това, съдът намира, че ищцата има качеството „трудоустроено лице“ по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Това е така, тъй като закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, приложима по отношение на трудоустроен работник или служител, се прилага винаги щом с решение на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд. При кумулативното осъществяването на тези две предпоставки, работникът или служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като е без правно значение дали той заема длъжност, определена от работодателя за трудоустрояване или продължава да изпълнява заеманата преди трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му състояние /в последната хипотеза трудоустрояването е фактически изпълнено/. Този извод произтича от същностните характеристики на трудоустрояването по смисъла на чл. 314 КТ, изразяващо се в съобразяване на изпълняваната работа със здравните противопоказания за заболяването, респективно в преместването на подходяща с оглед тези противопоказания работа.

Така Решение № 60 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3186/2016 г., III г. о., ГК; решение № 431/17.01.2014 г. по гр. д. № 869/2013 г. на IV г. о.; решение № 246/11.11.2015 г. по гр. д. № 1305/2015 г. на III г. о.; решение № 443 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г. на IV г. о.

3

Неоснователно е твърдението на ответника, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е неприложима за ищцата, доколкото в експертното решение била посочена друга длъжност, различна от изпълняваната при ответника. Това е така, тъй като по делото не се установи ответникът да е изпълнил задължението си да събере информация от ищцата дали за същата е налице някое от обстоятелствата по чл. 333 КТ.

Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 492 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2010 г., IV г. о., ГК и цитираните там решения, закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 2, както и тази по т. 3 от КТ има обективен характер. Задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предпоставките за провеждане на процедурата за предварителна закрила като събере информация за здравословното състояние от работниците или служителите, на които има намерение да прекрати трудовите правоотношения. За работника или служителя липсва легално вменено задължение предварително да уведомява работодателя за своето заболяване.

Обективният характер на законоустановената закрила се преодолява само ако по делото се установи по безспорен начин, че работникът или служителят съзнателно е укрил свое съществуващо заболяване по горепосочената Наредба. В случая доказателства за съзнателно укриване на заболяването няма.

Ответникът представя като доказателство по делото разпечатка от електронно съобщение, за което се твърди да е изпратено от Началника на отделение „Личен състав“ при Н. Г. Ч. до ищцата – Б. Д.. С посоченият и-мейл ответникът твърди да е уведомил ищцата за заповед № 359/11.08.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч. и да са изискани от ищцата документи, доказващи съответствието с новата длъжност. Като приложен файл към имейла се сочи извадка от заповед № 359/11.08.2021 г.