Решение № 4313 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4313 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20251100500653 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба, подадена от Ю. Б. Н. срещу постановление от 19.12.2024г. по изп.д. №20249200400500 на ЧСИ с рег. №920, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражение на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното дело) срещу размера на разноските на взискателя „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД за адвокатско възнаграждение, приети за събиране по изпълнителното дело.

Възраженията в жалбата са, че размерът от 1 350,00 лв. на приетите от съдебния изпълнител разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като по изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия, които да предпоставят необходимост от плащане на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на взискателя следва да бъдат признати разноски за адвокатско възнаграждение в размер до 200,00 лв., определен съгласно чл. 10, т. 1 от наредбата.

Жалбата е неоснователна.

Платеното адвокатско възнаграждение от взискателя за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело ще е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато размерът му надхвърля икономически обоснованите разходи за адвокатска защита на взискателя по образуваното изпълнително производство, но извод за прекомерност на приетия от съдебния изпълнител размер от 1 350,00 лв. на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по процесното изпълнително дело в случая е изключен и само при съобразяване на общия размер на вземанията на взискателя срещу жалбоподателя по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Независимо от това и с оглед възраженията в жалбата следва да се отбележи, че нормативното основание за отговорността на длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, платено за образуване и водене на изпълнително дело, не 1 представляват разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (които регламентират правоотношения между възложителя и изпълнителя на адвокатски услуги, тоест правоотношения между взискателя и упълномощения адвокат, в които длъжникът не участва), а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК.

Част от правилата на тази разпоредба (чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК) предвиждат, че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79, ал.

1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези разноски, отделно от това от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че по процесното изпълнително дело действията, за които е ангажиран упълномощения от взискателя адвокат, не се изчерпват до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, а включват и действия по водене на делото, в това число искания по издирване на имущество на длъжника, искания за осъществяване на изпълнителни способи, становища по молби на длъжника за разсрочване на част от задълженията по изпълнителния лист.

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Ю. Б. Н. срещу постановление от 19.12.2024г. по изп.д. №20249200400500 на ЧСИ с рег. №920.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2