Решение № 5970 от 21.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5970 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100509429 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 20.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 21911/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 34 състав, е отхвърлен предявеният от Ц. Ц. Р.-В. /ЕГН **********/ срещу „БАНКА ДСК“ АД- гр. София /ЕИК *******/ главен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 600 лева, представляваща платена без основание възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит от 18.05.2017 г. за периода от 18.05.2017 г. до 03.06.2020 г., ведно със законната лихва от 03.06.2020 г. /дата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение е уважен предявеният от ищцата евентуален иск, като „БАНКА ДСК“ АД /ЕИК *******/ е осъдена да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на Ц. Ц. Р.-В. /ЕГН **********/ сумата 300 лв., представляваща едностранно определена от ответника надплатена възнаградителна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 03.06.2020 г., ведно със законната лихва от 03.06.2020 г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 290 лева- разноски по съразмерност за производството пред СРС. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Ц. Р.-В. е осъдена да заплати на ответника „Банка ДСК“ АД сумата 210 лева- разноски по съразмерност за производството пред СРС.

Постъпила е въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ АД- гр. София /ответник по 1 делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на евентуалния иск по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, с присъждане на разноски по делото.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищцата Ц. Ц. Р.-В., която моли да бъде постановена отмяна на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта относно присъдените на ответника разноски, и да бъде постановено решение за присъждане на претендираната по главния иск сума, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на ответника, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Насрещната въззивна жалба на ищцата е подадена в срока по чл.263, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е също неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на главния иск по чл.55, ал.1, изр.1 ГПК като неоснователен, съответно за уважаване на евентуалния иск по чл.55, ал.1, изр.1 ГПК като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Безспорно е по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че на 18.05.2017 г. между страните бил сключен договор за кредит за текущо потребление при общи условия, по силата на който ответникът „Банка ДСК“ ЕАД предоставил на ищцата Ц. Ц. Р.-В. кредит в размер на 10 000 лева, със срок за издължаване 60 месеца /или 5 години/, считано от датата на усвояване на сумата, по посочена разплащателна сметка и съгласно погасителен план- Приложение № 1 към договора. В клаузата на т.7 от договора е предвидено кредитополучателят да заплаща годишна лихва, обозначена като „преференциален променлив лихвен процент“, формирана от стойността на „6месечен SOFIBOR- 0.326, който при отрицателна стойност се приема за стойност 2 нула“, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.324 %, предоставена с оглед сключен между страните Договор за ползване на пакет Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД. Съгласно т.7.1 от договора, при прекратяване на договора за ползване на пакета, ако не е предвидено друго, кредитополучателят губи правото да ползва преференцията и приложимия лихвен процент се увеличава чрез прилагане на стандартна надбавка в размер на 13.124 %, която се прибавя към 6- месечния SOFIBOR към съответната дата. Според клаузата на т.7.2 от договора, кредито-получателят губи правото да ползва преференцията и в случай на неизпълнение на задължението по т.9 в продължение на два месеца, като приложимият лихвен процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.124 %; отнетата преференция се възстановява при изпълнение на задължението, считано от месеца, следващ месеца, в който задължението отново е изпълнено. Според клаузата на т.7.3 лихвеният процент се променя с промяната на 6- месечния SOFIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. По делото е приложен първоначалният погасителен план към договора за кредит, според който приложеният през целия срок на действие на договора лихвен процент е 6.65 %, в който случай определената за връщане на банката- кредитодател сума е в общ размер на 11 824.37 лв., т.е. размерът на възнаградителната лихва е общо 1 824.37 лв.

Не е спорно по делото, че възникналите до датата на подаване на исковата молба /3.06.2020 г./ задължения по кредита са погасени от страна на ищцата, като са платени главница и начислени от ответника възнаградителни лихви, за което са направени съответни констатации в приетото като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено заключение по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза. Съгласно експертното заключение чистата стойност на кредита е в размер на 10 000 лева, като същият е усвоен на 18.05.2017 г.; погасените 36 броя месечни вноски за периода от 15.06.2017 г. до 15.05.2020 г. са в размер на 7 669.83 лева общо, в т.ч. главница- 5 329.54 лева, и възнаградителна лихва- 2340.29 лева. Съгласно първоначалния погасителен план към договора следвало да бъдат погасени 36 бр. месечни вноски на обща стойност 7 068.96 лева, от които: 5 605.12 лева- главница, и 1 463.84 левавъзнаградителна лихва. В случая за погасяване на процесните 36 бр. месечни вноски са заплатени 600.87 лева повече, отколкото е предвидено по първоначалния погасителен план. Разликата от 600.87 лева е формирана от платена възнаградителна лихва в повече от първоначално посочената- в размер на 867.45 лева, и платена главница в по- малък размер от 275.58 лева. Считано от 15.06.2018 г., банката започнала да начислява годишна лихва в размер на 13.287 %, формирана от стойността на 6- месечен SOFIBOR- в размер на 0.163 % /определен от БНБ на 11.01.2018 г./, и стандартна надбавка в размер на 13.124 %. Към датата на промяната остатъчната главница била в размер на 8 097.96 лева, а оставащият срок за погасяване- 47 месеца. При годишна 3 лихва от 13.287 % месечната вноска била в размер на 221.93 лева. Първоначалният погасителен план бил изготвен и подписан при годишна лихва от 6.65 %, която била формирана в съответствие с т.7 от договора, а именно като сбор от стойността на 6месечен SOFIBOR- в размер на 0.326 %, и преференциална надбавка в размер на 6.324 %.

Фактическият състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /чл.154 ГПК/.

Въпросът за валидността на сключения между страните кредитен договор- в неговата цялост, съответно- на спорните договорни клаузи от този договор /посочени по- горе/, е релевантен за извършваната от съда преценка за съществуването и реализацията на спорното материално право /права/ и респ. за основателността на иска по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, тъй като от тяхната липса /поради твърдяната нищожност и неравноправност/ ищцата извежда правото да иска връщане на платени без основание погасителни вноски, съответно- от тяхното наличие /като валидни/ ответникът извежда правото да задържи платените по кредитния договор погасителни вноски, включая възнаградителната лихва.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства и експертно заключение на изслушана в първо-инстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза/ обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД материално- правни предпоставки и за настъпило за ищцата обедняване за сметка обогатяването на ответника, поради плащане на сумата 300 лв., представляваща част от платена по процесния кредитен договор възнаградителна лихва, без основание.

Сключеният между страните на 18.05.2017 г. „договор за кредит за текущо потребление“ е такъв за банков кредит по чл.430 и сл. ТЗ. Договорът е формален /изискуемата от закона форма за действителност е писмена форма- чл.430, ал.3 ТЗ/, срочен, двустранен, възмезден и консенсуален. По така сключения договор за предоставения от ответната банка- „Банка ДСК” АД, на ищцата Ц. Р.-В. кредит в размер на 10 000 лева за срок от 60 месеца /или 5 години/, считано от 18.05.2017 г. до 18.05.2022 г. /според посоченото в приложения погасителен план/, последната- като кредитополучател се задължила да заплаща двукомпонентна годишна лихва, формирана от стойността на 6- месечен SOFIBOR- 0.326, и фиксирана преференциална 4 надбавка в размер на 6.324 %, като при сключване на договора договореният годишен лихвен процент възлизал на 6.65 %- съгласно т.7 от договора и погасителния план към него.

Кредитодателят е банка, която извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск- чл.2, ал.1 ЗКИ. Като юридическо лице, което предоставя услуги и сключва договори с потребители като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, ответната банка е търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Другата страна по правоотношението- кредитополучателят- ищец като физическо лице следва да се счита потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като няма твърдения, нито данни и доказателства по делото при сключване на договора за кредит „за текущо потребление“ да е действал в рамките на осъществявана търговска или професионална дейност, което да изключва качеството му на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно приложим в отношенията между страните е Законът за защита на потребителите /ЗЗП/, в който пряко са транспонирани правилата на Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори- & 13а, т.9 от ДР на ЗПП.

Според фактическите твърдения на ищцата за процесния период от 18.05.2017 г. до 3.06.2020 г. /дата на подаване на исковата молба/ ответната банка събрала без основание възнаградителна лихва от 600 лв. по процесния кредитен договор, който бил изцяло недействителен, евентуално- за периода след 1.12.2018 г. до 3.06.2020 г. банката- ответник едностранно определила лихвен процент от 13.287 % годишно, което довело до надплащане на сумата 300 лв. от нейна страна. Тъй като надвнесла сумата 600 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 18.05.2017 г. до 03.06.2020 г., съответно сумата 300 лв.- възнаградителна лихва за периода от 1.12.2018 г. до 3.06.2020 г., при условията на евентуалност претендира същите да й бъдат върнати като недължимо платени, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Връщането на сумата 600 лв. според ищцата е предпоставено от недействителността на целия кредитен договор, а връщането на сумата 300 лв., предмет на евентуалната й претенция, е предпоставено от недействителността на клаузите по т.7.1, т.7.2, т.7.3, т.8 и т.9 от процесния кредитен договор.