Решение № 192 от 15.06.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Дупница, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20261510200232 по описа за 2026 година

Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Л. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д............,община Дупница,област К............ул.Ч........... № ....,ет.....,ап......, против Наказателно постановление № 25–0348–000491, издадено на 12.08.2025 г. от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което са му наложени административни наказания, както следва: „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв., на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет лева) лв., на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Моли Наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводително писмо е взето становище по жалбата, като счита че същата е допустима, но неоснователна.

В случай, че същата бъде уважена е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли да бъдат присъдени такива в минимален размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.07.2025г. актосъставителят В. И., на длъжност инспектор при РУ гр. Дупница, в присъствието на свидетеля П. К. П. съставил АУАН срещу И. Л. М., за две нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. В АУАН нарушението е описано с две дати и два часа, а именно, че нарушението е извършено на 21.07.2025 г. в 13.40ч. и на 06.06.2025 г. в 14.00 ч., за това че жалбоподателят в гр. Дупница, на ул. „Чаталджа, на тротоара, пред частично разрушения 1 тютюнев склад е паркирал лек автомобил, марка и модел „................“, с рег. №............., който е паркиран обратно на посоката на движението и на отстояние по-малко на два метра от сградата. По данни на свидетеля автомобилът е потеглил с водач М.. АУАН е съставен на база заявление от свидетеля и образувана преписка с рег. № 812102-631/23.06.2025 г.

Преписката е приложена към АНП, ведно със сведение рег. № 348р-15457/16.07.2025 г. и писмо рег. номер 348000-7020/21.07.2025 г. Връчен е на 21.07.2025 г., като жалбоподателят е посочил, че има възражения. Допълнителни възражения и обяснения в срока по чл. 44 от ЗАНН не са направени.

АНО, е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, като е издал атакуваното НП, в което е посочена същата правна квалификация, а именно, че е нарушен чл.94, ал.3 от ЗДвП, като са посочени две нарушения за което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 и чл. 178е от ЗДвП са наложени две административни наказания –глоба в размер на 20.00 лв. и 50.00 лв.

Като доказателство по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че актосъставителят като ст. полицай и началникът на РУ гр. Дупница са оправомощени да съставят АУАН, респ. издават НП по ЗДвП, като материалната компетентност на актосъставителя и АНО не се оспорва от жалбоподателя.

В хода на съдебното следствие са събирани гласни доказателства, като актосътавителя и свидетеля по акта потвърждават установената в АУАН фактическа обстановка, като актосъставителя заявяви, че същият е съставен на база преписка, а свидетеля по акта е лицето, депозирало заявлението. Видно от приложения по преписката сигнал св. П. е посочил, че деянието е извършено на 06.06.2025 г. в 14:00 ч.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:

С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е редовна и допустима, основателна, подадена от надлежна страна имаща правен интерес от оспорваното, срещу акт подлежащ на съдебен контрол,като същата е основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.

Съображенията за това са следните:

В случая има разминаване относно датата на извършване на деянието, като актосъставителят е възприел в АУАН, че се касае за нарушение извършено на 21.07.2025 г. в 13.40 ч. и едновременно с това, че деянието е извършено на 06.06.2025 г. в 14.00 ч., тоест и в двата административни акта АНО е посочил две дати, на които обвинява жалбоподателят да е извършил едно и също нарушение, което обаче в приложения сигнал не е посочено.

Допуснато е съществено процесуално нарушение на правилата визирани в чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като е налице неясно обвинение относно датата на извършване на деянието от жалбоподателя, не е описано в пълнота нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено, което води до невъзможност същият да разбере в какво точно е обвинен, а оттам и да организира правото си на защита в пълен 2 обем. Това обстоятелство рефлектира и при извършването на съдебен контрол, поради което съдът не дължи произнасяне по съществото на спора.

За пълнота, настоящия съдебен състав, счита че следва да бъде отбелязано следното:

Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП посочва, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство е в „престой“, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съгласно ал. 2 на чл. 93 от ЗДвП, „паркирано“ е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От своя страна § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП дефинира „тротоар“ като „изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“. Не става ясно от така описаното нарушение, поради какви причини за едно и също деяние на нарушителя са наложени две административни наказания. Чл. 178е от ЗДвП, в редакцията си към датата на извършване на деянието (Нов - ДВ, бр. 37 от 2015 г.), предвижда наказание глоба от 50 до 200 лв. по отношение на лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. В разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, в редакцията й към датата на извършване на деянието, е предвидено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Наказанието в тази разпоредба е фиксирано и е в размер различен от наложеното на жалбоподателя наказание. Така наложните две наказания за едно и също деяние нарушава основния правен принцип non bis in idem – никой не може да бъде съден или наказан два пъти за едно и също нарушение.

С оглед на така установеното атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Разноски не се претендират.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 25–0348–000491, издадено на 12.08.2025 г. от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на И. Л. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д............,община Дупница,област К............ул.Ч........... № ....,ет.....,ап......, са му наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 10.22 (десет евро и двадесет и два евроцента) евро, равняващи се на 20.00 (двадесет) лв., на основание чл.183, ал.2, т.1 (ред. На ДВ бр. 2 от 2018 г.) от ЗДвП, във вр.с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 25.56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента), равняващи се на 50.00 (петдесет лева) лв., на основание чл. 178е (ред. на ДВ бр. 37 от 2015 г.), във вр.с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН от ЗДвП, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4