Решение № 1497 от 29.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. Варна, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110111321 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от ***, със седалище и адрес на управление: гр. **** срещу Б. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца следните вземания, които произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 30041405906 от 18.12.2019 г. и анекси към него, в общ размер от 322,84 лв., както следва:

1/ сумата от 91,42 лв. /деветдесет и един лева и четиридесет и две стотинки/ обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 16.02.2020 г. – 05.01.2022 г.;

2/ сумата от 231,42 лв. /двеста тридесет и един лева и четиридесет и две стотинки/ обезщетение за забава върху договорното възнаграждение в размер на законната лихва за периода 06.01.2022 г. – 27.06.2023 г.

В исковата молба ищецът „*** твърди, че на 18.12.2019 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит при съответните параметри, с който ищецът е предоставил на ответника парична сума, като последният се е задължил да я върне, заедно с останалите вземания по кредита, в срок от 36 месеца. Излага, че е предал на ответника уговорената сума от 3 700 лв., като с част от нея е рефинансиран друг кредит. Сочи, че страните са сключили няколко анекса към договора, но ответникът е спрял плащанията, поради което е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което е направил опит да уведоми длъжника, но писмото не е потърсено. Твърди, че общият размер на задължението на длъжника е 2 294,45 лв., като част от него е погасено с плащания, като в настоящото производство се претендират сумите от 91,42 лв. и 231,42 лв., които представляват обезщетения за забава върху договорното възнаграждение по кредита. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.

Ответникът Б. Г. И. не е подал отговор на исковата молба.

1

С молба преди открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва исковете. Моли за служебно прилагане на потребителска закрила.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявените са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.

422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължими суми по сключен между страните договор за потребителски кредит, квалифицирани по чл.

79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД.

Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че с ответника са във валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора; валидното основание, настъпването на изискуемост на задълженията и техния размер. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит или, че са налице други основания за погасяването или недължимостта им.

Във връзка с разпределената доказателствена тежест съдът е указал на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, ответникът има качеството потребител, както и че процесният договор има характера на потребителски такъв. Съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. Съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите предвидени в специалните закони за защита на потребителите. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗПК правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Допълнително съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за начина на изчисляване на претендираните суми за обезщетения за забава, както и за надлежното отнасяне на извършените от длъжника плащания по кредита за погасяването на вземания, които не се основават на нищожни или неравноправни клаузи.

От представения Договор за потребителски кредит *** от 18.12.2019 г., декларации, погасителен план, стандартен европейски формуляр и искане за отпускане на потребителски кредит и европейски формуляр /л. 5-17/ се установява, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 3 700 лв. за срок от 36 месеца, при ГПР 49.16 %, годишен лихвен процент 41 % общо задължение по кредита 6 436,43 лв. Във връзка с договора за кредит са закупени услуга „Фаст“ за сумата от 1110лв., услуга „Флекси“ за сумата от 2 590 лв., като с услугите общото задължение е било 10 136,43 лв.

От представените три анекса към договора и погасителни планове към тях /л. 18-26/ се установява, че условията по кредита са предоговорени, като са закупени допълнителни услуги, вноските по кредита са били намалени и са изготвени нови погасителни планове.

Поради неизпълнение на задължения по кредита на длъжника е изпратено уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост, което не е получено от ответника. /л. 27-28/.

От представеното от кредитора извлечение по сметка /л. 30/ се установява за кои вземания същият е отнесъл плащанията на длъжника до съответния момент.

Настоящият състав намира, че страните са подписали процесния договор за кредит и съпътстващите към него документи. Допълнително преди образуване на производството и в 2 хода на процеса ответникът е заплащал вноски по кредита. Оспорва се валидността на същия, с оглед противоречието на отделни негови клаузи с императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

На 29.06.2023 г. кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8297/2023 г. на ВРС. С Разпореждане № 25889 от 10.07.2023 г. заповедният съд е разпоредил издаването на заповед за изпълнение за сумите от 3 149,92 лв. главница;

1 490,57 лв. договорно възнаграждение; 193,20 лв. мораторна лихва; 489,04 лв. мораторна лихва. Същевременно заявлението е отхвърлено за сумите от 946.39 лв. мораторна лихва и договорна лихва; 863,69 лв. възнаграждение за услуга „Фаст“; 2 015,33 лв. възнаграждение за услуга „Флекси“; 30 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането.

На 01.09.2023 г. ищецът е подал искова молба, с която е предявил осъдителни искове за сумата от 91,42 лв. обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 16.02.2020 г. – 05.01.2022 г. и сумата от 231,42 лв. обезщетение за забава върху договорното възнаграждение в размер на законната лихва за периода 06.01.2022 г. – 27.06.2023 г.

По отношение на всички останали вземания по заповедното дело не са предявени искове, поради което и заповедта за изпълнение е влязла в сила за част от тях, а спрямо другите разпореждането за отхвърляне на заявлението се е стабилизирало.

Настоящият състав не споделя становището на заповедния съд, че мораторната лихва, начислена върху договорната, не се дължи, доколкото лихва върху лихва е допустимо да се начислява само между търговци по арг. от чл. 294, ал. 2 ТЗ, което качество ответникътдлъжник не притежава. Не намира и за нужно да излага подробни съображения в тази връзка.

Въпреки това, настоящият състав счита, че процесните вземания са недължими на други основания.

На първо място ищецът, въпреки указанията на съда, не е представил доказателства за начина на изчисляване на претендираните суми за обезщетения за забава, както и за надлежното отнасяне на извършените от длъжника плащания по кредита за погасяването на вземания, които не се основават на нищожни или неравноправни клаузи. Само на това основание ищецът не е доказал пълно и главно фактите, за които носи доказателствена тежест, което води като последица до отхвърляне на исковете. За пълнота на изложението следва да се посочат и още мотиви в тази насока.

Видно от приложеното по делото извлечение от сметка /л. 30/ кредиторът е отнесъл плащания на длъжника за погасяване на суми за закупени допълнителни услуги. Тези платени от длъжника суми са в размер по-висок от претендираните в настоящото производство, а същите са недължими.

В тази връзка настоящият състав споделя изводите на заповедния съд относно нищожността и неравноправността на клаузите в договора за кредит, с които е уговорено заплащането на суми за предоставени услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и относно таксата за извънсъдебно събиране на вземанията.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания, като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяна на потребителя.

Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителния договор като средство за заобикаляне на забрани. В този смисъл споразумението, с което се уговаря пакет допълнителни услуги е нищожно, като несъвместимо с императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране. /Подробно в този смисъл е и Определение № 2571 от 12.07.2019 г. по в.ч.т.д. № 1064/2019 г. на ВОС, което 3 настоящият състав споделя изцяло./

В случая са уговорени услуги, които икономически не съответстват на отпуснатата сума. Общата стойност на възнаградителната лихва и допълнителните услуги „Флекси“ и „Фаст“ се доближава до размера на кредита. Налице е противоречие с добрите нрави, което цели да заобиколи забраната да се натоварва неоправдано длъжника с допълнителни такси, независимо дали се е съгласил с тях и дали договорът може да се сключи и без тях. Цената на описаните услуги следва да е инкорпорирана във възнаграждението на кредитора, което претендира от длъжника, а неговия размер е ограничен със ЗПК. Чрез уговарянето на тези допълнителни услуги се цели заобикаляне на прага на възнаграждението с цел получаване на по-високо възнаграждение, което не следва да се допуска.

Недължимо платена е и сумата от 30 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземанията, доколкото уговорката за начисляването й е нищожна. Претенцията противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита, а извънсъдебното събиране на просрочените вноски безспорно е действие по управление на кредита.

Не се дължат и начислените върху тези вземания възнаградителни лихви и обезщетения за забава, доколкото са акцесорна последица от нищожни вземания. Това означава, че всички платени от длъжника суми по кредита, отнесени за погасяването на тези вземания, следва да бъдат служебно отнесени от съда за погасяване само на реално дължими суми, които бъдат установени в настоящото производство, съобразно практиката на СЕС.

Въпреки указанията на съда ищецът не е направил и доказателствени искания за начина, по който е изчислил претендираните от него обезщетения за забава по кредита.

Същият не е доказал основанието за начисляването на същите, както и дали определеният размер не противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.