Решение № 109 от 14.09.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Ямбол, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря М. П. К. в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262300600297 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 70/20.05.2026 г., постановена по НОХД № 1027/2025 г. по описа на Районен съд Ямбол подсъдимият К. М. В. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че за времето от неустановен точен час на **.**.**** г. до около 08:00 часа на **.**.**** г. в гр. ****, от офис, находящ се на ул. „*****“ №*, е отнел чужди движими вещи – пари с общ номинал от 11 100 български лева /5675,34 евро/ от владението на собственика им ,,***** **“ ЕООД - гр. ****, представлявано от управителя П. И. П. от гр. ****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

С присъдата, съдът се е произнесъл и по отношение на веществените 1 доказателства – 1 бр. бяла тениска с къс ръкав с надпис на латиница върху нея „Aventure”, а на гърба друг надпис на латиница ,,Gangs Wear”; 1 бр.черни на цвят къси гащи с надпис на латиница върху единия крачол „training”; 1 бр. черна шапка с козирка, без надписи, като е постановил същите да се върнат на подс.В..

С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 318,62 евро, вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – гр. Ямбол.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на служебно назначения защитник - адвокат от АК-**** на подсъдимия К. В.. В жалбата се навежда довод за явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание.

Претендира се изменение на присъдата чрез приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и налагане на по-леко по размер наказание лишаване от свобода, а именно – лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Счита се, че с такова по размер наказание биха могли да се изпълнят целите на наказателната репресия.

Представителят на ОП-Ямбол в съдебно заседание пледира за неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, а наложеното с нея наказание справедливо, като при индивидуализацията му съдът е взел предвид всички отегчаващи и смекчаващи вината на въззивника обстоятелства. Поради всичко това моли съда да я потвърди.

В съдебно заседание въззивникът – подсъдим, редовно призован се явява лично и със служебен защитник – адвокат от АК-****. Поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения. Защитникът пледира в посока изменение на присъдата чрез приложение на чл.58а, ал.4 вр.чл.55 от НК и намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. Счита, че по делото са установени многобройни смекчаващи вината обстоятелства - направените от подсъдимия подробни признания, които са основната причина за разкриване на престъплението; възстановяване на голяма част от откраднатите вещи; пълното съдействие, което подсъдимия 2 указва на органите на съдебното производство, тежкото му семейно и материално положение, което е основен мотив да извърши престъплението, както и искреното му разкаяние, които не са били отчетени в достатъчна степен от съда при индивидуализиране на наказанието. Претендира се изменение на първоинстанционната присъда чрез определяне на наказание в по-нисък размер.

При дадената последна дума подсъдимият заявява, че съжалява за стореното от него и моли съда да намали наказанието.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото не се оспорва от страните. Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е обсъдил подробно и прецизно кредитираните доказателства, както и причините за това. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира както признанията, направени от страна на подс.В. по реда на чл.371 т.2 НПК, така и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които са безпротиворечиви и които подкрепят признанията на подсъдимия.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 195, ал. 1, т.7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, т.к. за времето от неустановен точен час на **.**.**** г. до около 08:00 часа на **.**.**** г. в гр. ****, от офис, находящ се на ул. „*****“ №*, е отнел чужди движими вещи – пари с 3 общ номинал от 11 100 български лева /5675,34 евро/ от владението на собственика им ,,***** **“ ЕООД - гр. ****, представлявано от управителя П.

И. П. от гр. ****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай.

Извършено е съставомерно деяние по посоченият текст от материалния наказателен закон на РБ. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно от признанията на подс.В., дадени от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, от неговите обяснения, дадени в хода на досъдебното производство, от показанията на разпитаните по делото на ДП свидетели П. П., Д. С., Г. Н., П.

П., С. С. и С. П., от обективните находки, отразени в протокола за оглед от **.**.****г. и приложения към него фотоалбум, от данните в протокола за оглед на ВД от **.**.****г. и приложения към него фотоалбум, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените ВТЕ, от писмените и от веществените доказателства по делото, които подкрепят признанията на В..

От обективна страна, предмета на престъплението – предмет на обвинителния акт, са чужди движими вещи - пари с общ номинал от 11 100 български лева /5675,34 евро/ и същите са годен предмет на престъплението.

Както вече бе посочено, вещите предмет на деянието са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимия. При извършването му е налице и вторият елемент от състава на престъплението кражба визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на другиго. Същото е осъществено чрез изнасяне на вещите от офиса на търговското дружество, находящ се на ул. „*****“ №* в гр.****, в което са били оставени от представителя на собственика им и отнасянето им от мястото на извършване на деянието. По този начин е била прекратена от една страна фактическата власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала от собственика, а от друга страна - подсъдимият е установил трайно своя фактическа власт върху тях. Налице е и престъпния акт изразяващ се в промяна на фактическата власт върху предмета на престъплението, настъпила в следствие на осъществяването му, с което и същото се счита за довършено.

Елемент от обективната страна на престъплението “кражба” е и липсата на съгласие от страна на собственика на вещите, респективно на техен законен 4 представител за отнемането им. Видно както от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, така и от показанията на управителя на „***** **“ЕООД – гр.**** – свидетеля П. П., такова съгласие не е било искано, нито е било давано.

Въззивната инстанция напълно споделя извода, направен от първоинстанционния съд за това, че престъплението е извършено в условията на повторност и не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, по изложените в мотивите на присъдата аргументи.

Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият ясно е съзнавал, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху вещите – предмет на престъплението, техният собственик и е искал и предвиждал преминаването им в своя фактическа власт. Подсъдимият е разбирал противоправния характер на извършеното, както и общественоопасните му последици, но въпреки това е искал настъпването им.

Действал е и със съставомерното намерение противозаконно да присвои инкриминираните вещи. Този извод се налага предвид последващите му действия, изразяващи се в разпореждане с отнетите вещи като със свои.

Относно наложеното на подсъдимия наказание:

Съдът не намери основания и за изменение на присъдата в нейната наказателно-осъдителна част. При индивидуализацията на наказанието съдът е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Наличните смекчаващи вината на В. обстоятелства са: дадените в досъдебна фаза обяснения и приносът му за разкриване обективната истина по делото, проявената критичност към извършеното, своевременното връщане на част от вещите на техния собственик, както и тежкото му семейно и материално положение, предвид обстоятелството, че е без родители. Като отегчаващи отговорността на В. обстоятелства правилно са отчетени завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, високата стойност на отнетите вещи, както и високата степен на обществена опасност на личността на самия подсъдим, който към момента на извършването на деянието е осъждан дванайсет пъти /без присъдата по НОХД № ***/****г. на ЯРС, квалифицираща деянието като извършено повторно/ за 5 умишлени престъпления от общ характер, повечето тежки и против собствеността. Предвид тежестта и количеството на посочените отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, правилно районният съд е извел извод, че смекчаващите отговорността му такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер и не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от една година от свобода. Същите не дават и основание за определяне на по-леко по размер наказание, предвид обстоятелството, че налаганите му до момента наказания лишаване от свобода не са оказали нужното поправително и възпиращо въздействие върху личността на подс.В..

Относно размера на наказанието, съдът намира, че така определено от РС-Ямбол ще осъществи визираните в чл.36 от НК цели, а именно възпираща и възпитателна по отношение на въззивника - подсъдим и обществото.

Наказанието лишаване от свобода, определено и наложено на В. при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК в размер на една година и девет месеца и намалено с 1/3 – на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, е коректно отмерено и съобразено както с наличните и установени по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства /посочени подробно по-горе/, така и с отегчаващите отговорността му такива. Наложеното наказание е определено към минималния предвиден в закона размер, като неговото намаляване би било проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия и не би било достатъчно за осъществяване на целите на наказанието към коригиране на поведението на подс.В.. Поради това въззивният съд прецени като неоснователна претенцията на защитника и подсъдимия за приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и намаляване на размера на наложеното с присъдата наказание.