Решение № 483 от 22.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Бургас, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120200672 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Г. Р. Р. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. М. М. – БАК, с посочен съдебен адрес – *, срещу Наказателно постановление № 20-0346-000173/10.09.2020 г. , издадено от Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, с което:

1. за нарушение по чл. 103 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца;

2. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

3. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено на наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.

4. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено на наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.

С жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че липсва описание на релевантната фактическа обстановка. Оспорва се твърдението, че полицейските служители са подали ясен знак на Р. да спре мотоциклета, като се допълва, че 1 единственият знак, който са му давали, е бил да продължи, а не да спре. Именно за това той е продължил и е спрял пред дома си, където е вечерял и употребил алкохол. Допълва се, че полицаите са пристигнали пред дома му след повече от 30 минути и са му заявили, че не е спрял за проверка.Твърдят се нарушения в действията на полицейските служители, като се потвърждава, че техническото средство е отчело употреба на алкохол, но това е било много след като жалбоподателят е бил паркирал мотоциклета и е бил вечерял, поради което и се оспорват изводите, че е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Оспорват се изводите и за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП. В допълнение се излагат твърдения за процесуални нарушения, включително и свързани със забавяне на издаването и връчването на НП. Иска се отмяна на санкционния акт изцяло и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. М. М. - БАК, който завява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като допълва, че недоказано е останало качеството „водач“ от страна на жалбоподателя. Прави анализ на доказателствените източници, като достига до извод, че пробата е направена много след като Р. се е прибрал у дома си и преустановил шофирането на мотоциклета. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Самият Р. допълва, че полицейските служители в Созопол редовно превишават правата си и бавят и протакат производствата, от което той не е единственият пострадал.

Административнонаказващият орган - Началник група в РУ-Созопол към ОДМВРБургас не се явява и не се представлява в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 24 гръб – НП е връчено на жалбоподателя на 21.06.2022 г., а жалбата е депозирана по имейл на 28.06.2022 г. (справка на л. 33 и разпечатка на л. 5), но по неясни за съда причини не е била своевременно администрирана от АНО. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 14.08.2020 г., около 02.00 часа полицейските служители - св. Д. Д. и св. Д. Д. изпълнявали служебните си задължения като авто-патрул на територията на гр.

Черноморец. На ул. „Димо Н.“ св. Д. забелязал мотоциклет „Априля Скарабео“ с рег. № *, който се движел по улицата, с две лица, возещи се на него. Свидетелят подал сигнал със „стоп-палка“ на водача, указвайки му да спре, но той не се подчинил и продължил по пътя си. Това наложило полицейският патрул да го последва със служебния автомобил. На ул. „*“ в гр. Черноморец мотоциклетът спрял и от него слезли жалбоподателят и св. М. П.. През това време на място пристигнал и св. Д. със служебния автомобил. Полицейските служители установили самоличността на водача и го поканили да бъде изпробван за употреба на 2 алкохол с техническо средство. За целта на място бил повикан за съдействие втори полицейски патрул в състав на който влизал и св. С. Ч. – мл. автоконтрольор. В 02:48:32 часа св. Ч. изпробвал жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0061, което отчело резултат от 1.2 на хиляда (проба № 3113).

След визуализиране на резултата св. Ч. пристъпил към съставяне на АУАН и издаване на талон за медицинско изследване. Свидетелят съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 455980/14.08.2020 г., в който освен нарушението, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол, което било квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, свидетелят описал и три други нарушения, а именно – нарушение по чл. 103 ЗДвП, свързано с неизпълнение на разпореждането за спиране, както и две нарушения свързани с непредставяне на СУМПС и контролен талон, както и непредставяне на СРМПС на управлявания мотоциклет. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН възражения също не били депозирани.

След съставяне на документите в 03.15 часа свидетелят връчил на жалбоподателя и талон за медицинско изследване № 0069711, с който му указал, че може в 60-минутен срок да се яви в ФСМП – гр. Созопол и да даде кръвна проба за анализ, ако желае.

Въпреки връчения талон жалбоподателят не се явил в медицинското заведение и не дал проба за анализ, видно от приложения протокол (л. 27), в който изрично било отбелязано, че до 04.20 часа Р. не се явил във ФСМП – гр. Созопол.

Въз основа на АУАН на 10.09.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на:

1. чл. 103 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца;

2. чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

3. чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.

4. чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в която посока са и показанията на св. Д., който единствен от тримата разпитани полицейски служители има съхранен ясен спомен за случая. Съдът няма причина да се усъмни в добросъвестността на този свидетел, поради което цени изложеното от него. На 3 база на показанията на св. Д. се установява, че към Р. е бил подаден ясен и разбираме знак със „стоп-палка“, указващ му да спре, но той не се е подчинил и е продължил с движението си. Установява се също така, че той е бил последван от полицейския патрул и е бил установен пред дома си в момента, в който е паркирал мотоциклета, без преди това да се е качвал у дома си, а още по-малко да е употребявал алкохол. На съда не са известни обстоятелства, които да дискредитират показанията на св. Д., поради което и настоящият състав няма причина да не се довери на изложеното от полицейския служител.

Съдът кредитира частично и показанията на св. П., като отчита обаче, че тя е приятелка на жалбоподателя, а към процесната дата дори е живеела заедно с него. Това сочи на пристрастност и субективизъм и лесно обяснява стремежа за представяне на фактите в максимално изгодна за жалбоподателя светлина. Именно поради това съдът не се доверява на заявеното от тази свидетелка (и застъпено в жалбата), че спрямо св. Р. е бил подаден сигнал от полицейския служител, но този сигнал е бил за продължаване на движението, а не за спиране, както и че от момента на паркирането на мотоциклета до момента на проверката е минало време, през което жалбоподателят се е прибрал у дома си и е употребил алкохол. В тези им части показанията на свидетелката категорично се оборват от показанията на св. Д., поради което и съдът не ги кредитира, а ги окачествява като опит за изграждане на защитна позиция на Р., която обаче се опровергава от показанията на държавния служител.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 10.09.2020 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като съдът счита, че то е съобразено с нормата на чл.

57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от 4

ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Вярно е, че по неясни причини (вероятно свързани с липса на добра организация) е допуснато забавяне при връчване на НП и в последствие при администриране на жалбата, но това са обстоятелства, които са ирелевантни за отговорността на Р., дотолкова доколкото в случая давностните срокове са спазени.