Решение № 295 от 30.09.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. П., 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230100246 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на Т. Б. С., ЕГН: **********, с адрес с. Б., общ. П., ул.

„А.“ № 14 и съдебен адресат по делото гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 912627/16.08.2023 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД. Сочи, че съгласно договора за паричен заем ищецът трябва да върне сумата от 783,58 лева, при сума на получаване 700 лева, при срок на кредита от 23 вноски. Изложено е още, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 5 от договора, като при неизпълнение на тези условия ищецът дължи на ответното дружество неустойка в размер на 412,42 лева.

Ищецът твърди, че така уговорената клауза по Договор за паричен заем № 912627/16.08.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа на добросъвестността и справедливостта и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение, заобикаля се закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Т. Б.

С. не дължи сумата от 412,42 лева, търсими като неустойка, предвидена в клаузата на предполагаем чл. 6 от Договор за паричен заем № 912627 от 16.08.2023 г., сключен между Т. Б. С. и „Сити Кеш“ ООД, поради нищожността на тази неустойка на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и 1 поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както и поради нищожността на процесната неустойка поради противоречието й с добрите нрави.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на така предявения иск. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, тъй като при сключване на договора са покрити всички изисквания на закона, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, както и че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че процесната неустойка е уговорена като плащане при неизпълнение от страна на кредитополучателя да осигури обезпечение на главното вземане, с оглед което същата е дължима след сключването на договора, респективно не следва да се включва в ГПР. Излага твърдения за действителност на неустойката по смисъла на ЗЗД, че същата не противоречи на добрите нрави и не заобикаля закона, тъй като потребителят се е задължил да върне заемната сума и договорената лихва, а освен това е разполагал и с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7 от същия, без да бъде обвързван по никакъв начин от спорната неустойка. Сочи недобросъвестност на кредитополучателя. Посочва също така, че не е налице и неравноправност по ЗЗП, тъй като между страните са сключени 7 договора за кредит при идентични условия, включително с клауза за неустойка като процесната, като предвид наличието на трайни отношения между страните и сключването на множество договори при идентични условия не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и последиците от процесните клаузи. Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни. Претендира разноски.

Ответното дружество по първоначалния иск, чрез своя процесуален представител, е депозирало и насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК.

В молбата се сочи, че между страните е налице Договор за паричен заем, по силата на който насрещния ищец е предоставил на ответника по насрещния иск заемна сума в размер на 700 лева в брой при подписване на договора, като последният се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 44,50 % на 23 седмични вноски, с дата на първо плащане 22.08.2023 г. и последна вноска на 24.01.2024 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на седмичните падежи. С насрещната искова молба не се оспорва, а признава, че договорът между страните е сключен на 16.08.2023 г. при параметрите, които са посочени в него. Твърди се, че за погасяване на задълженията по процесния договор е извършено само едно плащане, както и че към настоящия момент ответната страна по насрещния иск е в просрочие на 22 вноски по кредита, като е предявен частичен иск касаещ единствено вземането за главница.

С депозирания от първоначалния ответник насрещен иск се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Т. Б. С., ЕГН: **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен – на основание чл. 23 ЗПК, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:

202531869, сумата от 648 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева), представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 912627 от 16.08.2023 г., в общ размер на 700, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Претендират се сторените по делото разноски.

Моли, при постановяване на крайния правораздавателен акт, да се извърши съдебно прихващане с насрещните вземания на страните.

В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за редовност и допустимост на насрещната искова молба, но неоснователност и недоказаност на предявения със същата насрещен иск. Сочи, че в исковата молба са изложени подробни съображения относно недействителността на процесния договор, както и че с поведението си насрещният ответник не е дал повод за завеждане на насрещния иск. При хипотезата на положителен съдебен акт касателно 2 насрещните искови претенции, моли разноските по делото да се възложат в тежест на ответната страна. Моли съда да отхвърли така предявения насрещен иск, като неоснователен и недоказан. Претендира сторените разноски по насрещния иск.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища.

По делото са приети писмени доказателства.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 16.08.2023 г. между "Сити Кеш" ООД в качеството на кредитор и Т. Б. С. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за паричен заем № 912627, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 700 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок до 21.04.2024 г. на 23 вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 44,5 % и ГПР в размер на 56,77 %. Общата дължима сума по договора е в размер на 783,58 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за кредит в тридневен срок от сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от 2 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от договора за кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 412,42 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 23 вноски. Така общо дължимата сума по кредита възлиза на сумата от 1 196 лева.

От представеното и прието като доказателство по делото извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № 912627 от 16.08.2023 г. се установява, че по процесния договор за кредит първоначалния ищец е заплатил една вноска в размер на 52 лева за погасяване на вземанията по договора.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на клауза от договор за паричен заем поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 и неравноправност – чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1 от ЗЗП. В негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото наличието на сочените основания за нищожност на клаузата за неустойка.

Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат 3 да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – два дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят трудно би могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.