Определение № 2560 от 02.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2560 гр. Пловдив, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. И.

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. И. Въззивно частно гражданско дело № 20235300502915 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.121 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на И.

И.

Д. от

********************, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Г. Б., против Определение №12314 от 30.10.2023г., постановено по гр.д.№15756/2023г. по описа на ПРС, Х гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Велинград. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с подадена от частния жалбоподател И. И. Д. против Т. И. М. молба за защита по ЗЗДН. С обжалваното определение съдът е приел, че съгласно нормата на чл.7 от ЗЗДН, за която съдът следи служебно, компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящ адрес на 1 пострадалото лице. Предвид горното съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд- Велинград.

Така постановеното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Целта на ЗЗДН е да предостави бърза и ефективна защита на пострадалите от домашно насилие деца. В съответствие с посочената цел в чл.7 от закона в действащата му към датата на подаване на молбата редакция е предвидена компетентност за налагане на мярка за защита на районния съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалото лице.

Доколкото се касае за изрично предвидена в специален закон компетентност за спорна администрация на граждански правоотношения, а не за подсъдност за разрешаване на правен спор, то за спазването й съдът следи служебно. Ето защо и при положение, че постоянният и настоящ адрес на пострадалия в случая са в гр.Велинград, то молбата следва да бъде разгледана от Районен съд- Велинград. Изложените в обратен смисъл доводи в частната жалба, не се споделят от настоящия състав на съда.

Разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН действително предоставя възможност за избор на молителя от кой съд да поиска защита, но този избор е ограничен до две възможности- съда по постоянния или по настоящия му адрес, като същите са съобразени с целта на закона за предоставяне на бърза и ефективна защита. Законът не е предоставил право на молителя да сезира който и да е съд на територията на страната, тъй като подобно право на неограничена преценка пред кой съд да се обърне всъщност би могло да компрометира изпълнението на целите на закона.

Обстоятелството, че в ЗЗДН е предвидена възможност в подадената молба молителят да не сочи адреса си няма отношение към компетентността на съда и не дерогира приложението на разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН. Неоснователни са и доводите, че по аргумент от чл.119 от ГПК за местната подсъдност по чл.7 от ЗЗДН съдът следи само по възражение на ответника. Действително съгласно §1 от ЗР на ЗЗДН за неуредените в закона въпроси се прилага съответно ГПК. По въпроса за компетентния да наложи мярка за защита по ЗЗДН съд обаче не е възможно съответното приложение на ГПК, тъй като в ЗЗДН не е предвидена възможност ответникът да подаде отговор на молбата за защита и да направи възражение за подсъдност. Производството по 2

ЗЗДН се развива в кратки процесуални срокове с оглед целите на закона, като целената от законодателя бързина и ефективност не биха могли да бъдат постигнати, ако се приеме, че ответникът ще разполага с право да направи възражение за подсъдност в откритото съдебно заседание. По така изложените съображения настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд следи служебно за спазването на чл.7 от ЗЗДН, като това негово правомощие е в интерес и на самия молител и цели защитата на неговите права.

Предвид горното обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Определение

№12314 от

30.10.2023г., постановено по гр.д.№15756/2023г. по описа на ПРС, Х гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Велинград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3