Определение № 177 от 11.03.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Перник, 11.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500151 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. В. Т. срещу разпореждане № 5002 от 25.04.2023 г., допълнено с разпореждане № 6018 от 15.05.2023 г., по ч.гр.д. № 1508/2023 г. на Районен съд Перник, в частта, в която е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № *** г. и е издаден изпълнителен лист. Навеждат се доводи, че противно на изискването на чл. 417 ГПК договорът за кредит не е представен в оригинал или в заверен препис.

Поддържа се, че жалбоподателят има качеството на поръчител, а не на съдлъжник, поради което по отношение на него бил изтекъл шестмесечният преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД за предявяване на претенцията по съдебен ред. Твърди се, че са нарушени изискванията на ЗПК за посочване на абсолютната стойност на лихвения процент и годишния процент на разходите, за шрифт не по-малък от 12 пункта, за предоставяне на информацията относно правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, извлечение, показващо извършените и предстоящите плащания. Липсвала клауза, указваща правото на отказ от договора за кредит.

С отговор в срок насрещната страна, в чиято полза е постановено разпореждането – „Банка ДСК“ АД, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

По заявление на „Банка ДСК“ АД районният съд е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И. В. А. и Д. В. Т. за солидарното заплащане на 1 следните суми:

- 19623,08 лв., представляваща главница по обявен на 25.10.2021 г. за предсрочно изискуем договор за кредит от *** г. с кредитополучател И. В. А. и съдлъжник Д. В. Т., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до окончателното ѝ заплащане;

- 1681,97 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 24.10.2021 г.;

- 144,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 24.10.2021 г.;

- 2894,56 лв., представляваща законна лихва за периода от 25.10.2021 г. до 27.03.2023 г.

Съгласно чл. 419, ал. 3 ГПК въззивният съд отменя разпореждането за незабавно изпълнение, когато към заявлението не е приложен редовен от външна страна документ по чл. 417, ал. 1 ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Към заявлението съобразно изискването на чл. 417, т. 2 вр. чл. 418, ал. 2 ГПК е представено извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, което е редовно от външна страна и удостоверява изискуемост на претендираните вземания за главница, възнаградителна и наказателна лихва по отношение на двамата длъжници (ответници).

Приложен е също договорът за кредит между банката и първия длъжник, в който е обективиран и договор за встъпване в дълг между банката и втория длъжник. Договорът е представен в заверен препис, поради което е невярно твърдението на жалбоподателя, че по делото липсва договор в оригинал или в заверен препис.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че има качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник по договора. Същият е приподписал договора като „съдлъжник“, а съгласно чл. 17 от част II на договора съдлъжникът заявява безусловно, че встъпва в дълг за всички задължения на кредитополучателя по договора. Тоест същият има качеството на солидарен длъжник по силата на договор за встъпване в дълг, а не на договор за поръчителство. Спрямо него се прилагат общите правила за солидарната отговорност – чл.

101 ЗЗД вр. чл. 121-127 ЗЗД, но не и специалната норма на чл. 147 ЗЗД, която определя шестмесечен преклузивен срок на кредитора считано от падежа да предяви претенцията си по отношение на поръчителя като вид солидарен длъжник.

От съдържанието на договора за кредит се установява, че кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е физическо лице, за което не е посочено, че ще ползва кредита за извършване на търговска или професионална дейност. Жалбоподателят като солидарен длъжник (съдлъжник) и физическо лице също следва да се ползва от засилената защита, която законодателят е предвидил в полза на кредитополучателя-потребител. Предвид това, следва да бъдат обсъдени и конкретните оплаквания за нарушение на ЗПК.

На първо място, шрифтът на договора е четим, а точният му размер може да бъде установен единствено по експертен начин в хода на състезателното исково производство.

Тоест на този етап не се установява нарушение на чл. 10 ал. 1 ЗПК.

На следващо място, за правото да получи информация относно дължимото във всеки 2 един момент и за правото да се откаже от договора в 14-дневен срок кредитополучателят е уведомен изрично в чл. 9 от Част II от договора. Не са нарушени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 12 и т. 20 ЗПК.

На последно място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора следва да бъде посочен начинът на формиране на ГПР и ГЛП, но не и абсолютната стойност на начисленията по тези проценти. Независимо от това, в чл. 12 от Част I от договора е посочена общата дължима сума по договора – 25336,65 лв.

Следователно, всички оплаквания в жалбата са неоснователни.

В пределите на правомощията на решаващия съд обаче е да съобрази служебно, предвид характера на производството, дали договорите и клаузите, на които заявителят основава своите претенции, съответстват на всички приложими по отношение на потребителите специални материални закони – арг. от чл. 7, ал. 3 ГПК, чл. 411, ал. 2, т. 3 ЗПК и чл. 419, ал. 3 ГПК. При извършване на посочената преценка се установява, че клаузата на чл. 9, т. 1 от Част I на договора е в противоречие с изискването на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Съобразно нея, при просрочие преди обявяване на предсрочна изискуемост се дължи наказателна лихва, представляваща шест пункта над номиналния лихвен процент по договора – 5,99 %, или общо 11,99 %, а съобразно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва в размер не по-голям от законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Към момента на сключване на договора законната лихва възлиза на 10 %, поради което с тази клауза се създава възможност върху просрочените вноски да се начислява мораторна лихва в размер по-голям от законната лихва. Ето защо, същата се явява неравноправна и начисленото въз основа на нея неустоечно вземане в размер на 144,34 лв. не е възникнало.

По тези съображения частната жалба се явява частично основателна, като обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, в която е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист по отношение на жалбоподателя за сумата от 144,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 24.10.2021 г.

В тази част следва да бъде обезсилен и изпълнителният лист, което автоматично води до основание за прекратяване на изпълнителното производство само за това вземане (144,34 лв. мораторна лихва) и само по отношение на жалбоподателя – чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона - ТР № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г. на ОСГК на ВС.

Съгласно т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящото въззивно определение, постановено по частна жалба с правно основание чл.

419, ал. 1 ГПК, не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 5002 от 25.04.2023 г., допълнено с разпореждане № 6018 от 15.05.2023 г., по ч.гр.д. № 1508/2023 г. на Районен съд Перник, в частта, в която е 3 допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № *** г. и е издаден изпълнителен лист по отношение на длъжника Д. В. Т., ЕГН ********** , за сумата от 144,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 24.10.2021 г.

ОБЕЗСИЛВА издадения на *** г. изпълнителен лист по отношение на длъжника Д.

В. Т., ЕГН ********** , за сумата от 144,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 24.10.2021 г.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи по изпълнително дело № 14226/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие СГС – за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4