Решение № 139 от 17.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Стара Загора, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20245530103417 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Д. П. М. твърди в исковата си молба, че на 18.12.2020 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №.... По силата на договора ответното дружество се задължило да предостави на ищеца заем в размер на 1000 лв., а ищецът се задължил да върне предоставената сума в срок до 05.03.2021 г., на 11 седмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,82 %. Посочено било, че общата сума за плащане от ищеца била в размер на 1051,09 лв. В чл.3 от договора били посочени параметрите на заема, като било посочено, че размерът на първата вноска бил 7,79 лв., а на останалите десет вноски бил 104,33 лв. В чл.6 от договор за потребителски кредит №... от 18.12.2020 г. било предвидено задължение за заемателя да обезпечи договора за кредит с поне едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или поръчител отговарящ на условията на чл.23 от Общите условия към договора за кредит. В чл. 8 от договора било посочено, че в случай че кредитополучателят не представи договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на посочените в чл.23 от ОУ условия, то кредитополучателят дължал неустойка в размер на 301,90 лв., която се заплащала разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план. В общите условия на ответника, в чл.33, ал.1 било предвидено, че предоставеното обезпечение можело да е: 1. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: да имали осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти 1 минималната работна заплата за страната; не били поръчители по други договори за кредит, сключени от кредитора; не били заематели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени с кредитора; нямали кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен” както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представи служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва. В ал.2 на същия член било посочено, че заемодателят си запазвал правото еднолично и без да се мотивира, да прецени дали предложеното му обезпечение било годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не е предоставено исканото обезпечение или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на исканото обезпечение. Предвид задължението предвидено в чл.6 от договора, към погасителния план, била включена и неустойка, като размерът и падежът на всяка погасителна вноска с включена неустойка били както следва: 1. на 25.12.2020 г. - вноска в размер на 123 лв., от които 0 лв. главница, 7,79 лв. лихва и 115,21 лв. неустойка; 2. на 01.01.2021 г. - вноска в размер на 123 лв., от които 96,54 лв. главница, 7,79 лв. лихва и 18,67 лв. неустойка; 3. на 08.01.2021 г. - вноска в размер на 123 лв., от които 97,29 лв. главница, 7,04 лв. лихва и 18,67 лв. неустойка; 4. на 15.01.2021 г. - вноска в размер на 123 лв., от които 98,05 лв. главница, 6,28 лв. лихва и 18,67 лв. неустойка; 5. на 22.01.2021 г. - вноска в размер на 123 лв., от които 98,82 лв. главница, 5,51 лв. лихва и 18,67 лв. неустойка; 6. на 29.01.2021 г. - вноска в размер на 123 лв., от които 99,59 лв. главница, 4,74 лв. лихва и 18,67 лв. неустойка; 7. на 05.02.2021 г. - вноска в размер на 123 лв., от които 100,36 лв. главница, 3,97 лв. лихва и 18,67 лв. неустойка; 8. на 12.02.2021 г. - вноска в размер на 123 лв., от които 101,14 лв. главница, 3,19 лв. лихва и 18,67 лв. неустойка; 9. на 19.02.2021 г. - вноска в размер на 123 лв., от които 101,93 лв. главница, 2,40 лв. лихва и 18,67 лв. неустойка; 10. на 26.02.2021 г. - вноска в размер на 123 лв., от които 102,72 лв. главница, 1,61 лв. лихва и 18,67 лв. неустойка; 11. на 05.03.2021 г. - вноска в размер на 123 лв., от които 103,56 лв. главница, 0,77 лв. лихва и 18,67 лв. неустойка. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Доколкото договор за потребителски кредит №... от 18.12.2020 г. бил договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който били нищожни договорите, които накърнявали добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била и 2 практиката на ВКС. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи, се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави, се считали, тези, които водели до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използвал се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай било налице имено такова несъответствие, доколкото на ищеца било вменено задължение да обезпечи задължението си по договора в тридневен срок от сключването на договора за кредит, като в противен случай дължал неустойка в размер на 301,91 лв. По отношение на сключения между страните договор за потребителски кредит следвало да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит. В ЗПК било посочено изчерпателно какво следвало да е съдържанието на договора за кредит. В чл.6 от договора било предвидено ищецът да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство. В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извършил оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откажел сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.8 във вр. с чл.6 от договора, според която се дължала неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора за кредит чрез банкова гаранция или поръчителство се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Претендираната неустойка в размер на 301,91 лева предвиждала задължение за Д. П. М. за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция или поръчителство по заема. Такава уговорка се явявала нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото излизала извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получавал имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което водело до неоснователно обогатяване и нарушавало принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл.16 ЗПК оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договорът за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение на кредита 3 си, след като той вече бил отпуснат, като ако не го направел, дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, водело до извода, че целта на регламентираната неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречала на добрите нрави, което правело уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл били и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следял служебно, като валидността й се преценявала към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постигало и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждала, че при забава се дължало само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичали вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търсело с тази неустойка, били, че вземането нямало да бъде събрано. Така се стигало до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което било недопустимо. Поради това клаузата за неустойка, предвидена в чл.8 във вр. с чл.6 от Договор за потребителски кредит №... от 18.12.2020 г., била нищожна. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служела като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да било нужно те да се доказват, като с нея законодателят уредил две от функциите на неустойката - обезпечителна и обезщетителна.

Като форма на договорна отговорност неустойката имала и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона била допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция несъмнено намирала приложение тогава, когато размерът на същата бил по- голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следвало да е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави - морална категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап. Именно последните не допускали и използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на последното била предвидената от законодателя в чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД възможност за прогласяването й за нищожна. В този смисъл били и задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 г. на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърнавяне на добрите нрави, била всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършвала към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което била предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за 4 кредитора вреди от неизпълнението. Дължимата по договора неустойка не била съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направела справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочвало, че в условията на разрастващ се кредитен пазар бил особено важно кредиторите да не кредитирали по безотговорен начин или да не предоставяли кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложели необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедирали по този начин.