Решение № 2465 от 13.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2465 гр. с., 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110152297 по описа за 2023 година

Предявени са пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът С. Й. И., чрез адв. М., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 20.12.2022 г. сключил с ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор за паричен заем № ***** за сума в размер на 350 лева, платима на 12 вноски при ГПР 45,59% и годишен лихвен процент в размер на 40%. Във връзка с чл. 4 от договора за заем ищецът сключил с ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № *****, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД поело задължението да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца.

Възнаграждението, което ищецът следвало да заплати за поръчител, било в общ размер на 112,20 лв. или 9,35 лв. за всяка вноска. Твърди, че погасила предсрочно задължението си по договорите за заем и предоставяне на гаранция. На следващо място, поддържа, че договорите за паричен заем и предоставяне на гаранция били нищожни, за което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като осъди ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да заплати на ищеца сумата от 17,80 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 112,20 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск по основание и размер по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез юрк.

К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем № ***** от 20.12.2022г. се установява, че между ищеца С. Й. И., в качеството му на заемател, и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД предоставило на С. Й.

И. сумата в размер на 350 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 12 седмици на 12 погасителни вноски, всяка от които в размер на 30,65 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,00% и годишен процент на разходите от 45,59%.

В чл. 4, ал. 1 от договора за заем е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) две физически лица поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последнтие 2 години; 2) банкова фаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата от 367,80 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На следващо място, установява се по делото, че на 20.12.2022 г. между С. Й. И., в качеството й на потребител, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с наредител – потребителят, с цел гаранциране за изпълнението на всички задължения на С.

Й. И., възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 350 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 112,20 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 9,35 лв., като 2 съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

От представената от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД справка за платени суми се установява, че: по процесния договор за паричен заем общата изплатена сума на ответното дружество е в размер на 367,80 лв., от които: 350 лв. – главница и 17,80 лв. – лихва.

От представената от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД справка за платени суми се установява, че: по процесния договор за предоставяне на гаранция общата изплатена сума на ответното дружество е в размер на 112,20 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил претендираните суми, че те са постъпили в патримониума на ответниците, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответниците в частта за сумите в размер на 17,80 лв. и 112,20 лв. е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.

Сключените между ищеца и ответниците договори за паричем заем и за предоставяне на гаранция са потребителски, поради което намират своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Ищецът поддържа, че процесните договори за паричен заем и предоставяне на гаранция били нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В частност, преценката относно действителността на процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на 3 закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 45,59%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че “Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, “Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на 4 заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант.

Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.