Присъда № 31 от 13.05.2024, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 31, постановена на 13.05.2024г. по НОХД № 388 по описа на БОС за 2024г.

Съдебното производство е образувано по повод внесен в Б ОС обвинителен акт на прокурор при БОП срещу М. П. И. с ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК за това,че в периода от 01.08.2016г. до 14.01.2017г., в гр.****и гр. ***, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител за месец август 2016г. и като извършващ фактически дейност за „Зосер ***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ:*****, за месеците септември, октомври, ноември и декември 2016г., при условията на посредствено извършителство, чрез Д. С. - счетоводител, упълномощена да подава по електронен път и да подписва с квалифициран ел.подпис справки декларации по ЗДДС, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - сумата от 217 901, 91 лева ( двеста и седемнадесет хиляди деветстотин и един лева и деветдесет и една стотинки ), за данъчни периоди - август, септември, октомври, ноември и декември 2016г., като потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл.125, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност, използвал документи с невярно съдържание /фактури/ при представяне на информация пред органите по приходите и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 217 901, 91 лева.

В разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск срещу двамата подсъдими за сумата от 217 901, 91 лева, представляващи имуществени вреди от извършеното от тях престъпно деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието и конституира Държавата в лицето на Министъра на финансите като граждански ищец в наказателното производство.

Съдебното следствие бе проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК по искане на подсъдимия и неговия защитник, при което подс. И. призна всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.

В съдебно заседание представителят на БОП поддържа така повдигнатото обвинение, счита го за изцяло доказано както от обективна, така и от субективна страна, защото възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Пледира за налагане на подсъдимия на наказание при приложение на чл.58а, ал.1 от НК, а именно три години лишаване от свобода пи първоначален строг режим. Предлага да се уважи изцяло предявения от държавата срещу И. граждански иск. В заключение предлага на И. да се определи едно общо наказание по НОХД № 493/2020г. ОС Варна, НОХД №23/23г. на ОС Варна и настоящото НОХД №388/2024г. на ОС- Бургас, в размер на най-тежкото измежду тях, а именно три години лишаване от 1 свобода, което на основание чл.24 от НК да се увеличи с една втора.

Представителят на държавата в качеството й на граждански ищец поддържа изложеното от държавното обвинение и моли да се уважи изцяло предявения от държавата срещу И. граждански иск.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв.Николов не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли по отношение на размера на наказанията то да бъде определено в минимален размер при превес на смекчаващите вината обстоятелства, да определи едно общо наказание по всички досегашни осъждания на И., което да не бъде увеличавано от съда.

Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Моли да не му бъде увеличавано общото наказание лишаване от свобода.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО

ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.373,

АЛ.3 от НПК СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият М. П. И. е роден на *****г. в град *****, ***, ***гражданин, ***, ****образование, ***, ЕГН **********. Спрямо подс.М.И. е налично осъждане - НОХД №89/2010г. на Окръжен съд Стара Загора. С присъда влязла в законна сила на 31.05.2011г. И. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.255 НК, извършено в качеството му на управляващ и представляващ „Агромит I“ ЕООД. Наложеното наказание е в размер на 2 години лишаване от свобода, от изтърпяването на което И. е бил условно предсрочно освободен с Определение по ЧНД №1152/2012г. ОС Варна, влязло в законна сила на 22.09.2012г. Отразена е настъпила реабилитация, считано от 23.03.2016г., като на 14.09.2016г. е осъществил престъплението - предмет на настоящия обвинителен акт. С начална дата 17.01.2024г. И. изтърпява наказание лишаване от свобода в общ размер на 3 години, наложено му по НОХД №493/2020г. ОС Варна /осъден за престъпление по чл.255 НК - „Профикс“ ЕООД/ и по НОХД №23/23г. на ОС Варна /осъден за престъпление по чл.255 НК - „Макс Сървис“ ЕООД.

Дружеството „ЗОСЕР **“ ООД, ЕИК БУЛСТАТ: ****, било вписано в търговския регистър с Решение от 17.03.2011г. на Окръжен съд Варна, със седалище и адрес на управлание - град ***, ул.“***“ №***, ет.***, ап.**. Било регистрирано по ЗДДС с акт №030421100006658/26.04.2011г. Съдружници и управители били св.С. С. и И. И..

Подсъдимият М.И. притежавал регистрирани търговски субекти на територията на град ***, които имали различен предмет на търговска дейност - „Профикс България“ ЕООД /строителство/, „Фешън Стил Бюти“ ЕООД /фризьорски услуги/, „Кредит - Т“ ЕООД; „Макс Сървиз“ ЕООД; „МВМ 77“ 2

ЕООД, „Страт Труп“ ЕООД и др. По повод упражняваната от него търговска дейност в град ***, на обв. И. му било необходимо регистрирано по ЗДДС търговско дружество, предвид на което и на 27.07.2016г. придобил от св.С. собствеността въху дружествените дялове на „Зосер ***“ ООД. Дружеството било преобразувано в ЕООД, и с променено седалище и адрес на управление ****, ул.“****“ №**, ет.***, ап.***. При проведеното разследване не били събрани доказателства за действително осъществявана търговска дейност през месеците 08.2016г. - м.12.2016г. от „Зосер **“ ЕООД.

„Зосер ***“ било собствено и се управлявало от И. до 12.09.2016г., когато продал дружествените дялове на св.Ю. В. от гр.***, съответно настъпила промяна и в седалището и адреса на управление - гр.***, ул.“***“ №***. Това станало по следния начин: подс.И. се е запознал със св.Ю. В. през септември 2016г., и го помолил срещу сумата от 200 лева да му бъде прехвърлена собствеността върху „Зосер ***“ ЕООД. Това било сторено, като св.В. формално е бил вписан като управител на дружеството, но И. не му предал никаква счетоводна документация, нито фактури, или касов апарат.

Св.В. се е явил пред нотариус в град ** и е подписал необходимите за прехвърляне на дружеството книжа, за което му била заплатена уговорената сума.

Данъчната регистрация на дружеството била преместена от ТД НАП Варна в ТД НАП Бургас на 16.09.2016г. като след извършване на проверка от ТД

НАП и по инициатива на приходния орган, с акт

№020991606306035/28.11.2016г. на ТД НАП Бургас “Зосер ***“ ЕООД било дерегистрирано по ЗДДС.

Органите на приходна администрация град Бургас извършили проверка на „ЗОСЕР **“ ЕООД, като в Протокол №П-02000216183173-073~ 001/28.11.2016г. обективирали изводи за подавани нулеви СД ДДС за времето от м.01.2016г. до м.07.2016г„ и подадени две такива - за м.08.2016г. и м.09.2016г. с декларирани покупки от „Топливо“ АД.

Данъчните органи констатирали липса на реално осъществявана търговска дейност, липса на обект, в който да се извършва дейност, липса на трудово заети лица. В протокола било отразено и това, че при извършената насрещна проверка „Топливо“ АД не е декларирало продажби към „Зосер **“ ЕООД, респ. не е включило използваните от „Зосер ***“ ЕООД фактури в дневник продажби, т.е. не е възниквало правното основание за упражняване право на приспадане на данъчен кредит. На дружеството не е била извършена данъчна ревизия.

Преди придобиване от подс.И. на собствеността върху дружеството, то се обслужвало счетоводно от св.Д. С.. Св.Д. С. имала регистрирано „Креатив 2006“ ЕООД, с което предоставяла счетоводни услуги. Тя познавала подс.

М.И., тъй като е обслужвала счетоводно друга негова фирма - „Фешън Стил Бюти“ ЕООД. По делото е налично пълномощно от св.С. към св.Д.С. /т.VІІІ, л.58/ да представлява дружеството пред органите на приходна 3 администрация, както и заявление за подаване на документи по електронен път с квалифициран ел.подпис /КЕП/ на упълномощено лице - № 0300И0238586/14.07.16г., изходящо от св.С. /т.VІІІ, л.64/. След това, и по време на управлението и представителството от подс.И., св.Д.С. продължила да обслужва счетоводно дружеството. Тя подавала със своя КЕП справки декларации по ДДС на „Зосер ***“ ЕООД през 2016г. по документи и фактури, които й били предавани от подс.И.. За времето от м.01.2016г. до м.07.2016г., били подавани нулеви СД ЗДДС чрез КЕП на св.Д.С., за инкриминираното дружество. Във всички случаи, на св.С. са били носени от обв.И. документи, фактури и други, след което тя съставяла и подавала СД ДДС със своя ел.подпис.

В края на 2016г. С. била посетена в офиса си в град *** от подс.И..Тогава той й съобщил, че дружеството е обект на данъчна проверка в Бургас, поискал да бъде пренесена на преносима флаш памет цялата счетоводна информация на „Зосер ***“ ЕООД, и след това накарал С. да изтрие всичко от компютъра си, което тя сторила.

Видно от справка за актуалното състояние на действащите трудови договори за времето от 01.08.2016г. до 13.03.2017г. били декларирани 11 броя трудови договори, на лица, назначени на 10.09.2016г., и прекратени на 21.02.2017г. Предвид това били разпитани свидетелите Д. Б., Д. И., С. А., С.

С., Б. Й., В. В., А. Н., Т. И., М. К., като всички те са категорични, че никога не са работили в представляваното от подс.М.И. дружество. Единствено св.Ст.С. обяснил, че преди години е работил в друго дружество на подсъдимия „Макс Сървиз“ ЕООД, което се занимавало със строителство. Св.И. Д. в показанията си сочи, че през м.09.2016г. е работел в „Зосер ***“ ЕООД девет дни, че дружеството се занимавало със строителство, както и че трайно е бил трудово зает в „Профикс България“ ЕООД - едно от посочените по-горе дружества, собствени на подс.И..

На 14.09.2016г. в ТД НАП Варна подс.И. /в качеството си на управител на „Зосер ***“ ЕООД/ подал с КЕП на счетоводителя св.Д.С. СД ДДС Вх.

№03002685028/14.09.201бг. /т.ІІІ, л.12/. за данъчен период м.08.2016г., в която е бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 40лв. В приложените счетоводни регистри - дневник покупки /т.У, л.78/ били отразени двадесет и осем броя фактури, всички с издател - доставчик - „Топливо“ АД Бургас, ЕИК ******. Използваните фактури били с невярно съдържание, предвид отговор на „Топливо“ АД /т.1, л.18/, в който финансовият директор сочи, че в базата данни на „Топливо“ АД не е отразено „Зосер ***“ ЕООД като контрагент, както и че фактурите не били издадени от „Топливо“ АД. Св.М.В. - управител - организатор база „Топливо“ АД Бургас категорично отрича „Зосер ***“ ЕООД да е бил техен контрагент. Сделки /доставки по см. на ЗДДС не са били осъществени, липсват фактури, както и каквито и да било приемо предавателни протоколи, транспортни документи, няма доказателства за извършено плащане. Използваните фактури за данъчен период м.08.2016г. били както следва:

4

1.

ДФ № 100030009/01.08.2016г. на стойност 12 700, 00лв. - ДО - 10 583, 33лв. и ДДС - 2 116,67лв;

2.

ДФ №1000020022/03.08.2016г. на стойност 12 880,00 лв„ от които ДО - 10 733,33 лв и ДДС -2 146,67 лв.;

3.

ДФ №100030022/04.08.2016г. на стойност 12 150,00 л., от които ДО - 10 125,00 лв. и ДДС - 2 025,00 лв.;

4.

ДФ №100030024/05.08.2016г. на стойност 12 745,00 лв., от които ДО

10 620,83 лв. и ДДС - 2 124,17 лв.;

5.

ДФ №1000030026/08.08.2016г. на стойност 12 119,00 лв., от които ДО - 10 099,17 лв. и ДДС - 2 019,83 лв.;

6.

ДФ №1000030031/09.08.2016г. на стойност 12 111,00 лв., от които ДО - 10 092,50 лв. и ДДС - 2 018,50 лв.;

7.

ДФ №1000030020/10.08.2016г. на стойност 12 104,00 лв., от които ДО - 10 370,00 лв. и ДДС - 2 074,00 лв;

8.

ДФ №1000030055/12.08.2016г. на стойност 12 550,00 лв., от които ДО - 10 458,33 лв. и ДДС - 2 091,67 лв.;