Определение № 1547 от 08.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1547 гр. София, 08.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20238002100433 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Г. Д., чрез процесуален представител адв.

Г. И., против въззивно решение № 129 от 12.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 215/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 86 от 07.04.2022 г. по гр. д. № 465/2021 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което жалбоподателят е поставен под ограничено запрещение.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Д. Й. Д. и контролиращата страна Апелативна прокуратура - Варна не са изразили становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за поставяне на Й. Г. Д. под ограничено запрещение по молба на сина му Д. Й. Д. на основание чл. 5, ал. 2 ЗЛС.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвените пред двете инстанции по същество съдебно-психиатрични експертизи и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е прието, че ответникът страда от заболяване – смесена корова и подкорова съдова деменция, което не му позволява 1 да се грижи адекватно за своите работи, поради което следва да бъде поставен под ограничено запрещение. Според вещите лица в най-добрия случай процесът може да се стационира на нивото на лек дементен синдром. Възвръщане на предболестното ниво е невъзможно. Събраните по делото гласни доказателства са противоречиви относно състоянието на ответника, начина му на живот, възможностите му да се ориентира правилно и да се справя сам в битово отношение. От извършения разпит на ответника е установено, че същият е ориентиран относно своята личност и за своите близки – разпознава без затруднения ищецът, който му е син; съпругата му която е свидетел по делото; братовчедите му, които също са свидетели; сочи че сестра му е починала. Ориентиран е къде се намира, но като причина за образуваното дело сочи проблемни отношения с близките, свързани със собственост и пари. Допълва, че е малтретиран от сина си (ищеца), поради което към настоящия момент живее в хоспис за стари хора, за което сам плаща. Отрича да има заболявания и прием на лекарства. Отговорите на зададените от съда въпроси са адекватни, разумни. При тези данни съдът е приел, че макар и ответникът да отрича заболяването си и да не може напълно да се грижи за своите работи, съхранени са все пак възможности същият да възприема и анализира дадени житейски ситуации, предимно с битов характер.

Състоянието му все пак позволява да се ориентира в по-елементарни житейски ситуации.

Съдът е кредитирал показанията сочещи, че ответникът търси контакт с приятели и роднини, доколкото тези твърдения се подкрепят и от изложеното в представеното от хосписа удостоверение. Изложил е, че макар да се констатират налудности в поведението, като злонамереност към него, отравяне, ограбване и др. подобни, ответникът търси начин да избегне конфликтни моменти, като сам е изявил желание да постъпи на място, където това ще е възможно и сам се издържа. Отделно от това е приложено пълномощно, видно от което е наел адвокат, който да защитава правата и законните му интереси по делото, което сочи за адекватна грижа за своите работи. В този смисъл състоянието на ответника не е толкова тежко, че да изключва напълно възможността да ръководи постъпките си. От друга страна от съвкупния анализ на доказателствата се установява, че функциите на логично обмисляне в по-сложни житейски ситуации са нарушени. Ето защо, е налице ограничена, но не напълно липсваща способност ответникът да насочва волята си и да управлява действията си за постигане на целите за задоволяване на своите нужди и за защита на своите интереси.

Напълно самостоятелното извършване на разпоредителни действия обаче, би накърнило неговите права и имуществени интереси.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност 2 или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Налице ли е връзка между медицинския и юридическия критерий за поставяне на касатора под ограничено запрещение, като се има предвид ППВС № 5 от 13.02.1980 г., решение № 1664 от 21.06.1976 г. по гр. д. № 1051/1976 г. на ВС, II г. о., решение № 740 от 12.03.1980 г. по гр. д. № 112 /1980 г. на ВС, II г. о., решение № 379 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 1320/2008 г. на ВКС, I г. о. и решение № 214 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 1619/2015 г. на ВКС, III г. о.?“; 2. „Длъжен ли е съдът при наличие на няколко медицински експертизи да обсъди в мотивите си по какви съображения приема едното заключение, а не кредитира другото?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими към спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от тях са основателни и кои са неоснователни?“ и 4. „С оглед на точното прилагане на закона и развитието на правото, съобразено ли е решението с чл. 12 от Конвенцията за правата на хора с увреждания?

Защитени ли са конституционните права на касатора?“. Сочи, че вторият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 5 от 13.02.1980 г. решение № 3152 от 26.12.1969 г. по гр. д. № 2365/1969 г. на ВС, II г. о., решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 214 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г. о. и решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на ВКС, II г. о., третият с решение № 190 от 07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, I г. о. и решение № 32 от 13.04.2022 г. по гр. д. № 4015/2021 г. на ВКС, II г. о., а четвъртият с решение № 226 от 31.10.2016 г. по гр. д. № 4922/2015 г. на ВКС, IV г. о.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият въпрос е обуславящ, но е разрешен от въззивния съд при съобразяване на задължителната практика. Съгласно ППВС № 5/1979 г., предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие /наричано в съдебната практика медицински критерий/ и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи /наричана юридически критерий/. Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето. Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина на болестното му състояние /съотв. – слабоумието/.

Според цитираното ППВС, експертът определя и степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси, а съдът е този, който ще реши дали ответникът следва да бъде поставен под запрещение и според степента на страданието или слабоумието ще определи какво да бъде запрещението – пълно или ограничено. В конкретния случай въззивният съд е обосновал с оглед конкретно установената по делото фактическата обстановка изводите си, че касаторът страда от душевна болест, която води до ограничено неразбиране на свойството и значението на постъпките и необходимост от непредубедено съдействие, поради което 3 следва да бъде поставен под ограничено запрещение. Вторият въпрос е неотносим, тъй като и трите експертизи по делото сочат, че касаторът страда от душевна болест. Различията в заключенията са в становищата на вещите лица за ограниченията във възможностите на лицето да се грижи за своите работи. Както е прието в ППВС № 5/1979 г. само съдът е компетентен да реши с оглед медицинските и други данни дали лицето следва да бъде поставено под запрещение и какво да бъде то според изискванията на закона. Това става след преценка на медицинската експертиза/и съвкупно с останалите доказателства по делото и въз основа на личните впечатления на съда от задължителното изслушване на лицето.

Третият въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по наведените от страните доводи и възражения и да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като изложи собствени мотиви за значението им за крайния резултат по делото. Въззивният съд е коментирал в решението всички доводи на страните, обсъдил е всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и допуснатите съдебно-психиатрични експертизи и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и е достигнал до обоснован извод за основателността на искането. Четвъртият въпрос предвид формулировката му и очертаните граници не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с възражението на касатора въззивният съд се е мотивирал, че съгласно решение № 10/2014 г. на Конституционния съд, с което е прието, че по отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и предпазването им от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Важен елемент от тази защита е институтът на поставянето под запрещение, доколкото поради естеството на тяхното състояние няма друг, по-ефективен начин за защита на техните интереси и на обществото като цяло. До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се лица. Несъгласието на касатора с правните изводи на съда само по себе си не е основание за допускане на касационна проверка на решението. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129 от 12.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 215/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5