Определение № 226 от 04.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Благоевград, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500102 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 4б от ЗДТ.

Образувано е по подадено от ГДГП - МВР заявление за възстановяване на внесена по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса.

Съдът намира, че компетентен да върне държавната такса е съдът, по чиято сметка е внесена същата – така и Определение № 223 от 19.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 850/ 2021 г., II т. о., ТК, Определение № 52 от 30.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2590/2016 г., II т. о., ТК. В случая компетентен е Окръжен съд - Благоевград.

Процесното неоснователно. заявление е редовно и допустимо, но се явява

Съгласно чл. 4б от ЗДТ, недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т. е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл.

4, б. „а“ от ЗДТ, и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя.

1

Производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и охранителното производство. То има самостоятелен характер. С определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата - дали таксата е събрана въпреки че страната е била освободена от заплащането й, или е била надвнесена, т. е. платена без да е налице основание за това по 1 смисъла на чл.

3 и чл. 4, б. „а“ от ЗДТ. Производството по това искане има обособен предмет /т. 10 на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК/. Недължимо платена по смисъла на чл. 4б от ЗДТ е само тази такса, във връзка с която не е образувано производство, която е надвнесена - платена без основание по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ от ЗДТ, или за която страната е била освободена по предвидения за това ред /Определение № 390 от 02.10.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2018/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 255 от 09.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 139/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 131 от 30.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1474/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 143 от 03.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6990/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 126 от 15.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1193/2013 г., II г. о., ГК и др./. В случая е била подадена въззивна жалба, в която е обективирано искане за защита по смисъла на чл. 2 от ГПК. С оглед на това плащането на таксата е имало своето основание в чл. 3 и чл. 4, б. „а“ от ЗДТ и същата е била дължимо платена. Плащането на таксата е било дължимо към момента на извършване на процесуалното действие и не е налице недължимо плащане /Определение № 65 от 30.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 174/2014 г., II т. о., ТК/.

Касае се за внесена държавна такса във връзка с подадена въззивна жалба против първоинстанционно решение. Жалбата е била върната от администриращия съд с влязло в сила разпореждане, поради неотстраняване на нередовността й, отнасяща се до представяне на доказателство за заплащането на тази такса, и до образуване на въззивно дело по същата не се е стигнало.

С факта на подаване на въззивната жалба, обаче, е инициирано въззивно съдебно производство, поради което заплатената за провеждане на такова държавна такса е дължимо платена, съгласно чл. 4, б. „а“ от ЗДТ. Друг би бил изводът, ако държавната такса е заплатена предварително за въззивно 2 обжалване, но въззивна жалба впоследствие не е подадена. Следва да се има предвид, че основанието за внасяне на държавната такса е самото отправено до съда искане за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съответно съдебно производство, поради което тя се заплаща именно при предявяване на това искане, съгласно чл. 3, ал. 1, предл. 1 от ЗДТ и чл. 73, ал.

3, предл. 1 от ГПК.

Таксата за образуване на съдебното производство не е резултатна, за разлика от дължимата за издаване на документ по чл. 3, ал. 1, предл. 2 от ЗДТ.

Дължимостта й не е обусловена от разглеждането и разрешаването на правния спор и обема на извършените съдопроизводствени действия, нито зависи от това дали вносителят на искането е постигнал целения с предявяването му правен резултат. При това положение, независимо че до разглеждане на подадената въззивна жалба не се е стигнало и то по причина на бездействието на самия жалбоподател, заплатената от него за провеждането на съдебно производство пред въззивната инстанция държавна такса е дължимо платена и не подлежи на връщане. Държавната такса не представлява цена, която страната заплаща само ако получи услугата, която желае, т. е. съдебен акт, уважаващ заявената претенция, респ. извършването на определен брой съдопроизводствени действия. Съгласно Закона за държавните такси, последния не предвижда заплащане на такса за всяко съдопроизводствено действие. „Производство“ е образувано не само тогава, когато е поставен деловоден номер, а още със сезирането на съда - с искова молба, жалба или друг вид молба, които поставят във висящност съответния спор.

С подаването на въззивната жалба се създава висящността на въззивното производство. Изпращането на преписката във въззивната инстанция и даването на деловоден номер там, след администриране от първостепенния съд, не променят това /Определение № 64 от 21.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 60/2022 г., IV г. о., ГК /. С оглед на изложеното се налага категоричен извод за неоснователност на конкретното заявление, което следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. № 19087 от 10.12.2025 г., 3 подадено от ГДГП-МВР, с което се иска възстановяване на внесена по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд София, с частна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4