Решение № 1271 от 24.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. Кюстендил, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. А. като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520101354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е започнало с искова молба, подадена от С. П. А., ЕГН ********** и Р. П. А., ЕГН **********, чрез адв. О. П., със съдебен адрес в гр.К., ул. „Д.“ №**, ет.*, срещу ответниците И. Л. С., ЕГН **********, с адрес в с.Ш., общ. К., ул. „Хр.Б.“ №*, Н. Б. Е., ЕГН ********** и К. С. Е., ЕГН **********, последните двама с адрес в гр. С., ж.к. „Д.“ №**, вх.*, ет.*, ап.***.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на П. А.

Хр., притежавал ЕГН **********, починал на 31.08.2022 г., б.ж. на с.Ш., общ.

К.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, дело № ***/1972 г. П. Хр. се легитимирал като собственик на ½ ид. ч. от парцел VI – шести, имот планоснимачен номер 329 и 330, в квартал 43, състоящ се от празно и застроено място от 490 кв.м, урегулирана, при съседи: улица, И.н Ст., Н. и П. Й. П. и реално жилищните постройки, находящи се в имот планоснимачен номер 330. Гореописания имот бил идентичен на УПИ III-258, квартал 20 по плана на с. Ш. от 1981 г.

В посочения имот П. Хр. живял от закупуването му през 1972 г. до смъртта си. В същия били отгледани и ищците.

Сочи се, че през 2017г. здравословното състояние на П. Хр. се влошило, което наложило същият да заживее при сина си в гр. Б.. Въпреки това обаче, той, заедно с ищците, не спирали да владеят имота си. Времето, през което Хр.

1 живеел в гр. Б., имотът бил предоставен под наем на негов приятел, последният също починал през 2022г.

Ответникът Н. Е. била наследник на поземлен имот № 329 от парцел VI, съответстващ на ½ ид.ч. от терена на парцел VI – шести, имот планоснимачен номер 329 и 330, в квартал 43, ПИ-329, който бил идентичен на ½ ид. ч. от терена на УПИ III-258, квартал 20 по плана на с. Ш., одобрен със Заповед № ***/23.04.1981г. Именно този поземлен имот № 329 от парцел VI бил собствен на наследодателя на Н. Е..

Както наследодателят на Н. Е., така и самата Е. се твърди, че никога не са владели другата половина от процесния УПИ III-258, квартал 20, ПИ 330, която била собствена на наследодателя на ищците, а понастоящем на самите ищци.

След смъртта на П. Хр. обаче, ищците получили обаждане от ответника И.

С., която заявила, че закупила имота им. Н. и К. Е.и продали на И. С. процесния имот. Тогава и ищците разбрали, че за бащиния им имот бил съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 140, том 16, дело ****/2016, вх. рег. № 4948/28.12.2016г. на СВ, по силата на който Н. Е. е призната за собственик на целия УПИ квартал 20 по плана на с. Ш., общ. К., одобрен със Заповед № ****/23.04.1981 г., целият с площ от 549 кв.м., ведно с построената в същия поземлен имот жилищна сграда от 48 кв.м., при съседи на поземления имот: от две страни улица, УПИ IV-259, УПИ II-261, като ½ ид. ч. от имота била придобита по наследство, а другата ½ - на основание давностно владение.

Поради тази причина са предявени отрицателни установителни искове (субективно съединени) по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че И. Л. С., ЕГН **********, с адрес с. Ш., общ. К., ул. „Хр. Б.“ *, Н. Б. Е., ЕГН ********** и К. С. Е., ЕГН **********, последните двама с адрес в гр. С., ж.к. „Д.“ № **, вх. *, ет.*, ап. *** не са собственици на ½ (една втора) ид. ч. от УПИ III-258, квартал 20 по плана на с. Ш., общ. К., одобрен със Заповед № ****/23.04.1981г. (северната половина от имота), целият с площ от 549 кв.м., ведно с построената в северната част от същия поземлен имот жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м., при съседи на тази половина от поземления имот: южната половина на УПИ III-258, УПИ-IV-259, УПИ II-261 и улица с о.т. 101-107.

Като последица от уважаване на исковете, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК следвало да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 140, том 16, дело 2788/2016, вх. рег. № ****/28.12.2016г. на СВ, по силата на който Н. Е. е призната за собственик на целия УПИ квартал 20 по плана на с. Ш., общ. К., одобрен със Заповед № ****/23.04.1981 г., целият с площ от 549 кв.м., ведно с построените в същия поземлен имот жилищна сграда от 48 кв.м., при съседи на поземления имот: от две страни улица, УПИ IV-259, УПИ II-261, в частта му, касаеща процесната ½ ид. ч. от имота.

2

Претендират се и направените разноски по реда на чл.78 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците.

И. С. сочи за недопустимост и неоснователност на заявената претенция.

Твърди, че е собственик на имота на основание представения по делото нотариален акт, обективиращ покупко-продажба на имота, като от момeнта на придобиването му същият се владеел само от нея.

Отговор е постъпил и от К. и Н. Е.и чрез упълномощен представител. Сочи се за допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Прави се възражение за изтекла давност за предявяване на иска, като петгодишният срок се считал от момента на вписване на нотариалния акт за собственост на ответника Н. Е. в Служба по вписванията - Кюстендил. Оспорва се обстоятелството, че владението на Н. Е. било прекъсвано. Наследодателят на ищците не се противопоставял на владението на ответника още докато бил жив. Твърди се, че той бил съгласен с владението. Посещението на ищците в имота не прекъсвало давността, отделно от това, такива посещения не е имало.

Нямало и данни за съществуващо наемно правоотношение, каквото се твърди в иницииращата производството молба.

Претендират се и направените разноски по реда на чл.78 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

П. А. Хр. е починал на 31.08.2022г. а гр. Б., Столична община, оставяйки за наследници своите деца - С. А. и Р. А., ищци по делото. Към момента на смъртта си, наследодателят Хр. е бил вдовец. Това се установява от удостоверението за наследници и препис-извлечение от акт за смърт, приети по делото.

С исковата молба е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том III, дело № 871/1972 г., видно от който П. Хр. е станал собственик въз основа на транслативна сделка на ½ ид. ч. от терена на парцел VI – шести, имот планоснимачен номер 329 и 330, в квартал 43, състоящ се от празно и застроено място от 490 кв. м., урегулирана, при съседи: улица, И.н Ст., Н. и П. Й. П. и реално жилищните постройки, находящи се в имот планоснимачен номер 330.

Въз основа на обстоятелствена проверка, Н. Е. е призната за собственик на целия УПИ, представляващ парцел III, пл. номер 258 в квартал 20 по плана на с. Ш., общ. К., одобрен със Заповед № ****/23.04.1981 г., целият с площ от 549 кв. м., ведно с построените в същия поземлен имот жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м. и жилищна сграда със застроена площ от 48 кв. м., при съседи на поземления имот: от две страни улица, УПИ IV-259, УПИ II261. В Нотариален акт за собственост на недвижим имот №67, том IV, рег.

№4488, дело №549 от 2016 г. на нотариус Е. П., в който е обективирана собствеността на Н. Е., се сочи, че ½ ид.част от имота е придобита по наследство, а другата ½ ид.част въз основа на давностно владение.

3

С договор за продажба, обективиран в Нотариален акт №49, том III, рег.

№2848, дело №416/2022 г. Н. Е. и К. Е. продали на И. С. УПИ, представляващ парцел III, пл. номер 258 в квартал 20 по плана на с. Ш., общ. К., одобрен със Заповед № ****/23.04.1981 г., целият с площ от 549 кв. м., ведно с построените в същия поземлен имот жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м. и жилищна сграда със застроена площ от 48 кв. м., при съседи на поземления имот: от две страни улица, УПИ IV-259, УПИ II-261.

В производството по настоящото дело е приобщено заключение на вещо лице – геодезист, който е следвало да проследи кадастралните заснемания и регулационните отреждания, касаещи спорния имот, да опише находящите се в имота сгради и да посочи дали са налице придаваеми по предходния дворищно-регулационен план и по действащия такъв към имота площи от съседни УПИ, съответно отчуждени такива.

Вещото лице сочи, че за с.Ш., общ. К. има разработен кадастрален и регулационен план, като дворищната регулация на всички строителни квартали е утвърдена със Заповеди №**** и №**** от 28.08.1947г. Процесния имот попада в обхвата на имоти пл.№329 и 330 в кв.43, като по регулационен план, за тези два имота е отреден съсобствен парцел VI-шести в кв.43. Вещото лице е изчислило, че УПИ-VI, отреден за имоти с пл.№329 и 330 е с площ от 490 кв.метра. В имот с пл.№329 се установило наличие на паянтова жилищна сграда, едноетажна, с площ от 42,40 кв.метра и плевня, обор, едноетажна с площ от 36 кв.метра. В имот пл.№330 имало паянтова жилищна сграда, едноетажна с площ от 46 кв.метра и сграда без сигнатура, долепена до паянтовата жилищна сграда в имот с пл.№329, с площ от 26.00 кв.метра.

Към имота няма придаваеми или отчуждаващи се части. Със Заповед от 23.04.1981 година е одобрен регулационен план на с.Ш., общ. К.. Обособен е един самостоятелен имот, идентифициран с пл.№258, като за този имот е отреден парцел с номер 3-трети в квартал 20. Поземления имот е с обща площ от 562 кв.метра. Имот с пл.№258 по кадастралния план от 1981 година е образуван от имоти пл.№329 и 330 по кадастралния план от 1947 година, като е налице частична идентичност между тях, с изключение на уличната регулационна линия, която не съответства по двата плана.

Разпитани са и свидетели, доведени от ищците. От разпита на свидетелката М. Ш.А., дъщеря на ищцата, се установи, че през имота преминава ограда, която го разделя на две части, като от едната страна оставала една постройка, а другите две в другата половина. До 2016г. в имота живял дядото на свидетеля П. А., но той заболял и го взели да се грижат с него в Б.. Починал през септември 2022г., като след това посещавали имота по няколко пъти в месеца, за да го поддържат. Също така, след тръгването на А. към Б., в имота пребивавал наемател, който заплащал и месечен наем.

Свидетелят И. Ш. – син на ищцата, споделя и потвърждава в цялост казаното от М. Ш..

Свидетелят Б. Б., освен че споделя същото като и останалите свидетели, 4 добавя, че в процесния имот по волята на П. А. се установил наемател - вече починал, който заплащал наем от около 20-30 лв. месечно на А. чрез пощенски запис, когато последният се намирал в гр. С., където за него се грижили негови роднини. В имота имало ограда, която го разделяла, но сега вече не съществувала.

Съдът кредитира показанията на свидетелите изцяло. Факт е, че свидетелите са роднини на ищците по делото. Според чл.172 от ГПК показанията на роднините,..., както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

Ответниците не ангажират доказателства, поради което свидетелските показания остават необорени от други доказателства по делото. Не се установява и пряка заинтересованост от страна на свидетелите, доколкото никой от тях не би придобил права при положителен изход на спора за ищците.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона. Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона. Друг е въпросът за способите за придобиване на владение. Те са различни от тези за придобиване на вещни права. Тъй като владението е факт, а не право, то и законът урежда фактически състави за придобиване на права, но не и способи за придобиване или прекратяване на факти, но в случая това е ирелевантно за спора.