Решение № 137 от 29.07.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Русе, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

П. Дочев при участието на секретаря Цветелина Цолова в присъствието на прокурора П. Й. П. като разгледа докладваното от П. Дочев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264500600529 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Н. Р.

Н. против присъда №41/28.04.2026г., постановена по НОХД № 1837/2025 г. на Районен съд – гр. Русе

С посочената присъда подсъдимият Н. Р. Н. роден на ** я. **** година, в град Р., българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, безработен, осъждан. ЕГН: **********. е признат за виновен в това ,че на 30 септември 2024 година, в град Русе, чрез нанасяне на удари с ръце /юмруци/ в областта на главата и тялото, дърпане на косата, извиване на врата и главата силно назад, нанасяне на удари с крака /ритници/ в областта на тялото — причинил на Р. П. И. от гр. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в подкожна колекция от кръв, кръвонасядане и оток на лицето в ляво, кръвонасядания в дясна слепоочна област на лицето, повърхностно нараняване на лигавицата на долна устна, малък откършек от коронката на шести долен ляв зъб /зъб 36/, кръвонасядания на шията, гръдния кош, двете рамена и двете мишници, кръвонасядане и охлузване на лява лакетна става, кръвонасядания и охлузвания на ляво бедро, дясно коляно и дясна 1 подбедрица, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл.36 вр.чл.54 вр. чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да се изтърпи при общ първоначален режим. Осъжда подс.Н. Н. да заплати в полза на държавата сумата от 301 лв. /153,90 евро/ за разноски на досъдебното производство и сумата от 40 евро за разноски в съдебно заседание.

Във въззивната жалба, се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Иска се изменение на присъдата в - „пробация“ или изтърпяването й по наложеното наказание да е по реда на чл.66,ал.1 от НК.

Пред въззивната инстанция представителя на РОП споделя изложените от първоинстанционния съд изводи по фактите, като пледира за потвърждаване на присъдата.

Пред настоящата инстанция подсъдимият се явява лично и със назначения сл.защитник ,адв.П. от РАК. Защитника пледира за изменение на размера на наказанието в по-нисък без приложение на чл.66,ал.1 от НК и замяна на присъдата с „пробация“.

Подсъдимият в правото си на последна дума моли за справедлива присъда.

Във въззивното производство не бе провеждано съдебно следствие ,но бяха събрани нови писмени доказателства.

След като направи собствена оценка на събраните пред първата инстанция доказателства и извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по доводите на сл.защитник.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените от страните в съдебно заседание съображения, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

По фактите:

Св.Р. П. И. и подсъдимият Н. Н. имали едно малолетно дете. От месец 2 август 2025 година същите били разделени, въпреки това подсъдимият Н. и новата му приятелка ДЖ. Е. Т. М., живеели в дома на св. И.. На 30 септември 2024 година, в сутрешните часове св. И. завела детето им на изследвания. В ранните часове следобед, същите били готови. Съобразно здравословното състояние на детето, още същия ден то и майка му следвало да бъдат настанени в болница за лечение. Докато св. Р. И. събирала багаж, необходим за болничното заведение, в дома й се прибрали подсъдимият Н. и св. М.. След като Н. Н. разбрал, че детето му трябва да влезе в болница се ядосал. Същият започнал да обвинява св. И. за здравословното състояние на детето. Тя опитала да обясни, че е взела всички мерки за доброто му здравословно състояние, но той не спирал да крещи. Подсъдимият Н. блъснал св. И. към едната стая. През това време детето спяло в кошарата си. Подсъдимият отишъл при него и го събудил, взел го и го дал в ръцете на М.. Св. И. опитвала да разбере какво прави обвиняемия, но той я изблъскал отново в стаята и започнал да я удря по главата и тялото с юмруци. Св. И. му казала да спре, че ще сигнализира в полицията, като взела и мобилния си телефон в ръка.

Подсъдимият я хванал за косата, която била вързана на кок, и започнал много силно да я дърпа за нея, като й извивал врата и главата силно назад. Той опитал да вземе мобилния й телефон, но св. И. го стискала здраво. След това й казал, че ако не му даде телефона, ще й счупи врата. Въпреки, че тя го стискала силно, подсъдимият го взел от ръцете й и го дал на М.. През това време св. И. се изправила и започнала да приготвя багажа за болничния престой. Подсъдимият се върнал при нея и започнал отново да я удря по тялото с юмруци, както и я ритал с крака. През това време св. Р. Н.а пристигнала пред блок,а за да закара дъщеря си и внучка си до болницата. Тя звъннала на мобилния телефон на св. И., но на обаждането отговорил обвиняемият. След това тя се качила на етажа и влязла в апартамента. Същата помогнала на дъщеря си да се приготви с детето, след което ги закарала до болницата. Впоследствие св. Р. Н.а и нейният син - св. Л. П.ов Н. подали сигнал до органите на полицията. По случая била извършена предварителна проверка от св. Ю.Г., след приключването на която било образувано настоящото досъдебно наказателно производство.

По доказателствата:

Видно от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза св. Р.

И. получила следните увреждания: подкожна колекция от кръв, кръвонасядане 3 и оток на лицето вляво, кръвонасядания в дясна слепоочна област на лицето, повърхностно нараняване на лигавицата на долна устна, малък откършек от коронката на шести долен ляв зъб /зъб 36/, кръвонасядания на шията, гръдния кош, двете рамена и двете мишници, кръвонасядане и охлузване на лява лакетна става, кръвонасядания и охлузвания на ляво бедро, дясно коляно и дясна подбедрица. Описаните увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 30.09.2024г., а именно при нанасяне на удари с ръце /юмруци/ в областта на главата и тялото на св. И., дърпане на косата й, извиване на врата и главата й силно назад, нанасяне на удари с крака /ритници/ в областта на тялото й. При тези данни установените увреждания, преценени по медикобиологичния признак, съставляват разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.

РОС намира ,че правилно и законосъобразно са съобразени свидетелските показания на Р. П. И., Р. И. Н.а, Л. П.ов Н., С. Е. Е. и Ю. П. Г., както и от приложените към материалите по делото писмени доказателства и доказателствени средства — справка за съдимост, протокол от изготвена съдебномедицинска експертиза, протоколите от следствените действия.

По правото:

РОС намира за правилни и законосъобразни изводите на РРС досежно това ,че подсъдимият Н. Р. Н. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 30 септември 2024 година, в град Русе, чрез нанасяне на удари с ръце /юмруци/ в областта на главата и тялото, дърпане на косата, извиване на врата и главата силно назад, нанасяне на удари с крака (ритници) в областта на тялото - причинил на Р. П. И. от гр. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в подкожна колекция от кръв, кръвонасядане и оток на лицето вляво, кръвонасядания в дясна слепоочна област на лицето, повърхностно нараняване на лигавицата на долна устна, малък откършек от коронката на шести долен ляв зъб (зъб 36), кръвонасядания на шията, гръдния кош, двете рамена и двете мишници, кръвонасядане и охлузване на лява лакента става, кръвонасядания и охлузвания на ляво бедро, дясно коляно и дясна подбедрица, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

4

Правилно е съждението относно изпълнителното деянието ,че било извършено от подсъдимия под формата на действие, чрез нанасяне на удари с ръце (юмруци) в областта на главата и тялото на св. И., дърпане на косата й, извиване на врата и главата й силно назад, нанасяне на удари с крака (ритници) в областта на тялото й, вследствие на които на св. И. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в подкожна колекция от кръв, кръвонасядане и оток на лицето вляво, кръвонасядания в дясна слепоочна област на лицето, повърхностно нараняване на лигавицата на долна устна, малък откършек от коронката на шести долен ляв зъб (зъб 36), кръвонасядания на шията, гръдния кош, двете рамена и двете мишници, кръвонасядане и охлузване на лява лакетна става, кръвонасядания и охлузвания на ляво бедро, дясно коляно и дясна подбедрица, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, всички те довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Правилен е извода,че телесната повреда е била причинена в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 93, т. 31 от ДР на НК, чрез упражняване на физическо насилие спрямо лице, с което подсъдимият е бил във фактическо съжителство и живеел в едно домакинство на адрес в град Р., улица „Д.“ № ***, блок „О.“, вход *, етаж **.

Верен е извода на РРС ,че от субективна страна деянието е било осъществено при форма на вина пряк умисъл - подсъдимият съзнавал, че с действията си, в условията на домашно насилие причинява на св. Р. И. лека телесна повреда, но въпреки това ги предприел, т.е. съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

По наказанието:

Както правилно РРС е отчел отегчаващите отговорността обстоятелства ,а именно многобройността на отделните телесни увреждания в рамките на жесток побой, нанесен не само с юмруци, но и с ритници по цялото тяло на пострадалата . По този начин са засегнати 12 различни анатомични зони по тялото на пострадалата . Правилно е възприета като отегчаващо обстоятелство и съдебната биография на подсъдимия, който е осъждан три пъти за извършени престъпления от общ характер.

Законосъобразно е съобразена и замяната на неизтърпяната част от 5 наказанието му „пробация“ на основание чл.43а т.2 от НК с „лишаване от свобода“ по НОХД № 2182/2021г. по описа на Районен съд-гр. Русе което в казуса препятства приложението на института по чл.66 ал.1 от НК, тъй като към момента на извършване на престъплението той е осъждано на лишаване от свобода лице за престъпление от общ характер. Правилно РРС е отбелязал, че характера и вида на престъпленията, за които подс.Н. Н. е осъждан не го определят като личност с висока степен на обществена опасност и в този смисъл на основание чл.57 ал.3 от ЗИНЗС му е определил общ, а не строг първоначален режим, доколкото не е изтекъл срокът по чл. 57 ал.1 т.2 б.“б“ от с.з., което основно е изводимо от наказанията, които са му налагани от предходни съдебни състави.

РОС намира ,че налице са нови писмени доказателства ,а именно удостоверение за раждане на ДЖ.-Н. Н. Н.а издадено въз основа на акт за раждане №****/01.12.2025г. на която подс.Н.Р.Н. е баща. По делото е представено и прието като писмено доказателство и постановление на РРП от 29.04.2026г. от което е видно,че относно майката на детето ДЖ.-Н. Н. Н.а РРП е отложила изтърпяването на наказание наложено на ДЖ. Е. Т. М. със споразумение №126/27.04.2026г. по НОХД№354/2026г. по описа на РРС до 27.11.2026г.включително.

РОС счита ,че е изправен пред т.нар.“изключително семейно обстоятелство“, по смисъла на чл.55 от НК. тъй като ДЖ. Е. Т. М. ще търпи наказание лишаване от свобода за своето собствено деяние след 27.11.2026г.