Определение № 911 от 03.05.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 911 гр. София, 03.05.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно наказателно дело № 20221100601609 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХII-ра от НПК вр. чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 77574/18.04.2022 г., подадена от подсъдимата М. АЛ. П. срещу Определение № 1057/04.04.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 15583/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, втори състав, с което съдът в производство по чл.

306, ал. 1, т. 4 от НПК е осъдил подсъдимата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от 630.00 лв., представляващи разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, и с което на основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимата П. е осъдена да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 5.00 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдената сума за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Сочи се, че подсъдимата е в отпуск по майчинство втора година, отглежда детето си, не получава доходи и не разполага с финансовата възможност да заплати възложената сума. Иска се атакуваното определение да бъде отменено.

Препис от частната жалба е изпратен и връчен на Националното бюро за правна помощ – гр. София и на Софийска районна прокуратура, от които 1 не е постъпило становище.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

Производството по НОХД № 15583/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, е образувано по внесен в Софийски районен съд обвинителен акт срещу М. АЛ. П. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

С протоколно определение № 6077 от 14.12.2021 г., постановено по НОХД № 15583/2021 г. по описа по СРС, Наказателно отделение, 2-ри състав, влязло в сила на 14.12.2021 г., съдът е одобрил постигнатото между Софийска районна прокуратура и адв. Ж.М. – служебен защитник на подсъдимата П. споразумение за решаване на наказателното производство, с което подсъдимата се признава за виновна по така повдигнатото обвинение и с което страните са се споразумели на подсъдимата П. да бъде определено наказание при условията на чл. 194, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК, а именно „пробация“. Причинените с престъплението съставомерни имуществени вреди са възстановени.

С определение от 04.04.2022 г., постановено по НОХД № 15583/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, предмет на обжалване в настоящото производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимата П. е възложено заплащането на направените разноски по делото в размер на 630.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за служебен защитник в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София. Районният съд е приел, че доколкото в конкретния случай наказателното производство по делото е финализирано с влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимата е призната за виновна и на нея е наложено наказание за извършено от нея престъпление от общ характер, то, на основание чл. 189, ал. 3 НПК и съгласно мотивите, изложени в Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълк.д. № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, когато подсъдимият е признат за виновен, следва да заплати адвокатско възнаграждение за служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното 2 от правна страна:

Частната жалба е подадена от процесуално - легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 306, ал. 3 НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в тази насока са следните:

Съгласно императивното изискване на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, той бива осъден да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.

Воден от разпоредбата на закона, първостепенният съд законосъобразно е осъдил подсъдимата да заплати в полза на Националното бюро за правна помощт сумата от 630.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за назначения ь служебен защитник в първоинстанционното производство. В настоящия случай наказателното производство е приключило с окончателен съдебен акт, влязъл в законна сила, с който подсъдимата П. е призната за виновна по повдигнатото обвинение, и при този изход на спора всички действително направени разноски по делото се възлагат в нейна тежест, като не е предвидена възможност за намаляване или освобождаване от разноски. Ето защо са налице са всички предпоставки, предвидени в закона: от една страна, подсъдимата е призната за виновна по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт, а от друга страна – в наказателното производство на подсъдимата П. е бил назначен служебен защитник – адв. Манасиева, чието участие е било задължително и за което с Решение № СФ-14065-648/20.01.2022 г. и № СФ-14066-650/20.01.2022 г.

Националното бюро за правна помощ е определило възнаграждени в размер от 630.00 лв. в границите, определени с Наредбата за заплащането на правната помощ. Възнаграждението е било изплатено на адвоката съгласно отразеното в приложените решения на Националното бюро за правна помощ.

Неоснователно е оплакването, изложено в жалбата, че подсъдимата не дължи заплащане на направените разноски, тъй като е в отпуск по майчинство и не получава доходи. Финализирането на наказателното производство 3 задължително предпоставя и въпроса за разноските направени по делото и коя от страните следва да ги заплати. Предвид това, че производството по делото е приключило с окончателен съдебен акт, който е влязъл в законна сила, то е необходимо произнасяне и по въпроса в тежест на кого следва да бъдат възложени разноските по делото. В настоящата хипотеза наказателното производство е завършило, с влязъл в законна сила на 14.12.2021 г. съдебен акт, и с него подсъдимата е призната за виновна по обвинението за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. С оглед на това и предвид изричното законодателно разпореждане на чл. 189, ал. 3 НПК, разноските по делото следва да се възложат в тежест на подсъдимия, както правилно е приел и контролираният съд. Следва да се посочи, че в жалбата е отразено прилагането на акт за раждане, но такъв в действителност не се намира в кориците на делото. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че дори и такъв да беше представен като доказателство по делото, то същият би бил ирелевантен за изясняване обстоятелствата по делото предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, както и задължителните постановки, изложени в Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълк.д. № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, когато подсъдимият е признат за виновен, следва да заплати адвокатско възнаграждение за служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.

Всичко гореизложено мотивира въззивният съд да приеме, че като е осъдил подсъдимата П. да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ, сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение за служебен защитник по делото, в общ размер от 630.00 лв., СРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XXII-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.04.2022 г., постановено по НОХД № 15583/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5