Решение № 501 от 12.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Варна, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110106813 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес в ***, чрез процесуален представител адв. Й. А., срещу ЗАД „Д.Б.:Ж.иЗ. АД, ЕИК ***, със седалище: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 1100,42 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня и багажна врата, на собствения на П. Г. Н. лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“ с peг. № ***, причинени в резултат на настъпило на 12.04.2025г., ПТП, реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Ф.“, с peг. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът заявява, че на 12.04.2025г. около 13:40 часа, в ***, е възникнало ПТП, при което собственият му лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“, с peг. № ***, е бил блъснат от лек автомобил марка „Ф.“, с per. № ***, управляван от А. Н.. На 12.04.2025г. около 13:40 часа, Й. С., управлявайки лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“, с per. № *** се е движила по ул. „П. К.“, като пред нея е имало колона от автомобили.

Движещият се пред нея автомобил спрял, поради което се наложило и тя да спре. След като спряла била ударена отзад от лек автомобил марка „Ф.“, с peг. № ***.

За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка „Ф.“ с per. № ***. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в застрахователна компания „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД, със срок на действие от 05.01.2025г. – 05.01.2026г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 15.04.2025г. ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, като същият е извършил оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и е съставил Опис - заключение. В описа като увредени детайли са били посочени: задна броня и багажна врата. На 08.05.2025г. ищецът е получил като застрахователно обезщетение от ответника сумата в размер на 199.58 лева.

1

Ищецът счита получената сума за крайно недостатъчна, тъй като не може да покрие щетите. Счита, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1300 лв. От необходимата сума за ремонт в размер на 1300 лв., следва да се приспадне сумата, заплатена до момента в размер на 199,58 лв., съответно сумата, която претендира от ответника е в размер на 1100,42 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 28.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „Д.Б.:Ж.иЗ. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, депозира писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Заявява, че признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на лек автомобил марка „Ф.“, рег. № *** и „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.иЗ. АД, обективирано в застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, с валидно застрахователно покритие към момента на настъпване на процесното ПТП, както и че на ищеца е изплатена сумата в размер на 199,58 лева, като застрахователно обезщетение от процесното ПТП. Счита, че изплатеното от него обезщетение съответства на действително претърпените вреди.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът - П. Г. Н., чрез процесуалния си представител адв. Й. А., поддържа иска. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът - ЗАД „Д.Б.:Ж.иЗ. АД, чрез процесуалния си представител адв. Б. М., оспорва иска. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада п о делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на 12.04.2025 г. в град В., на ул. „П. К.“ № ** е възникнало ПТП между собствения на ищеца лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“ с peг. № *** и лек автомобил марка „Ф.“, с peг. № ***. Лек автомобил марка „Ф.“, с peг. № ***, е застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД „Д.Б.:Ж.иЗ. АД, със срок на валидност от 05.01.2025 г. до 05.01.2026 г., като застраховката е била валидна по време на настъпване на ПТП. На 15.04.2025г. П. Г. Н. е уведомил ЗАД „Д.Б.:Ж.иЗ. АД за настъпилото ПТП, като служител на дружеството е извършил оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и е състави Опис - заключение. В описа като увредени детайли са били посочени: задна броня и багажна врата. На 08.05.2025г. ищецът П. Г. Н. е получил като застрахователно обезщетение за процесното ПТП от ЗАД „Д.Б.:Ж.иЗ. АД сумата в размер на 199.58 лева.

От двустранен констативен протокол за ПТП от 12.04.2025 г. става видно, че на 12.04.2025 г. около 13:40 часа в град Варна, ул. „П. К.“ № 12 е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ф.“ с peг. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗАД „Д.Б.:Ж.иЗ. АД, управляван от А. Н. и лек автомобил марка марка „Х.“, модел „Д.“ с peг. № ***, управляван от Й. С.. Като виновен за настъпилото ПТП е посочен водачът на лек автомобил марка „Ф.“ с per. № ***. Като видими щети в констативния протокол за лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“ с peг. № *** са посочени: пета врата и задна броня.

От приложения на л. 6 от делото опис-заключение по щета, става видно, че на 15.04.2025 г. при огледа на лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“ с peг. № ***, като увредени детайли са посочени, както следва: задна броня за подмяна и багажна врата.

От показанията на разпитаната в качеството на свидетел по случая – А. Н., които съдът кредитира като обективни, еднопосочни и правдоподобни се установява, че свидетелката е управлявала личния си автомобил „Ф. Г. П.“, с рег. № *** в централната част на град Варна.

Водачът на движещия се пред нея лек автомобил е спрял рязко и тя е ударила леко предния автомобил в задната му част, като преди възникване на ПТП се е движила бавно с около 20 2 км. в час. За възникналото ПТП е бил съставен двустранен протокол. По предния автомобил в задната му част е имало щета – напукване и паднала боя.

От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено, експертът заключава, че ПТП е настъпило при движение в градски условия и недостатъчна дистанция за безопасност между заднодвижещият се лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № *** и преднодвижещият се лек автомобил марка Х. „Д.“, с рег. № ***. От сблъсъка са нанесени увреждания по предната част на автомобил „Ф.“ с рег.

№ *** и в задната част на предноразположения автомобил „Х. Д.“, с рег. № ***. По отношение на лек автомобил „Х. Д.“, с рег. № *** е извършен оглед от вещото лице, като същият е бил с демонтирана облицовка на задна броня. Констатирани са напуквания във вид на паяжина около технологичния отвор за монтиране на буксирна кука, с размери 0,37/0,18 метра. Установено е и надлъжно хоризонтално увреждане по ръба на облицовката, с дължина 0,17м и на разстояние от 0,56 до 0,77 метра от левия край. Над него и в ляво е установено напукване на боята с дължина 0,50 метра, започващо на 0,20 метра от левия ръб.

На вътрешната страна на облицовката са констатирани релефни надписи "Н.>PP. Стойността за отстраняване на уврежданията на автомобил „Х.“, с рег. № ***, получени на 12.04.2025г. по средни пазарни цени на резервни части и труд, в тридесет сервиза на територията на гр.Варна, възлиза на 1 436,92 лева, в т.ч: резервни части 845,00 лева; труд 494,72 лева; боя, материали, консумативи 97,20 лева. Стойността на ремонта на процесния автомобил „Х.“ в сервизи, които не са оторизирани и не са представители на нито една марка, възлиза на 1253,40 лева, в т.ч: резервни части 845,00 лева; труд 311,20 лева; боя, материали, консумативи 97,20 лева. Експертизата намира връзка между настъпилото произшествие и увреждането по облицовката на задна броня на автомобила „Х.“, с рег. № ***. Експертизата не намира данни, увреждането на задна врата на автомобил „Х.“, с рег. №*** да е получено вследствие на произшествието настъпило на 12.04.2025г. Обследванията на облицовката на задна броня на автомобил „Х.“, с рег. № *** показват, че по външната повърхност са били извършвани ремонтни дейности преди настъпването на произшествието на 12.04.2025г;

Експертизата не намира данни за рязко и внезапно спиране от водача на автомобил „Х.“ преди настъпването на произшествието.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В чл. 380 от КЗ е посочено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, по чл. 432, ал. 1 от КЗ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ Осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.

3

В настоящия случай, не е спорно между страните, че ищецът е собственик на увреденото МПС, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния причинител на процесното ПТП, като застраховката е била валидна по време на настъпване на ПТП, както и, че ищецът е получил сумата от 199,58 лева като обезщетение за настъпилото ПТП от ответника.

Спорният по делото въпрос е, какъв е размерът на обезщетението, което застрахователят ответник дължи на ищеца, в следствие на настъпилото застрахователно събитие, като ответникът счита, че със заплащането на сумата в размер на 199,58 лева напълно е обезвредил ищеца.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Посочената разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.