Акт от 20.11.2013, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. С.,

20.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11377 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р.Г., с която той е предявил против Н.Б. обективно съединени искове – иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на заемна сума в размер на 176 000 лева, иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 14 666.08 лева за периода 01.10.2010 г. – 01.08.2011 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 176 000 лева в размер на 17 573.78 лева, за периода 01.11.2011 г. до 18.07.2012 г., като и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 01.10.2010 г. сключил с ответницата договор за заем, с който се задължил да предаде на заемателя сумата от 176 000 лева за срок от десет месеца. Предал сумата на същия ден, за което била подписана разписка. Ответницата се задължила да върне заемната сума заедно с годишна възнаградителна лихва от 10%. Падежът на задължението настъпил десет месеца след сключване на договора, но нито на него, нито впоследствие Н.Б. е изпълнила задължението си да върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.

Ответницата Н.Б. е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок. Тя не оспорва, че е сключила договор за заем с ищеца на 01.10.2010 г. за сумата от 176 000 лева и годишна възнаградителна лихва от 10%, нито, че е получила заемната сума. Оспорва обаче уговорката за срок по договора за заем, представен от ищеца, като твърди, че тя не е подписвала този договор, а ако подписа е неин – извършена е подправка в договора, като истинският срок от десет години е заменен с десет месеца. Представила е идентичен договор за заем, уговорките по който се различават от тези по договора на ищеца само относно срока, за който е предоставена заемната сума, като в представения от ответницата договор за заем срокът е десет години.

Ищецът е оспорил представения от ответницата договор за заем в свое становище от 05.12.2012 г., като е заявил, че той не е подписвал такъв договор и е посочил, че той се различава от истинския освен по срока за който заемът е предоставен, и по посочения адрес на заемодателя. Твърди, че към датата на подписване на договора – 01.10.2010 г., той е имал адреса, посочен в представения от него договор за заем, а не този, посочен в екземрляра, представен от ответницата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, при прилагане разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил с исковата молба договор за заем от 01.10.2010 г., според който той, Р.Г., се задължава да предаде на заемателя Н.Б. сумата от 176 000 лева, наричана „заемната сума”, а заемателят се задължава да я върне в срока и при условията на договора. Според т. 2 от договора, заемодателят предава заемната сума на заемателя в брой в момента на подписване на договора, а видно от т. 3 – заемната сума се предоставя за срок от 10 месеца. В т. 5 от договора страните са уговорили задължение на заемателя за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 10%, начислена върху заемната сума и дължима наведнъж в края на срока на договора.

С исковата молба е представена и разписка от 01.10.2010 г., подписана от Р.Г. като заемодател и от Н.Б. като заемател, видно от която на посочената дата Р.Г. е предал, а Н.Б. е приела сумата от 176 000 лева по договор за заем от 01.10.2010 г.

Представени са и данъчни декларации на страните за 2010 г. по чл. 50 ЗДДФЛ, видно от които и двете страни са декларирани пред данъчните органи даването, съответно получаването на заемната сума.

С отговора на исковата молба ответницата е представила договор за заем между същите страни от същата дата, за същата заемна сума и със същата уговорка за размера на дължимата възнаградителна лихва. Разликата спрямо представения от ищеца договор за заем се изразява в посочения адрес на заемодателя – в представения с исковата молба договор е посочен адрес в гр. С., ж.к. „М.” *, а в представения от ответника екземпляр – адрес в гр. С., ул. „П.П.” № 24Е. Друга съществена разлика има в уговорката за срок на договора – в договора, представен от ищеца той е десет месеца, а в договора, представен от ответницата – десет години.

Всяка от страните е оспорила автентичността на договора, представен от насрещната страна. Ответницата е оспорила автентичността на договора на ищеца с твърдения, че той не е подписан от нея, а ако подписът е неин – то е извършена кражба на подпис, или е извършена техническа подправка в текста на договора.

Съответно, ответникът е оспорил автентичността на договора на ответницата с твърдение, че той не е подписан от него. Твърдението на ищеца, че адресът, посочен в този договор е такъв, на който той е заживял след датата 01.10.2010 г. всъщност представлява твърдение за съставяне на договора на ответницата след посочената в него дата.

Въз основа така направеното оспорване от страните е открито производство по оспорване автентичността на двата договора и за проверка на тази автентичност е изслушана единична съдебно-графологическа експертиза (СГЕ), изготвена от вещото лице С.Е.Ц. и разширена повторна СГЕ, изготвена от вещите лица С.В.Ч. и С.М.И..

Заключенията на вещите лица и по двете приети експертизи, са идентични – подписът, поставен от името на Н.Б. в договора за заем, представен от ищеца Е изпълнен от нея; подписът, поставен от името на Р.Г. в договора за заем на ответницата НЕ Е поставен от него; не е налице „кражба на подпис” по отношение подписа на ответницата в договора на ищеца, нито този договор е технически манипулиран; представените по делото копия от двата договора са напълно идентични с представените на вещите лица оригинали. След изслушване и приемане заключението на повторната разширена СГЕ в съдебно заседание на 28.10.2013 г., с нарочно определение настоящият състав е приел за доказано оспорването на автентичността на подписа на ищеца в договора, представен от ответницата, признал е документа за неистински и го е изключил от доказателствата по делото.

Съдът не споделя възраженията на ответницата, че в заключенията и на двете експертизи има разминаване между установените факти и направените въз основа на тях изводи. Това свое твърдение процесуалните представители на ответницата са обосновали по-пълно при оспорване на еденичната СГЕ в съдебно заседание от 03.06.2013 г., където са заявили, че Р.Г. се подписва с подпис, сходен с подписа на ответницата и че има достатъчно съвпадения с информативна и идентификационна стойност, които да обосноват извод, че подписът е на Р.Г.. Сходни доводи са изтъкнати в писмените бележки на ответницата, където е пояснено, че е възможно Р.Г. съзнателно да е манипулирал подписа си, така че да наподобява този на ответницата, както и че е много вероятно да има кражба на подписа на ответницата в договора на ищеца, тъй като там нейният подпис е разположен неестествено над водещия хоризонтален пунктир под него.

И по двете приети заключения вещите лица са обосновали ясно, пълно и напълно логично изводите си (разгледани ведно с допълненията и поясненията, дадени в съответното съдебно заседание, в което са приемани). Настоящият състав ще обсъжда основно мотивите и изводите на разширената повторна експертиза, доколкото изводите в нея са направени от две вещи лица и мотивите (от писменото заключение и изложените в съдебно заседание) са малко по-разширени, съответно – не оставят място за съмнение в правилността на дадените в следствие на тях изводи.

Изводът, че подписите на двете страни в оригиналите на представените по делото два договора са действително изпълнени върху тях, а не е налице техническа подправка, са обосновани логично с установеното, че: 1. Няма признаци на подготовка за полагане на подписите – неомастилени релефни щрихи, паралелни на положения подпис, зацапване и др.; 2. Подписите са изпълнени със синя химикална паста; 3.

В щрихите на подписите се наблюдава неравномерно разпределение на мастилото със слабо наслагване на места в крайните контури, което се получава при отпускане на паста от сачмата на пишещия прибор; 3. На гърба на листа има релеф, който може да се получи само при натиск върху листа, т.е., върху листа е писано, а не е копиран подписът по някакъв начин; 4. При полагане на подписите има очертано трасе на движение, а разположение на власинките на хартията следва посоката на движение на химикалката и в тях са отразени цветовите нюанси на химикалната паста, която е проникнала частично в тях.

Изводът, че липсва „кражба на подпис” относно подписа на Н.Б., е обоснован като е посочено, че при този вид подправка са от значение най-вече топографически признаци – нарушение на общата топографическа конфигурация на текста, на привичния интервал между редовете, нелогично голямо или малко разстояние между текста, подписа, полетата и др. В изследваните документи такива признаци НЕ СЕ наблюдават. В съдебно заседание на 28.10.2013 г. вещото лице С.Ч. е пояснила, че позицията на подписа на Н.Б., разположен над реда и във възходяща позиция може да се дължи на положението на листа по време на подписването, на местоположението на човека, на случайност и само по себе си това разположение (доколкото ответницата твърди, че се подписва само хоризонтално върху пунктирната линия) не може да обоснове кражба на подпис, още повече, че при изследване на самия подпис в него са отразени частните признаци, типични за Н.Б.. Подписът не е и привнесен, което е установено с техническото изследване. В някои от стравнителните образци подписът също е с възходяща позиция (Напр. – декларация – образец от подпис от 23.03.2010 г., използвана кат осравнителен материал и от повторната експертиза и визуализирана в приложение, стр. 1 към единичното заключение). Тенденция за възходящо изписване на подписа се наблюдава и при подписа на ответницата, положен многократно при снемането му от в.л. С.Ц.. Т.е., след като текстът не е привнесен чрез някакъв начин на копиране и полагане върху листа (вече беше посочено, че той е положен със синя химикална паста), след като има и други случаи на полагането му възходящо, и след като Е изпълнен от Н.Б., извод, че е налице „кражба на подпис” би бил нелогичен.

Изводът, че няма манипулации в печатния текст на договорите са обосновани с установеното, че няма зачерквания, следи от техническо или химическо заличаване. Структурата на печатните щрихи, плътността и особеностите в оцветяването обосновават извод за печат с лазерен принтер.

Изводът, че изследваният подпис на Н.Б. Е положен от нея е обоснован с множество съвпадения в общите и частните признаци от изследвания подпис и подписите от сравнителните образци между които във вида на транскрипцията, темпа на полагане и степента на обработеност; елементен състав, степен на наклона, свързаност и разтегнатост; форма и посока на движенията, направление и количество на движението при изписване на отделните елементи, взаиморазположение на буквените и щриховите елементи, месторазположение на точките на начало и край на сравняваните подписи и др.. Посочено е, че установените съвпадения в графическите признаци са устойчиви и съществени.

При изследване оспорения подпис на Р.Г. е посочено, че в сравнителните образци транскрипцията е вариантна, като са посочени три варианта. При отчитане на тази вариантност вещите лица са установили известни сходства в общия вид на изследвания подпис, но и съществени различия в общите и частните признаци: строеж и структурна сложност на транскрипцията, степен на наклона, разтегнатост; форма, направление и движение при изписване на първия елемент на буква „Р” – в обекта е лявоокръжаващо дъговидно движение с примковидна форма на елемента, а в образците – праволинеен елемент с посока отгоре надолу, свързан чрез възвратно дясноокръжаващо движение със следващия елемент в долната част; продължителност и форма на движението при изписване на надредовия овален елемент н абуква „Р” и взаиморазположение с първия елемент на „Р”; вид на връзкат амежду елементите в средната част – овал с лявоокръжаващо движение в подписа-обект, а в образците – дъговиден или праволинеен щрихов елемент; количеството и сложността надвиженията при свързване, формата и разположението на движенията при безбуквените елементи и месторазположението на завършващото движение при изписване на парафния елемент спрямо началната точка на същия. Посочено е, че установеното сходство преставлява само прилика в общия вид на транскрипцията, но не и съвпадения в графическите признаци и че такова сходство е налице винаги, когато се извършва имитация.

Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0c4788d-0ed3-4ee9-a393-b6f25a93f9ea