Решение № 11612 от 22.12.2025, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1536/2025
- Вид
- Решение № 11612
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 22.12.2025
- Състав
- Пламен Танев, Здравка Диева, Мария Златанова
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 628 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 629, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, пар. 1 · Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО текст от значение за ЕИП
- чл. 32, пар. 1, б. "в" · Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО текст от значение за ЕИП
- чл. 50, пар. 1, б. "г" · Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО текст от значение за ЕИП
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 79, ал. 1, т. 4 · Закон за обществените поръчки
РЕШЕНИЕ
№ 11612
Пловдив, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ЗДРАВКА ДИЕВА
Членове:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ПЛАМЕН ТАНЕВ
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора КИЧКА ВАСИЛЕВА ПЕЕВА-КАЗАКОВА като разгледа докладваното от съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ канд № 20257180701536 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, чрез П. Д. - юрисконсулт, против Решение с номер 553/22.05.2025г., постановено по АНД с номер 2490/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление с номер 11-01-785(2024) от 24.03.2025г. на Директора на АДФИ, с което на Д. Я. е наложена глоба в размер на 10 000,00 лв.
Касационният жалбоподател сочи, че атакуваното решение е неправилно. Неправилно Районният съд е приел, че размерът на наложената глоба е непропорционален на тежестта на извършеното нарушение, поради което е отменил административния акт.
Ответникът е подал писмен отговор на касационната жалба. Изложил е, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Правилно е посочено, че наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение. Сочи се, че случаят се отличава с маловажност. Допуснати били съществени процесуални нарушения от административния орган.
От ответника е постъпило и искане за отправяне на преюдициално запитване към СЕС по следните въпроси:
- трябва ли чл. 32, пар. 1, б. “в” от Директива 2014/24 и чл. 50, пар. 1, б. “г” от Директива 2014/25 да се тълкува в смисъл, че с оглед обстоятелствата по делото, е допустимо приложението на процедура на договаряне без предварително обявление, съответно - процедура на договаряне без предварителна покана за участие и когато изключителните обстоятелства, неотложността и непредвидимостта може да са свързани с обстоятелства, които напълно или частично са причинени от възложителя, тъй като интересът за осигуряване на непрекъсваемост на услуги от обществен интерес имат превес пред отговорността на възложителя за неотложността и предвидимостта на събитията;
- трябва ли чл. 32, пар. 1, б. “в” от Директива 2014/24 и чл. 50, пар. 1, б. “г” от Директива 2014/25 да се тълкува в смисъл, че потенциалното засягане на нормативно предвидени дейности за възложителя, които задължават възложителя да осигурява непрекъсваемост на услуга от обществен интерес, представлява изключително обстоятелство, което обосновава приложението на процедура по договаряне без предварително обявление или процедура на договаряне без предварителна покана за участие, когато с оглед обстоятелствата по делото е доказано, че приложението на ограничената процедура не е довело до нарушаване на принципите за възлагане на обществената поръчка.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага, че жалбата е основателна.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Същото е и правилно.
Правилно съдът е посочил, че не са допуснати нарушения по чл. 40, ал. 2 ЗАНН и чл. 43 ЗАНН. Правилно е прието, че в случая не е налице изключението по реда на чл. 79, ал. 1, т. 4 ЗОП, доколкото прекратяването на предходната процедура по обществената поръчка е станало в резултат на допуснатите от самия възложител пороци, но въпреки това е налице явна непропорционалност между осъщественото нарушение и наложената санкция, поради добросъвестното поведение от страна на Д. Я..
Доколкото настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на Районен съд - Пловдив, на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на Решение с номер 553/22.05.2025г., постановено по анд. с номер 2490/2025г. по описа на РС - Пловдив.
По направеното искането за отправяне на преюдициално запитване, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд отправя запитване до Съда на ЕС. Т.е. преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба на правото на ЕС. Нормата на чл. 267 ДФЕС обвързва преценката на необходимостта от отправяне на преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на общностното право за постановяване на решението по конкретен правен спор. Анализът на чл. 629, ал. 3 ГПК налага извод, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на ЕС, относими към конкретния правен спор.
Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностна правна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи, въз основа на това тълкуване, противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от тълкуването на СЕС ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело.
В процесния случай не е налице такова противоречие на националното право с норми на европейското право, още повече, че в пар. 3 ДР ЗОП изрично е записано, че с този закон се въвеждат изискванията на Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС, както и на още седем други директиви в областта на обществените поръчки.
Процедурата, уредена в чл. 267 ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните съдилища или юрисдикции, чрез който СЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на ЕС, които са им необходими за разрешаване на спор, с който са сезирани. Националният съд, който е сезиран със спора и трябва да се произнесе по същество, може да прецени предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално запитване, така и релевантността на въпросите, които се поставят на съда. Затова националният съд не следва да отправя преюдициално запитване, когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на правната норма или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
В настоящият случай не е налице съмнение относно смисъла и значението на нормите на чл. 32, пар. 1, б “в” от Директива 2014/24/ЕС и чл. 50, пар. 1, б. “г” от Директива 2014/25/ЕС, в които ясно е посочено, че обстоятелствата, с които се обосновава наличието на крайна неотложност в никакъв случай не трябва да се дължат на възложителя. Следователно искането за отправяне на преюдициално запитване е напълно неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора в полза на ответната страна се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв., доколкото съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност. По делото не са събирани нови доказателства, не са извършвани сложни процесуални действия и същото е приключило в две съдебни заседания, поради което и следва да се приеме, че не е налице фактическа и правна сложност, обосноваваща претендирания адвокатски хонорар от 2400,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 553/22.05.2025г., постановено по АНД № 2490/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати в полза на Д. Я., с дата на раждане: [дата]., сторените разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането за отправяне на преюдициално запитване от Д. Я. до Съда на Европейския съюз, обективирано в молба с вх. номер 17047/15.10.2025г. по описа на Административен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: