Решение № 1049 от 29.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Шумен, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630101591 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо и второ, чл.26, ал.2, предл. трето от ЗЗД (установителни искове, съединени в условията на алтернативност и евентуалност), и осъдителен иск, с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

В исковата молба ищецът С. Б. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

***, чрез проц. представител адв. Х.Н. от АК- Разград, с адрес на кантора и съдебен адрес: г***, излага, че е сключил с ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД,

ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно и поотделно от управителите Б.К.Б. и С. И.Г., Договор за кредит с номер MAX_500084615 от 23.05.2025 г. По силата на договора на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 200.00 лева, който е следвало да върне в срок от три месеца, чрез месечни вноски. Размерът на годишната лихва бил определен на 78, 37 %, а размерът на годишният процент на разходите (ГПР)- на 57, 98 %. Общата сума, която следвало да върне ищецът се равнявала на 300.00 лева. В чл.9, ал.1 от договора било предвидено, че кредитополучателят следвало да заплати и сума от 80, 20 лева, представляваща такса за динамично плащане. Ищецът бил заплатил задължението си по договора. Ищецът счита така сключеният договор за нищожен, за което излага подробни правни доводи (липса на предвидена в закона форма, липса на посочен ГПР, неточно посочен ГПР, противоречие със 1 закона, заобикаляне на закона).

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се обяви за нищожен сключеният между страните Договор за кредит с номер MAX_500084615 от 23.05.2025 г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и липса на предвидена в закона форма, като в условията на евентуалност, спрямо тези искове, се предявяват установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клауза в Договор за кредит с номер MAX_500084615 от 23.05.2025 г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на допълнителни такси за динамично плащане на задължението по кредита, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Ищецът предявява и осъдителен иск, с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10.00 лева (частична претенция от 100.00 лева, частичен иск), представляваща платена сума от ищеца без основание (при начална липса на основание) по Договор за кредит с номер MAX_500084615от 23.05.2025 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

Претендира и разноски.

В хода на делото е допуснато изменение размера на осъдителния иск, като този иск се счита предявен за сума от 60.00 лева, представляваща пълният размер на платената от ищеца сума без основание (при начална липса на основание) по Договор за кредит с номер MAX_500084615 от 23.05.2025 г.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и възражения. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени извършените по делото разноски.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на 23.05.2025 г. между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за кредит с номер MAX_500084615, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 200.00 лева. В договора е предвидено ищецът да върне сумата посредством две месечни вноски, всяка в размер на 109, 90 лева, в срок от три месеца.

2

Посочен е фиксиран годишен лихвен процент 78, 37% и ГПР- 57, 98%. В чл.9 от договора е предвидено заемополучателят да плати и сума в размер на 80, 20 лева за „Динамично плащане“, като с тази сума общият размер, който следвало да заплати на кредитора възлиза на 300.00 лева. От заключението по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че общо по договора ищецът е заплатил сума в размер на 260.00 лева, като с тази сума кредиторът е погасил 200.00 лева за главница и 60.00 лева- такса за динамично плащане. ВЛ посочва, че ако се включи към ГПР и таксата за динамично плащане, то размерът на ГПР се равнява на 924, 02%.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: „С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.“. В горния смисъл е и Решение №50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.

При конкретния договор, ищецът изрично с настоящите искове се позовава на неговата недействителност, поради противоречието му с императивни правни норми, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. При запознаване със съдържанието на договора за кредит, съдът установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски кредит 3 следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т. 11/. Видно от представения договор за потребителски кредит, се установи, че е посочен ГПР – 57, 98 %, а размерът на договорната лихва е 78, 37%, т.е. по-висок от ГПР. Няма спор, че в договора е предвидена и сума в размер на 80, 20 лева, описана като „динамично плащане“, която сума не е включена при опреД.е на ГПР. Няма спор в съдебната практика, че всички разходи по договор за потребителски кредит, които разходи водят до увеличаване общия размер на дълга, следва да бъдат включени в общите разходи по кредита, т.е. в ГПР. В посочения смисъл е и Решение на СЕС от 13.03.2025 г., постановено по дело С-337/23. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК (да е сключен по ясен и разбираем начин), съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

От друга страна, годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор 4 дали да го сключи или не.

При разглеждания казус, съдът счита, че е налице нарушение на сочената разпоредба, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 57, 98%, при положение, че лихвеният процент, който е част от ГПР е по-висок от последният). Посоченият в договора лихвен процент от 78, 37 % не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Такава методика не се съдържа в договора. Не се съдържат данни за параметрите на формиране на ГПР. Освен това не са посочени и допълнителни допускания, взети предвид при изчисляването му, съобразно нормата на чл. 19, ал. 2 ЗПК. При липсата на данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР, не става ясно как е формиран същият от 57, 98 %. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е да се предостави на потребителя пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на 5

Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50.00 %. При разглеждания договор дори изначално посоченият в него ГПР надвишава законопредвидения максимален размер, а при положение, че в ГПР се включи и сумата за динамично плащане, то същият надвишава в пъти този размер.

Поради изложеното, съдът заключава, че така сключеният договор за кредит е нищожен, поради противоречие със закона, предвид което и не поражда задължения за страните по него.

Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално заявените претенции.