Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 06.10.2010, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
524/2010
Подписан
06.10.2010

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.196 ал.1 т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.23 · Наказателен кодекс
  • чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.25 · Наказателен кодекс
  • чл.25 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.25 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.59 · Наказателен кодекс
  • чл.131 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24 ал.1 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 306 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348 ал.3 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.417 · Наказателно-процесуален кодекс

Решение № 42

Номер

42

Година

18.07.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.07

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно частно наказателно дело номер

20115100600099 по описа за

2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК.

С определение № 68/19.05.2011 год. по Ч.н.дело № 437/2011 год., в производство по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, Кърджалийският районен съд е оставил без уважение молбата от 18.04.2011 год. за кумулация на осъдения Т. И. Ю. от Г.К., понастоящем в З. – С. З., като неоснователна.

От посоченото определение е останал недоволен жалбодателят Т. И. Ю. от Г.К., понастоящем в З. – С. З., който с жалбата си изразява общо недоволство от определението на първоинстанционния съд. В съдебно заседание заявява, че поддържа жалбата си, като уточнява, че е изтърпял наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, по което нямало постановена кумулация и моли същото наказание да му бъде приспаднато от общо изтърпяното от него наказание. Твърди също, че не е искал кумулация от районния съд, а е искал приспадане на изтърпяното наказание „лишаване от свобода” от 4 месеца, определено му по Н.о.х.дело № 202/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд, при извършената служебна проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл НПК, съобрази следното:

Жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените от жалбодателя в нея.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по подадена молба с вх.№ 3764/20.04.2011 год. от осъдения Т. И. Ю. от Г.К., понастоящем в З. – С. З., с която същият е поискал да бъде образувано дело по чл.23, чл.25 ал.2 и чл.59 от НК, по отношение на Н.о.х.дело № 202/2006 год., Н.о.х.дело № 620/2007 год. и Н.о.х.дело № 322/2010 год., всички по описа на Кърджалийския районен съд.След събиране на писмени доказателства, изрично приети от съда с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.05.2011 год., а именно: Справка за съдимост на Т. И. Ю. с рег.№ 417/21.04.2011 год., Присъда № 12 по Н.о.х.дело № 202/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, Присъда № 128/19.12.2007 год. по Н.о.х. дело № 620/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, Решение № 28/08.04.2008 год. по В.н.о.х.дело № 80 по описа на Кърджалийския окръжен съд, Присъда № 57/25.05.2010 год. по Н.о.х.дело № 322/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд, Решение № 57/17.09.2010 год. по В.н.о.х. дело № 212/2010 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд и Решение № 84/07.03.2011 год. по Н.дело № 743/2010 год. на ВКС, първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение. Със същото съдът е приел за установено от фактическа страна, че с Определение № 79/09.07.2008 год., постановено по наказателно дело № 541/2008 год. по описа на Р. с. Г.К. и влязло в сила на 24.07.2008 год., е постановена кумулация по цялата престъпна дейност на молителя Ю.. Приел е от фактическа страна също, че след този акт Ю. е осъден по НОХД № 322/2010 год.по описа на КРС за деяние, извършено на 08.06.2009 год. по чл.196 ал.1 т.2 от НК на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 4 месеца, при първоначален „строг” режим в затвор, като присъдата е влязла в сила на 17.09.2010 год. От Справка № 63/2010 от 04.05.2011 год. на З. - С. З. е приел за установено, че на 20.10.2010 год. молителят е изтърпял наложеното му общо наказание в размер на 1 година и 1 месец „лишаване от свобода" и в момента изтърпява наказание по НОХД № 322/ 2010 год., като към датата на заседанието - 19.05.2011 год., ще е изтърпял 8 месеца и 4 дни. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е намерил молбата на осъдения Ю. за неоснователна, като е приел, че не са налице условията за кумулиране на наказанията по исканите две присъди, тъй като за осъжданията му по НОХД № 202/2006 год. и НОХД № 620/2007 год., и двете по описа на КРС, има произнасяне, като е направено най - благоприятното групиране на наказания за осъдения. От правна страна е направил също извода, че престъплението по последната влязла в сила присъда по НОХД № 322/2010 год. по описа на КРС е извършено на 08.06.2009 год. – дата, която следва влизането в сила на всички влезли в сила присъди, постановени за извършени престъпления от осъдения Т. Ю.; както и че видно от Справка № 63/2010 от 04.05.2011 год. от З. - С. З., твърдяните 4 месеца предварително задържане на Ю. са били приспаднати при изпълнение на присъдата по НОХД № 44/ 2007 год. С оглед изложените съображения от фактическа и правна страна, с обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Т. Ю. за кумулация, като неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че при постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Така, делото в първоинстанционния съд е било образувано и съдът е провел производство по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.25 ал.1 и чл.23 ал.1 от НК – за определяне на общо наказание на осъдения Ю. за осъжданията му по две присъди, а именно: по Н.о.х.дело № 202/2006 год. и Н.о.х.дело № 620/2007 год., и двете по описа на Кърджалийския районен съд, както е посочил съдът в мотивите към обжалваното определение. Подадената от осъдения Ю. молба, въз основа на която е образувано производството, обаче, изначално е била неясна досежно това дали се иска определяне на общо наказание по посочените две присъди, или се иска приспадане на изтърпяно наказание по някоя от тях, съгласно чл.59 от НК, както е посочил самият осъден в молбата си до първоинстанционния съд, наред с посочването и на разпоредбите на чл.25 и чл.23 от НК в нея. Тази неяснота не е била отстранена от първоинстанционния съд чрез конкретизирането й от молителя в проведеното открито съдебно заседание с негово участие, в което същият отново е поддържал противоречиви искания, първоначално заявявайки, че иска да му бъде приспаднато изтърпяното наказание по Н.о.х.дело № 202/2006 год. и по Н.о.х.дело № 620/2007 год., а впоследствие твърдейки, че иска да се кумулират двете присъди. Изясняването на искането на молителя е било особено необходимо, с оглед определяне на процесуалния ред, по който следва да се разгледа делото, а и предвид необходимата преценка за допустимост на искането, имайки предвид, че ако направеното с молбата искане е за определяне на общо наказание по посочените две присъди, то същото такова е било предмет на предходно произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт /Определение № 79/09.07.2008 год. по Ч.н.дело № 541/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд/; а ако искането е за приложението на разпоредбата на чл.59 от НК /с оглед на твърденията на молителя Ю. и пред настоящата инстанция – че не иска кумулация и не е искал такава и от районния съд/, то същото не би могло да бъде разгледано в отделно производство, а тази законова разпоредба може да се приложи и от прокурора по реда на чл.417 от НПК, т.е. и в двата случая искането би било недопустимо.

Първоинстанционният съд е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила. Обжалваното в настоящото производство определение съдът е постановил, мотивирайки го с доказателства, които не са приети непосредствено от него и не са събрани по предвидения в НПК ред. Така, видно от протокола от проведеното на 19.05.2011 год. открито съдебно заседание по делото, след събиране на представените в същото съдебно заседание писмени доказателства, изрично приети от първоинстанционният съд с протоколно определение - Справка за съдимост на Т. И. Ю. с рег.№ 417/21.04.2011 год., Присъда № 12 по Н.о.х.дело № 202/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, Присъда № 128/19.12.2007 год. по Н.о.х. дело № 620/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, Решение № 28/08.04.2008 год. по В.н.о.х.дело № 80 по описа на Кърджалийския окръжен съд, Присъда № 57/25.05.2010 год. по Н.о.х.дело № 322/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд, Решение № 57/17.09.2010 год. по В.н.о.х. дело № 212/2010 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд и Решение № 84/07.03.2011 год. по Н.дело № 743/2010 год. на ВКС, съдът е взел становището на страните по отношение необходимостта от извършване на други процесуално-следствени действия, и след изявленията им, че нямат искания в тази връзка, е обявил съдебното следствие за приключено и е дал ход за изслушване на съдебните прения. В посоченият протокол не е отбелязано съдът да е приел чрез прочитането им писмените доказателства, приложени към делото и съдържащи факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по същото, най-вече въз основа на които е постановил определението си, а именно – Определение № 79/09.07.2008 год., постановено по Ч.н.дело № 541/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, както и справка ЗД № 63/2010 год. от 04.05.2010 год. от З. – С. З. относно правното положение на лишения от свобода Т. И. Ю.. С оглед на това, и предвид доказателствената сила на протокола, съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК, се налага извода, че съдът не е прочел преди приключване на съдебното следствие всички писмени доказателства, приложени по делото. Същевременно, приетата в мотивите към определението фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи относно основателността на направеното от молителя искане са основани именно на посочените писмени доказателства – Определение № 79/09.07.2008 год., постановено по Ч.н.дело № 541/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, както и справка ЗД № 63/2010 год. от 04.05.2010 год. от З. – С. З., които не са прочетени и проверени в съдебно заседание по реда на чл.283 и приобщени по този ред към доказателствената съвкупност по делото. По този начин първоинстанционният с·д е нарушил принципа на непосредственост в наказателния процес /чл.18 от НПК/, установяващ задължението на съда да основава решенията си върху доказателствени материали, които събира и проверява лично, освен в случаите, предвидени в НПК /какъвто очевидно не е случаят на прочитане и проверка на събраните в хода на съдебното следствие относими писмени доказателства/; както и е нарушил принципа на разкриване на обективната истина, обективиран и в разпоредбата на чл.13 ал.2 от НПК, установяваща, че обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в НПК. Следва да се посочи в тази връзка, че принципът на непосредственост се проявява в най-голяма степен във фазата на съдебното следствие, тъй като по правило в съдебно заседание доказателствата се събират в присъствието на страните, на които е гарантирана възможността да правят бележки, оспорвания и оценки на доказателствата. При това положение, като не е изпълнил изцяло задължението си по чл.283 от НПК да огласи всички документи, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, и като е лишил страните от възможността да вземат участие при събирането, проверката, обсъждането и оценката на всички доказателства, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, с което е ограничил и нарушил правата на страните по делото, вкл. и правото на защита на молителя Ю., препятстващо проверката на правилността - обосноваността, законосъобразността и справедливостта на постановеното определение от настоящата инстанция. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е довело до опорочаване на съдебният акт, предмет на проверка от настоящата инстанция, като същото не може да бъде отстранено от въззивния съд, но е отстранимо от първоинстанционния съд, чрез законосъобразното повтаряне на процесуалните действия, при които това нарушение е било допуснато.