Определение № 102 от 23.03.2022, Районен съд - Каварна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Каварна, 23.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20213240100111 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от „К.” АД с ЕИК ****, срещу Г. Д. Т. , иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати 3250,00 лева, представляваща неоснователно получена сума за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Претендира се и законна лихва считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че ответникът е бил в трудовоправни отношения с ищцовото дружество, прекратени със Заповед № 3/17.05.2017 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По молба на ответника в РС Каварна било образувано гр.д. № 234/2020 г. с предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ. Твърди се, че съобщението по чл. 131 от ГПК било връчено на „К.” АД при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. Поради несвоевременното узнаване за образуваното производство от представляващия ищцовото дружество са пропуснати предвидените в закона срокове за депозиране на отговор, въвеждане на възражения и представяне на доказателства. По делото има влязло в сила решение, с което „К.” АД е осъдено да заплати на ответника сумата от 3 389,28 лв. на основание чл. 222, ал. 3 от КТ.

Ищецът твърди, че поради наличието на изпълнителни дела и запориране на сметките на дружеството е било невъзможно извършването на преводи по банков път, поради което част от дължимите суми съгласно Заповед № 1

3/17.05.2017 г., в общ размер на 2 200,00 лв. били изплатени на ответника в брой, срещу подписан от него разходен касов ордер. Също така ответника получил на ръка, без подписване на разписка суми в общ размер на 1 050,00 лв.

С оглед така описаните плащания ищецът твърди, че след влизане в сила на решението по гр.д. № 234/2020 г. ответникът неоснователно е получил от дружеството сумата от 3 250,00 лв., с която се е обогатил за сметка на ищеца.

Поради наличието на всички предпоставки визирани в нормата на чл. 59 ЗЗД, моли за осъждане на ответника да му заплати сумата 3250,00 лв., с която неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. В същия изразява становище за недопустимост на предявения иск, а в условията на алтернативност за неговата неоснователност.

Твърди, че с предявяването на настоящия иск ищецът цели да постигне пререшаване на спора относно дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал.

3 КТ, по който спор има влязло в законна сила решение. С оглед забраната на чл. 299 ГПК се явяват преклудирани всички факти и основаните на тях права, осъществени преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.

В условията на алтернативност оспорва иска като неоснователен, с твърдението, че не е получавал суми за изплащане на дължимото му обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Оспорва да е получавал суми „на ръка”, без да е полагал подпис на ведомост или ордер. Твърди, че след прекратяване на трудовия договор е получавал средства от ищеца само за извършвани от него услуги в полза на ищеца, за които услуги последният се е подписвал. Оспорва получаването на сумите по представените от ищеца касови ордери и полагането от него на подписи в тях. С изложените мотиви моли за прекратяване на производството, като недопустимо, а в условията на алтернативност за отхвърляне на иска, като неоснователен.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Не е спорно между страните, а и от представената Заповед № 3/17.05.2017 г. изд. от „К.” АД гр. Каварна, се установява, че на 17.05.2017 г. е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника Г. Д. Т., на осн. чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповедта е разпоредено на осн. чл. 222, ал.

3 от КТ на работника да се изплати обезщетение равняващо се на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца.

Установява се от представените решение № 260003/07.01.2021 г. и допълнително решение № 260015/12.02.2021 г. постановени по гр.д. № 234/2020 г. по описа на КРС, че след развило се производство по чл. 222, ал. 3 от КТ, „К.” АД с ЕИК 124103570, представлявано от В. ИВ. П. е осъдено да заплати на Г. Д. Т. с ЕГН **********, сумата от 3389,28 лв. представляваща неплатено обезщетение при придобиване право на пенсия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. От изложените в решението мотиви се установява, че ответникът „К.” АД в срока по чл. 131 от ГПК не е представил писмен отговор. В съдебно заседание представляващият дружеството В.П. е оспорил исковете с възражение за изтекла давност и твърдения, че към датата на издаване на заповедта чл. 228, ал. 3 от КТ не бил съществувал в правния мир. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. С оглед събраните доказателства в процеса е стигнал до извода, че са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ за уважаване на ищцовата претенция и е осъдил ответника да заплати на Г. Д. Т. сумата от 3389,28 лв. Няма данни решението да е обжалвано, а от твърденията на двете страни се установява, че същото е влязло в сила.

По делото от ищеца са представени пет броя разходни касови ордери за броени суми на Г.Т. в размер на 350.00 лв. всеки, с дати 19.05.2017 г., 30.06.2017 г., 25.08.2017 г., 21.09.2017 г. и 27.04.2018 г. за изплатено трудово възнаграждение съгл. Заповед № 03/17.05.2017 г. и един касов ордер за изплатена сума от 450.00 лв. на същото основание с дата 26.07.2017 г.

Във връзка с направеното оспорване на касовите ордери е допусната СГЕ, изготвена от вещото лице М.Н., заключението по която като компетентно и неоспорена от страните се кредитира от съда изцяло. Съгласно заключението 3 на вещото лице при спектралното изследване на мастилата, с които са изпълнени ръкописните текстове в изследваните РКО е установено, че във всички РКО текстовете (датите, „Г.Т.”, „гр.Каварна, ул. **** 29”, ЕГН **********, изпл.тр.възнаграждение съгл. зап. № 3.17.05.2017) са изпълнени с цвят на мастилената паста, различен от цвета на мастилената паста с който са изпълнени текстовете (сумите цифром и словом). Всички текстове (цифром и словом) в изследваните РКО са изпълнени преди да бъде изписан текста (датите, „Г.Т.”, „гр.Каварна, ул. **** 29”, ЕГН **********, изпл.тр.възнаграждение съгл. зап. № 3.17.05.2017).

От проведеното видеоспектрално изследване на мастилените пасти е установена идентичност на мастилата, като следва: Подпис в графа „броил сумата” в РКО от 27.04.2018 г.; 21.09.2017 г.; 25.08.2017 г.; 26.07.2017;

30.06.2017. Подпис в графа „получил сумата” в РКО от 21.09.2017 г. и 25.08.2017. Установените спектрални качества на мастила в посочените две групи са еднакви, т.е подписите са положени с една и съща мастилена паста.

При проведеното видео-спектрално изследване на мастилата, с които са изпълнени останалите текстове и подписи в изследваните РКО, идентичност на е установена. Установено е от вещото лице, че подписите положени в поле „Получил сумата” и над него в 6 бр. РКО от дати 19.05.2017 г., 30.06.2017 г., 06.07.2017, 25.08.2017 г., 21.09.2017 г. и 27.04.2018 г. са положени от Г. Д. Т..

Във връзка с представените от ответника три страници от тефтерче с вписани дати и положени подписи, и оспорването на последните, вещото лице по изготвената СГЕ е дало заключение, че подписите не са положени от В.

ИВ. П..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявеният в настоящото производство иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е заведен след приключило с влязло в сила решение между същите страни друго гражданско дело № 234/2020 г. по което настоящият ищец е осъден да заплати на ответника сума в размер на 3389,28 лв., дължима на осн. чл. 222, ал. 3 от КТ.

От ответника е въведено възражение за недопустимост на предявения иск поради наличието на сила на присъдено нещо, с оглед разрешения между същите страни спор за дължимостта на процесните суми.

4

Съдът намира възражението на ответника за основателно по следните съображения:

Установява се по безспорен начин, че сумите с които ищецът твърди ответникът да се е обогатил неоснователно за негова сметка, са същите които са били предмет на изследване и преценка от съда разглеждащ гр.д. № 234/2020 г. При разглеждане на делото представляващият ищцовото дружество /тогава ответник/ при явяването си в съдебно заседание не е изложил твърдения за заплащане на претендираните суми и не е представил разходните касови ордери депозирани в настоящото производство, въпреки твърдението за тяхното съществуване - същите са издадени през 2017-2018 г., а исковото производство се е развило през 2020 г. Не е обжалвал и постановеното решение, с твърдения за недължимост на сумите за обезщетение, поради тяхното изплащане. По въпроса относно дължимостта на сумата от 3389,28 лева, представляваща обезщетение при придобиване на право на пенсия, е налице сила на присъдено нещо.

По същността си СПН представлява задължение за преустановяване на спора и забрана за неговата пререшаемост, които са необходими правни последици, осигуряващи стабилност и, в които се изразява правоустановяващото и регулиращо действие на СПН в противовес на опасността от постановяване на противоречиви решения. Обективните предели на силата на присъдено нещо са тези - очертани като предмет на делото и подлежащи на доказване в производството. Със сила на присъдено нещо се ползват конкретните юридически факти, въз основа на които се претендира субективното материално право – в случая това са фактите относно правото на обезщетение на ответника и дължимостта на същото от ищеца, поради неизплащането му.

В този смисъл е и задължителната практика по чл. 290 ГПК - постановена с Решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о., ТК, съгласно което "...Предмет на силата на присъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на, която се поражда претендираното материално право. Следователно установените с решението по предявения иск общи правопораждащи факти 5 на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо. Със сила на присъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска..." Съдът е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на присъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последащ правен спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и то за разрешеното с него основание. Освен това, съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор.