Решение № 968 от 17.07.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 968

Монтана, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СОНЯ КАМАРАШКА

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20267140600263 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Монтдринкс“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 6, ап. 19, представлявано от управителя О. М. П., чрез адв. В. Д. от МАК, против Решение № 79/20.04.2026 г., постановено по АНД № 209/2026 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12-2500283/26.01.2026 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана.

С наказателното постановление на дружеството, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) евро за административно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 от КТ.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд относно предмета и действието на даденото задължително предписание. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че касаторът не е изпълнил предписание № 2, дадено с Протокол № ПР 2525113/15.07.2025 г. до определения срок 18.07.2025 г. Твърди се, че от гласните доказателства, включително от показанията на св. Ф., се установява, че дадените тогава предписания са били изпълнени в срока, като административнонаказващият орган не е доказал противното. Касаторът излага, че според наказващия орган предписанието имало общ и постоянен характер и се отнасяло не само до месец юли 2025 г., а и до всички последващи месеци, включително м. ноември 2025 г. Според него подобно тълкуване е лишено от житейска и правна логика, тъй като, ако контролните органи са имали предвид перманентно изпълнение, не биха ограничили изпълнението му с конкретен срок. Изтъква се, че до 18.07.2025 г. не е било възможно да се съставят и държат на разположение графиците за всички останали месеци от годината, доколкото графиците имат текущ характер и се влияят от конкретната организация на труда, ползването на болнични, отпуски и други обстоятелства. Сочи се още, че предписанието като принудителна административна мярка служи за отстраняване на конкретно установено нарушение, а не за абстрактно и безсрочно възлагане на общото задължение за спазване на закона. Поради това евентуално несъставяне или недържане на график за последващ месец би могло да представлява самостоятелно нарушение, но не и неизпълнение на предписание от месец юли 2025 г. Позовава се на относима съдебна практика по сходен правен въпрос. Моли решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени, както и да бъдат присъдени направените разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата и претенцията за разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, чрез старши юрисконсулт К., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН, като актовете съдържат всички факти и обстоятелства, констатиращи нарушението. Посочва, че актът е съставен и връчен на 28.11.2025 г., като на нарушителя е дадена възможност да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения, но без ангажирани писмени доказателства, поради което същите са приети за неоснователни. По същество ответникът поддържа, че дружеството, в качеството му на работодател, не е изпълнило в срок даденото с Протокол № ПР 2525113/15.07.2025 г. задължително предписание № 2 – в проверяван обект, в който се полага наемен труд, да осигури и държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на работа. Излага, че при последващата проверка на 03.11.2025 г. в обекта не е представен график за месец ноември 2025 г., който при въведено сумирано изчисляване на работното време представлява документ, свързан с работното време. Според ответника това обективира неизпълнение на даденото предписание и осъществява състава на чл. 415, ал. 1 от КТ, както от обективна, така и от субективна страна. Ответникът не споделя доводите, че предписанието е изгубило действието си след 18.07.2025 г. Счита, че срокът по предписанието е срок за отстраняване на нарушението, а задължението за държане на съответните документи в проверявания обект следва да бъде изпълнявано и занапред, доколкото произтича от чл. 403а, ал. 1 от КТ. Поддържа, че нарушението е започнало на първия ден след изтичане на срока за изпълнение и е продължило до момента на констатирането му от контролните органи на 03.11.2025 г. Според ответника не са налице предпоставки за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като неизпълнението на задължително предписание е сериозно нарушение на трудовото законодателство, за което законодателят е предвидил самостоятелна санкционна норма. Моли решението на Районен съд – Монтана да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора, като счита, че при уважаване на жалбата то следва да бъде редуцирано до минималния размер съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в производството в защита на значим обществен интерес, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на решението на Районен съд – Монтана.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения

За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел от фактическа страна, че при извършена на 03.11.2025 г. последваща проверка от контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана в обект на дружеството „склад на едро за минерална вода, вино и безалкохолни напитки М.“, находящ се в [населено място], [улица], е установено неизпълнение на дадено при предходна проверка задължително предписание № 2 по Протокол № ПР 2525113/15.07.2025 г. Според въззивния съд с това предписание работодателят е бил задължен в проверявания обект, в който се полага наемен труд, да осигури и държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, на основание чл. 403а, ал. 1 от КТ, със срок за изпълнение до 18.07.2025 г. Районният съд е възприел, че при проверката на 03.11.2025 г. в обекта не е представен график за месец ноември 2025 г., който при въведено сумирано изчисляване на работното време представлява документ, свързан с работното време и организацията на работа. От това е направен извод, че работодателят не е осигурил и не е държал на разположение на контролните органи изискуемите документи, каквото задължение е било индивидуализирано в даденото предписание. Съдът е отчел и писмените сведения на работниците Видин К. и З. Ф., като е приел, че от тях се установява липсата на график за м. ноември 2025 г. в обекта, както и обстоятелството, че такъв график фактически не е бил изготвен към момента на проверката. При формиране на фактическите си изводи въззивният съд е кредитирал показанията на актосъставителя К. И. и свидетелите И. Д. и П. А., като е приел, че същите са последователни, взаимно допълващи се и кореспондират с писмените доказателства по делото. Отделно е обсъдил показанията на свидетеля З. Ф., от които е извел, че график за м. ноември 2025 г. не се е намирал в склада и не е бил изготвен, тъй като е следвало да се уточняват отпуски. Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е приел нарушението за установено от обективна и от субективна страна.

Въззивният съд е приел е, че нарушението е описано достатъчно ясно, с посочване на проверката, неизпълненото предписание, датата на установяване и правната квалификация, поради което правото на защита не е било ограничено.

От правна страна районният съд е приел, че не се касае единствено за нарушение на общото законово задължение по чл. 403а, ал. 1 от КТ, а за неизпълнение на конкретно задължително предписание на контролен орган, поради което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ. Според въззивния съд предписанието, макар и дадено със срок за изпълнение до 18.07.2025 г., е имало за цел да осигури трайно изпълнение на задължението работодателят да държи в проверявания обект съответните документи, свързани с работното време и организацията на труда, поради което липсата на график към 03.11.2025 г. е счетена за неизпълнение именно на това предписание.

Не са били възприети възраженията за изтекли срокове по чл. 34 от ЗАНН. Районният съд е приел, че процесното нарушение е открито на 03.11.2025 г., АУАН е съставен на 28.11.2025 г., а наказателното постановление е издадено на 26.01.2026 г., поради което сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност са спазени. Съдът е приел, че не е налице маловажен случай, тъй като липсват доказателства нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и се касае за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган по значимо задължение на работодателя, свързано с организацията на работното време. В заключение въззивният съд е счел, че административнонаказващият орган е приложил правилно закона, като е наложил имуществена санкция на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ. Размерът на санкцията от 800 евро е приет за съобразен с тежестта на нарушението, обстоятелствата при извършването му и приложимия санкционен минимум, поради което наказателното постановление е потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав не споделя тези правни изводи.

Безспорно съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда могат по своя инициатива да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.

Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ обаче не санкционира всяко неизпълнение на законово задължение на работодателя, а неизпълнението на конкретно задължително предписание на контролен орган. Поради това при ангажиране на отговорността по тази разпоредба следва да е безспорно установено както съдържанието на конкретното предписание, така и неговият срок и обем на действие, както и фактът, че именно то не е изпълнено.

В случая предписание № 2 по Протокол № ПР 2525113/15.07.2025 г. е дадено със срок за изпълнение 18.07.2025 г. В него не е посочено, че същото има постоянен или ежемесечен характер, нито че работодателят се задължава за всички следващи месеци да съставя и държи графици в обектите си под санкцията на чл. 415, ал. 1 от КТ. Въведеният от закона режим по чл. 403а, ал. 1 от КТ действително създава за работодателя задължение да държи на разположение на контролните органи съответните документи, включително такива, свързани с разпределението на работното време. Това обаче е пряко законово задължение, а не неограничено във времето действие на всяко вече дадено конкретно предписание.