Решение № 2015 от 07.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2015 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330113270 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от И. Ж., Д. В., Т. К., Г. К., П. К. и К. Ш. срещу община Пловдив за установяване правото на собственост на ищеца върху ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. П. на основание давностно владение.

Ищците твърдят, че между поземленият имот им бил прехвърлен с договора за дарение на недвижим имот от ***г. Праводателите им се легитимирали като собственици на основание наследство и давностно владение. Твърдят, че имотът е владян от тях и техните праводатели още от *** г. Искат се да бъде установено, че са собственици на имота на основание договора за дарение и давностно владение.

След направено възражение за съществувал между страните предходен спор, уточняват, че претендират право на собственост само на основание давностно владение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва искът. Твърди, че имотът представлява публична общинска собственост и не може да бъде придобит по давност. Наред с това въвежда възражения за спиране и прекъсване на придобивната давност. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

От запазените документи на приложеното гр.д. № ***г. се установява, че с 1 влязло в сила на *** г. решение в отхвърлен искът на Д. Г. В., И. Г. Ж. и Я. Г. К. за признаване за установено по отношение на Община Пловдив, че са собственици на дворно място с площ от 105 кв.м., находящо се в гр. П., ул. ***№ **, съставляващо имот пл. № *** в кв. *** по плана на кв. ***. Съгласно исковата молба и мотивите на решението на ОС-П., потвърдено от ВКС, искът е отхвърлен за основание договор за дарение от *** г.

Я.Г. К. е починал на***г., като е оставил за свои наследници ищците Т. К., Г. К., П. К. и К. Ш.. Предвид горното се установява, че е налице идентичност в субектите обвързани от силата на пресъдено нещо по решението, но липсва такава по отношение на основанието. С допълнителна молба ищците изрично заявяват, че претендират правото на собственост на основание давностно владение, което представлява различен и самостоятелен придобивен способ от договора за дарение от ***г.

В този смисъл с Решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о. е дадено тълкуване, че с отхвърляне на положителен установителен или ревандикационен иск за собственост със сила на пресъдено нещо се установява по отношение на страните и правоприемниците им придобили права в хода на процеса, че ищеца не е собственик на спорното право на предявеното придобивно основание. Не се преклудират другите основания за придобИ.е правото на собственост, които не са били предявени с исковата молба. Това е така защото решението влиза в сила само между страните и техните правоприемници, придобили права в хода на процеса, на предявеното основание и искане - чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С предявяване на иск се прекъсва давността на ответника, който е във владение на имота - чл. 116, ал. 1 б. "б" ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС. Не се прекъсва обаче давността на другите владелци, които не са ответници. Не се прекъсна и владението на ищеца, респективно на правоприемниците му, защото ищецът не може да прекъсне собствената си давност, респективно давността, която е започнала да тече в полза на "правоприемниците му", на които е предал владението.

От приложените с отговора на исковата молба документи се установява, че процесният имот е бил отчужден по реда на ЗПИНМ през *** г. от К. Я. К., която се явява праводател на ищците. Именно липата на вещни права на праводателката е довело до отхвърлянето на иска за собственост на имота на договорното основание.

Поради това следва да се приеме, че въпросът относно отчуждаването на земята и нейното придобИ.е от Държавата, а след това от общината, е решен със сила на пресъдено нещо.

Дори да не се възприеме това становище, отчуждаването се доказва от приложените към отговора на исковата молба документи- протокол от ***г., ситуационен план и други свързани с оценката на площ от 139 кв.м. и плащането на обезщетение (за част от земята не се е дължало обезщетение, съгласно параграф 77 и 78 2 от ППЗПИНМ). Отчуждаването е било извършено за открИ.ето на улица „Смолни“, като за площ от 49 кв.м. е съставен АДС от 13.04.1971 г.

От приетата СТЕ и изслушването на вещото лице в о.с.з. се установява, че заснетия по КК поземлен имот и имот с пл. №*** по НА за дарение от *** г. са разположени на едно и също място и се различават само по площ, съответно 112 кв.м. и 105 кв.м. Видно от Приложения 1 и Приложение 3 към експертизата границите на имот пл. № *** по плана от*** г. и на имот пл. № ***по плана от ***г., съвпадат по точки 1, 6, 5, 4, 3 и се разминават само в частта между точки 1, 2, 3, 11, 10, 1, която с плана от *** г. е изключена от имот пл. № ***, съответно от процесния имот. Съгласно заключението по КК от *** г. имотът е урегулиран за ниско застрояване. Според действащия регулационен план от *** г. обаче процесният имот е отреден за продължение на улица *** с площ от 47 кв.м., а останалата част от имота попада в УПИ ***. Към настоящия момент няма доказателства да е реализирано продължението на улицата, нито озеленяването в частта на процесния имот. Заключението е изготвено след запознаване с плановете действали за територията и следва да бъде кредитирано, с едно допълнение относно номерацията на имотите. Видно от представената към приложеното гр.д. № *** г. заповед № *** от *** г., по плана от *** г., процесният имот е бил първоначално с пл. № ***, до промяната му на *** с посочения административен акт.

Предвид установеното по делото отчуждаване на имота през *** г. собствеността е преминала към Държавата, а след това на основание параграф 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА (в първоначална редакция ДВ, бр. 77 от 1991 г.) е станал общинска собственост.

От значение за решаването на спора е това дали имотът представлява частна или публична общинска собственост.

В тази насока следва да се посочи, че на*** г. за процесния имот е бил съставен акт за частна общинска собственост. Актът за държавна (или общинска) собственост няма правопораждащо действие, но като официален документ се ползва до доказване на противното с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. В този смисъл е и разрешението дадено в Решение № 136 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., I г. о., ГК.

В настоящия случай, от приетата СТЕ, се установява, че част от имота между точки 1, 2, 5, 6, 1 на Приложение 1 към СТЕ с площ от 47 кв.м. е отредена за улица, а останалата част между точки 2, 3, 4, 5, 2, попада в УПИ, отреден за озеленяване.

Нормите на чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗОбС (в първоначалната им редакция) предвиждат, че публична общинска собственост са имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, и имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени 3 потребности от общинско значение. С оглед на това и предвид установеното отреждане на процесния имот по плана от ***г. за улица и зеленина, то от влизане в сила на*** г. на ЗОбС, с който е определен режимът на обектите общинска собственост, процесният поземлен имот е със статут на публична общинска собственост като площ за обществено ползване. В този смисъл Решение № 1244 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5452/2007 г., II г.о., както и Определение № 1598 от 3.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1985/2023 г., II г. о.

За придобиването на този статут не е било необходимо приемането на решение на общинския съвет, защото това изискване е прието впоследствие с изменението на чл. 3, ал. 2 ЗОбС от 2004 г., както и реализирането на мероприятието, доколкото към момента на отреждането (*** г.) имотът вече е бил собственост на Държавата.

От изложеното следва, че удостовереният в акта вид на общинската собственост е неправилен и процесният имот представлява публична общинска собственост.

Промяна в статута на имота не би могла да настъпи, докато не бъдат променени предвижданията за територията.

Разпоредбата на чл. 86 ЗС в различни редакции през годините от приемането му през 1951 г. предвижда забрана за придобиването по давност на няколко групи имоти.

Първоначално забраната се е отнасяла до вещ, която е социалистическа собственост, след *** г. до държавна и общинска собственост, а след ***г., забраната е ограничена до вещи публична държавна или общинска собственост. Забраната от тогава не е изменяна като действа и към настоящия момент, поради което процесният имот не може да бъде придобит от ищците на основание давностно владение.

Ето защо съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 150 лева за СТЕ и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. Ж., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. *** № ***, Д. Г. В., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. *** № ***, Т. П. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. *** № ***, ет. *, Г. Я. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. *** № *, ет. *, ап. ***, П. Я. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., бул. *** № **, ет. *, ап. * и К. Я.

Ш., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. *** № *, срещу Община Пловдив, с адрес: гр.

Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Пловдив, че И. Г. Ж., Д. Г. В., Т. П. К., Г. Я. К., П. Я. К. и К. Я.

4

Ш . са собственици на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № ***г., с площ от 112 кв.м., адрес: гр. П., ул. *** № ***, трайно предназначение на териториятаурбанизирана; номер по предходен план- ***, кв. ***, при граници имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***.

ОСЪЖДА И. Г. Ж., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. *** № **, Д. Г. В., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. *** № ***, Т. П. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул.

*** № **, ет. *, Г. Я. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. *** № *, ет. *, ап. **, П. Я.

К., ЕГН **********, адрес: гр. П., бул. *** № **, ет. *, ап. * и К. Я. Ш., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ****, да заплатят на Община Пловдив, с адрес: гр.

Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, сумата от 300.00 лева- разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/_______________ 5