Решение № 4048 от 01.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4048

Варна, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20267050700378 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Г. И. Г. [ЕГН], чрез адв. С. Л. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1282866/06.02.2026 г. издадена от инспектор към сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Велико Търново, с която на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП на основание чл.171, т.1, б. “з“ гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер].

Изложени са следните доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед:

Собственикът на МПС не е уведомен от ОДМВР за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което прекратяването не е произвело правни последици. Прекратяване регистрацията на МПС е административен акт, който се издава от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, съгласно чл. 6, ал.2, т.1 от Наредба № №І-45/24.03.2000 г. и се отбелязва в автоматизираната система на КАТ, съгласно чл. 18б от Наредба № №І-45/24.03.2000 г. се съобщава на заинтересованите лица. Намира, че Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд е приложимо за настоящия случай. Оспорената заповед е в несъответствие с целта на закона. Непосредствено след проверката на същия ден – 06.02.2026 г. е сключена застраховката „Гражданска отговорност“ и регистрацията на автомобила е възстановена. Отделно от оспорената заповед е издадена и заповед за прекратяване регистрацията на МПС. Заповедта е немотивирана. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед, присъждане на заплатената държавна такса и възнаграждение за адвокат.

Ответник - инспектор към сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Велико Търново в писмен отговор оспорва жалбата. Изложени са доводи за законосъобразност на оспорената заповед и моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът приема за установено следното:

Товарен автомобил с рег. № [рег. номер], „Ситроен Джъмпер“ е собственост на Г. И. Г.. От справка за МПС с рег. № [рег. номер], се установява, че на 03.02.2026 г. е прекратена регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал.10 ЗДвП, поради уведомление от Гаранционен фонд, тъй като не е заплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и на 06.02.2026 г. служебно е възстановена регистрацията поради уведомление от Гаранционен фонд за валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Жалбоподателят е представил Застрахователна полица BG/23/12000485038/06.02.2026 г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за т.а. с рег. № [рег. номер], валидна от 11,09 часа на 06.02.2026 г. до 23,59 часа на 05.02.2027 г.

На 06.02.2026 около 10,50 ч. на ПП І-4 км 107.30 в посока [населено място], Г. И. Г. е управлявал собствения си товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка се е установило, че управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията е прекратена на основание чл. 143, ал.1 от ЗДвП от 03.02.2026 г.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1282866/06.02.2026 г. издадена от инспектор към сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Велико Търново, на жалбоподателя за установеното нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП на основание чл.171, т.1, б. “з“ гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер].

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 06.02.2026 г. Жалбата е подадена на 19.02.2026 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, б. “з“ гг) ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 10 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да прекратяват служебно регистрацията на регистрирано пътно превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, по т.1.3 ОД на МВР – Велико Търново е служба, която осъществява контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната територия. Със Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директор на ОД МВР – Велико Търново във връзка т. 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, инспекторите в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП за цялата територия обслужвана от ОД на МВР – В. Търново /т.1.7/. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД на МВР – Велико Търново е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР – Велико Търново, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 1 от ЗДвП на инспекторите в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма. Изложени са фактически и правни основания за издаването й в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение.

Съгласно чл.171, т.1, б. “з“ гг) ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Съгласно чл. 175, ал.3 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Съгласно чл. 143, ал.10 ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно чл. 18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 2 /служебно/ се извършва: по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд.

Съгласно чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

Няма спор относно установените факти, че на 03.02.2026 г. е прекратена служебно регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] на основание чл. 143, ал.10 ЗДвП и собственика не е уведомен за прекратяването. На 06.02.2026 г. в 10,50 часа е установено, че жалбоподателят управлява МПС с рег. № [рег. номер]. Регистрацията на посоченото МПС е възстановена 06.02.2026 г. в 10,57 часа.

Ответникът не е представил доказателства, че собственика на МПС с рег. № [рег. номер], Г. И. Г. е бил уведомен за прекратената регистрация, каквото е изискването на чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. С изменението на чл. 143, ал.10 ЗДвП, не е предвидено, че разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е неприложима. Съгласно чл. 15, ал.3 от ЗНА, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Разпоредбите на чл. 143, ал.10 ЗДвП и чл. 18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. не си противоречат, поради което изискването за уведомяване собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията не е отпаднало. Поради това че чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е действаща, не е загубило действие Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

При липса на уведомяване за служебно прекратената регистрация на МПС, следва че субектът на принудителната административна мярка не е съзнавал, че управлява МПС с прекратена регистрация, поради това не може да се приеме, че деянието е виновно извършено, а оттук и че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка до решаване на въпроса за налагане на административно наказание /на отговорността/. Административният орган, който налага принудителната мярка е длъжен да установи дали деянието е извършено при съзнаване на съставомерните фактически обстоятелства, защото по аргумент от чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, административният акт се издава за извършено административно нарушение, а то по определението на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Не съществува регистър на МПС със служебно прекратена регистрация, поради което жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да установи този факт.