Акт от 08.02.2021, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И

Е № 21 град Сливен, 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд Сливен в публичното заседание на дванадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА при секретаря ГАЛЯ Г., като разгледа докладваното от административен съдия БОЗУКОВА адм. дело № 472 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на

"Контрол-А " ЕООД със седалище и адрес управление гр.Сливен жк.“С.

З.“ …………, пр. от А.Н., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-329-0050626/30.10.2020 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" град Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП.

В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че на адреса на търговския обект осъществява дейност и друго дружество, поради което задължението за регистриране на продажбата на стоката не било на жалбоподателя, а на другата фирма. Моли съда да постанови решение, с което отмени заповедта, с която е наложена ПАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна - Началник на отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С. Д. изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Счита за безспорно установено нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ, поради което отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-329-0050626/30.10.2020 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Контрол-А" ЕООД е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – м., находящ се в град Сливен, бул. „Ц. С.“ № ……….. и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Обжалваната заповед е издадена след извършена на 22.10.2020 г., в 14. 20 ч., от служители на ЦУ на НАП, ГД "Фискален контрол", проверка на търговски обект – м., находящ се в град Сливен, бул.“Ц. С.“ №…, стопанисван от жалбоподателя. При проверката от органите по приходите била извършена контролна покупка на 1 брой с. б. на стойност 6, 00 лв., която сума била заплатена в брой на място в обекта от органа по приходите, при което не била издадена фискална касова бележка от наличното, регистрирано за обекта / м./ в НАП фискално устройство модел DATECS DP-150, с ИН на ФУ : DТ 721232 и ФП № 02721232 с изградена дистанционна връзка с НАП, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. При проверката на касовата наличност било установено наличие на касова разлика в размер на 58,98 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка № 0050626/22.10.2020 г., подписан от контролните органи и от присъствалия по време на същата търговски работник в обекта - Н. С. П.. Така констатираното е преценено като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от

Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което срещу дружеството – жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F577168/27.10.2020 г. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от

Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За констатираната касова разлика бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F577157/27.10.2020 г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба

№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

По делото не са представени доказателства дали въз основа на тези АУАН има издадени НП. По повод на така установеното нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е издадена и оспорената в настоящото производство ЗНПАМ, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС от Началника на отдел "Оперативни дейности" град Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 02.11.2020 г., като е депозирана жалба срещу заповедта на 18.11.2020 г., чрез административния орган.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед и 3 бр. обяснения на у. на дружеството оспорващ.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е оспорена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т.

1 от Заповед №ЗЦУ–1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности", град Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № 2106/30.03.2018 г., поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалването й. Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т. е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването й.

В обжалваната заповед се съдържат и мотивите на административния орган относно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, местонахождението на обекта и последиците от нарушението, административният орган е аргументирал продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок под средния, предвиден в закона, а именно – 14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на налагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самият акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на търговската дейност в обекта на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Административният орган се е съобразил с вида на търговския обект – м., с констатираната и установена неотчетена продажба на стойност 6,00 лв., както и с констатираната касова разлика в размер на 58,98лв. С оглед на това съдът приема, че обосновано административният орган е счел, че за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъп до същия за 14 дни. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него съображения да е ясна волята на издателя - защо е издал административен акт точно с такова съдържание. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването й, т. е. същата е надлежно мотивирана и не страда от порок по чл. 146, т. 2 от АПК. Освен това административният орган се е позовал и на събраните в хода на проверката доказателства - съставеният Протокол за проверка /л.12/, издадения Акт за установяване на административно нарушение /л.32/, обяснение на п.-к. Н. П. /л.21/ и обясненията на представляващия дружеството /л.54-56/.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание. Проверката е извършена в присъствието на служител на дружеството, а резултатите от проверката са подробно описани в Протокол за извършена проверка № 0050626/22.10.2020 г., подписан без възражения.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

Съгласно приложимата материалноправна норма - чл. 186, ал. 1, т. 1 б. А от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ при извършване на доставка/продажба. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Задълженията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, Наредба №Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от