Определение № 20761 от 04.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20761 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110144661 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане, вх. № 137604/30.04.2026 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, ищец по делото, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените в полза процесуалните представители на ответника адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното производство, които се оспорват като прекомерни по размер. Изтъкнати са доводи за липсата на фактическа и правна сложност на спора, за неприложимост на размерите по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа, както и че съдът бил съобразил единствено критерия материален интерес. Счита, че за заповедното производство не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави искане сумата да бъде намалена до 25 евро за заповедното и до 100 евро за исковото производство.

Насрещната страна по молбата, чрез адв. В. Тодоров, оспорва искането, като поддържа, че решението в частта за разноските е правилно и не следва да бъде ревизирано. Изложени са подробни доводи, в обобщение на които е заявено искане молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ищеца, да бъде оставена без уважение.

Постъпилото искане е подадено в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че е допустимо. Иска се изменение на решението в частта за присъдените в полза на насрещната страна разноски, с оглед което и за разглеждането му по същество не се изисква представяне на списък за разноските.

Разгледано по същество искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С Решение № 6645/08.04.2026 г., съдът ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 9 ЗПК, предявен по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД, че Й. Н. К. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 23 ЗПК сумата 383,44 евро, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита, предоставена й във връзка с договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40012656367/12.10.2022 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 37346/26.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 66239/2024 г. по описа на СРС, 41 състав. Отхвърлени са исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата над 383,44 евро до сумата от 766,94 евро, представляваща главница по договор за потребителски 1 кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40012656367/12.10.2022 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 37346/26.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 66239/2024 г. по описа на СРС, 41 състав; за сумата 283,94 евро договорно възнаграждение дължимо за периода от 20.11.2022 г. до 05.12.2023г.; за сумата 230,28 евро – лихва за забава, дължима за периода от 05.12.2023 г. до 29.10.2024 г.; за сумата 299,24 евро - възнаграждение за закупена услуга Фаст, за сумата 498,51 евро - възнаграждение за закупена услуга Флекси, всички претендирани въз основа на договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40012656367/12.10.2022 г., както и искането за законна лихва върху уважената част от главницата за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (01.11.2024 г.) до изплащане на вземането, за които суми е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с разпореждане № 173659/26.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 66239/2024 г. по описа на СРС, 41 състав, потвърдено с определение № 873/16.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 14824/2024 г. по описа на СГС, III-Б състав. „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Валентин Весков Тодоров, сумата 285,44 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника Й. Н. К. в исковото производство (гр.д. № 44661/2025 г. по описа на СРС, 41 състав), а на адвокат Р. Красимирова Р. сумата 50 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на длъжника Й. Н. К. в заповедното производство (ч.гр.д. № 66239/2024 г. по описа на СРС, 41 състав) Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно постъпилото искане. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения относно приложението на чл. 38 ЗАдв. и относно конкретно определения размер на адвокатските възнаграждения не следва да бъдат преповтаряни.

За целите на определяне на адвокатските възнаграждения, присъдени в полза на адвокатите на ответника, съдът е съобразил всички обстоятелства по делото, с оглед конкретиката на случая – невисоката фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на предявените искове, тяхната цена, срочното разглеждане и приключване на делото в две заседания. От друга страна, съдът е съобразил обстоятелството, че адвокатският труд следва да бъде разумно и справедливо възмезден, вкл. и при отчитане на инфлационните процеси и икономическия стандарт в столицата, като за ориентир са използвани възнагражденията, предвидени в Наредбата, както и размерът на МРЗ, явяваща се също измерител за конкретните икономически услови в страната.

Определеният от съда за конкретното производство размер на присъдените адвокатски възнаграждения настоящият съдебен състав не намира за прекомерен и увреждащ ищеца, още повече същите са били намалени съобразно изхода от спора.

Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и актуалната съдебна практика на ВКС. Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в Наредбата минимуми, намира, че определените възнаграждения удовлетворяват критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички релевантни за това обстоятелства. Ето защо и искането за изменение на решението в частта за присъденото в полза на всеки представител адвокатско възнаграждение, следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът 2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, съдържащо се в молба, вх. №

137604/30.04.2026 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за изменение на постановеното по делото решение № 6645/08.04.2026 г. в частта за присъдените на основание чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. Валентин Тодоров и адв. Р. Р. адвокатски възнаграждения.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, като дължима е държавна такса в размер на сумата 7,67 евро.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3