Решение № 138 от 02.08.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 29/2023
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 02.08.2023
- В сила
- 02.11.2023
- Състав
- Георги Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.1, т.2, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.3, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.7, ал.1, т.3, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.8, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Ямбол, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря Моника П. Митрева като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20232330200029 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на П. П. Д. от гр. Ямбол, против Наказателно постановление /НП/ № ****/22.12.2022г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „АРОК” при Агенция ”Пътна инфраструктура” - гр.София /А-я”ПИ”-гр.София/, с което за нарушаване на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Нар. №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на жалбоподателя на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си представител в писмено становище и в с.з. пледира НП да бъде отменено на процесуално основание или размера на глобата да бъде намален на минимума от 500 лв., като се претендират и разноските по делото.
Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си в с.з. и писмено становище до съда оспорва подадената жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно. Претендират се и разноските по делото.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
На 25.11.2022 г. на жалбоподателя П. Д. бил съставен АУАН от св. Т. М.
1
– Гл.инспектор в Отдел „КРП“ към Дирекция „АРОК” при Агенция ”ПИ”- гр.
София, затова че на 25.11.2022 г. в 11.14 часа, на път II-53, км 159, в посока с.
Каменец - гр. Ямбол е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка „Скания“, модел Р 164 с per. № **** и полуремарке с 3 оси с per. № ****, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на варовик, видно от кантарна бележка №29415/25.11.2022 г., като не представ ил разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително за превоза на товара/, съгласно изискванията на чл.8, ал.2 вр. чл.8, ал.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС/Наредбата/.
При направеното измерване по време на проверката с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5 м/, е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м етра, сумата от натоварването на ос /на тройната ос/ на полуремаркето е 28.900 тона при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24.000 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредбата, като превишаването е с 4.900 тона.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 /03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Св. Т. М. приел, че има нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от З ДП вр. чл.7, ал.1, т.3, б.'‘б", чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, т.к. движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата и съставил на жалбоподателя АУАН, в присъствието на свой колега, който връчил на мястото на проверката с Протокол за измерване на ПС № 0000057/2022. Жалбоподателят получил и подписал акта без вързражения.
К ъ м АУАН са приложени следните доказателства: Протокол от измерване № 0000057/2022/25.11.2022 г., разписка за връчен АУАН, копия на свидетелство за регистрация на МПС и ППС - Част II, пътен лист, кантарна 2 бележка № 29415/25.11.2022 г.
На 22.12.2022г. Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „АРОК” при Агенция ”Пътна инфраструктура” - гр.
София, след като приел, че има извършено административно нарушение по посочените нормативни актове издал НП, с което наложил на жалбоподателя посочената по-горе санкция.
Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от показанията на разпитания от сьда свидетел, както и от всички събрани по делото писмени доказателства в с.з. на основание чл.283 от НПК/преписката на Агенция ”Пътна инфраструктура” - гр. София и документи за изправността на средствата за контрол – везна и ролетка/.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, т.к. същите кореспондират с приетите от съда писмени доказателства и в частност с констатираното измерване и Протокол от измерване № 0000057 /2022/25.11.2022 г., копия на свидетелство за регистрация на МПС и ППС - Част II, пътен лист и кантарна бележка № 29415/25.11.2022 г. Свидетелят е изпълнявал добросъвестно служебните си задължения и не е заинтересован от изхода на делото.
От приложените по делото АУАН, НП и другите писмени доказателства по преписката и от с.з., както й показанията на свидетеля, категорично се установява, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН административното нарушение.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
АУАН и НП са законосъобразно издадени от процесуална страна при спазване на разпоредбите на ЗАНН, ЗДвП и Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Няма допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, т.к. на жалбоподателя е разяснено точно и ясно кога, къде, как и при какви точно обстоятелства е извършил нарушението. Между описанието на нарушението в АУАН и в НП е налице необходимата идентичност от фактическа и правна страна. Посочването на марката и модела на товарния автомобил/т.а./ в НП не води до нарушаване на правото на защита на нарушителя, защото т.а. е 3 достатъчно ясно индивидуализиран в АУАН и в протокола от извършената проверка - Протокол от измерване № 0000057 /2022/25.11.2022 г., и в АУАН, и в НП е посочено, че товарът е варовик, в НП е окончателно уточнено, че претоварването е от 4.900 тона, като в АУАН е посочено какъв е допустимия тонаж и какво е установено при извършеното теглене или още в акта е видно, че е налице претоварване на ППС, няма разминаване в номера на ел.везна в акта и в НП, което е видно и от документа на нейната изправност, няма разминаване и при правната квалификация на административното нарушение, т.к. в Закона за нормативните актове - чл.9, ал.2 - и Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове – чл.26 и чл.27 - е посочено изрично, че правните норми се изписват като параграф, член, алинея, точка и буква. Никъде в тези нормативни актове не е визирано изписване и на съответното предложение към нормата или при изписване на правните норми и в АУАН, и в НП контролният и наказващият орган не е длъжен да изписва предложението от материалната норма, която е приел, че е нарушена. Няма нарушение и при изписване на нарушената Наредба в АУАН, защото има издадена само една Наредба с № 11 на МРРБ, която впрочем водачът на процесното ППС следва да познава добре, след като същата е обнародвана в Държавен вестник на 24.07.2001 г. и е водач с голям стаж зад волана, а покъсно при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН в НП е направено окончателното уточнение на марката на т.а., номера на ел.везна и на Наредбата. Дори да се приеме, че има допуснати нарушения от процесуален характер те не са такива, че да ограничават в такава степен правото на защита на жалбоподателя и да го лишат от възможността да разбере какво нарушение е извършил от фактическа страна, при какви обстоятелства и кои материални разпоредби е нарушил виновно, поради което и АУАН, и НП са издадени при спазване на горепосочените разпоредби от визираните нормативни актове.
От събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства се установява категорично, че жалбоподателят е управлявал тежко ППС без съответното разрешение или платена такса, съгласно чл.8 и чл.14 от Нар.
№11/03.07.2001г. на МРРБ. Съдът не може да приеме, че няма извършено нарушение и от субективна страна и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не следва да бъде ангажирана, защото от кантарната бележа водачът е знаел, че съставът от ППС е претоварен, след като е водач с близо 30 годишен стаж или нарушението е извършено 4 умишлено. Видно от материалните разпоредбите на цитираните ЗДвП и Наредба и санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, отговорност за извършвания превоз и товар носят и водачите на ППС като ФЛ, превозващи товари по пътищата отворени за обществено ползване. По делото е оспорено, че измерванията на теглото и междуосието не е било точно, но съдът не приема и това възражение, т.к. видно от документите, които представи наказващия орган в с.з. и двата уреда за измерване са надлежно тарирани и изправни към деня на проверката.
Правилно контролният и наказващият органи са квалифицирали деянието като административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДП вр. чл.7, ал.1, т.3, б.'‘б", чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС .
Законосъобразно административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана по чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП , в която разпоредба се предвижда наказание глоба от 500лв. до 3000лв.. Правилно при налагане на наказанието са отчетени тежестта на нарушението, която е изключителна висока, че е налице умишлено извършване на деянието от нарушителя и имотното му и семейно положение, както и това, че нарушението е извършено за първи път. Законосъобразно на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер от 2000лв., след като е установено такова голямо претоварване от почти 5 тона товар. Превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат спазени нормативните изисквания, повишава изключително рисковете за настъпването на тежко ПТП , което освен до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура и повреда на ППС-ва може да струва живота и здравето на повече от едно лице, включително на водача на претовареното ППС. Следва изрично да се отбележи, че масово се управляват претоварени ППС, което води до изключителна опасност за всички участници в движението. В процесния случай, отчитайки неговата специфика, наказанието глоба трябва да бъде потвърдено и като справедливо, като не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, имайки предвид, че се касае за едно тежко по своя характер нарушение, което е могло да доведе до внезапна повреда на ППС и тежък пътен инцидент с непредвидими последици. По тези причини движението на ППС по пътищата с параметри надвишаващи нормите на
Наредбата се осъществява със разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност 5 от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и с точно определен тонаж. С оглед констатираното, съдът приема доводите на представителя на наказващият орган, че има извършено административно нарушение от жалбоподателя и е следвало да бъде наложено това наказание за констатираното нарушение, като НП трябва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а отхвърля аргументацията на процесуалния представител, изложена в жалбата и в писменото становище, като неоснователна. Съдът счита, че с така определеното административно наказание от 2000лв. ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото жалбоподателят трябва да бъде осъден да заплати разноските по делото на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.
София за участието на юрисконсулт по чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/ в размер на 100 лв.