Решение № 348 от 29.12.2022, Административен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 47 гр.Русе, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при участието на секретаря Н. Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 119 по описа за

2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27, ал.1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).

Образувано е по жалба на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, против, след заявеното в съдебно заседание от 31.05.2022 г. частично оттегляне на оспорването, уведомително писмо № 320 / подмярка 4.1, с изх.№ 01-2600/1139 от 02.03.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта по извършените в раздел II, т.2, т.3 и т.4 от същото корекции в бюджета на проектното предложение на жалбоподателя с идентификационен № BG06RDNP001-4.008-0238 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.008 „Целеви прием за земеделски стопани в сектор Животновъдство“ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. С административния акт, в оспорената му част, са извършени следните намаления в бюджета на проектното предложение: по раздел II, т.2 - разходите за бизнес план, заявени за финансиране в размер на 15900 лева, са намалени с 2247,82 лева; по раздел II, т.3 - разходите за проектиране по част архитектура, конструкции и технология, заявени за финансиране в размер на 4800 лева, са намалени с 4224 лева; по раздел II, т. 4 - разходите за телескопичен колесен товарач Weidemann, базово оборудване, заявени за финансиране в размер на 58264,18 лева, са намалени с 21727,56 лева; разходите за оборудване на телескопичен колесен товарач Weidemann T4512 – комфортна кабина, заявени за финансиране в размер на 15218,30 лева, са намалени с 5675,12 лева; разходите за оборудване на телескопичен колесен товарач Weidemann T4512 – система за управление на хидравличните функции за работните инструменти с интегриран бутон на джойстика за управление, заявени за финансиране в размер на 7666,86 лева, са намалени с 2859,09 лева; разходите за оборудване на телескопичен колесен товарач Weidemann

T4512 – комплект 4 гуми 31х15,5-15 с джанта ЕТ0, заявени за финансиране в размер на 8355,30 лева, са намалени с 3115,81 лева; разходите за оборудване на телескопичен колесен товарач Weidemann T4512 – рамка с хидравлично заключване за скачване с работните инструменти, заявени за финансиране в размер на 5802,96 лева, са намалени с 2164,02 лева. В представената писмена защита са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт в обжалваната му част поради противоречието му с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че разходите за бизнес план се определят като процент от общите допустими разходи, а същите неправилно са били редуцирани от оценителната комисия, в резултат на което неправилно били намалени и разходите за съставяне на бизнес плана. Сочи, че разходите за проектиране са в максимален размер от 12 %, но от общия размер на допустимите разходи за проектирания обект, а не, както е приела оценителната комисия и ответникът по жалбата, върху конкретния заявен за финансиране размер на разходите за проектиране. Заявява, че телескопичният колесен товарач Weidemann T4512 не е включен в списъка с активи с определени референтни цени, публикуван за целите на съответния прием, поради което приложимия за неговото оценяване способ е този, посочен в т.II от заповед № 03-РД/1355 от 29.05.2020 г., съответно т.10 от раздел 14.2 от Условията за кандидатстване по процесната подмярка, а именно представянето от кандидата на три съпоставими независими оферти, в който случай оценителната комисия извършва съпоставяне между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти и одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер. Жалбоподателят твърди, че е изпълнил това изискване като е представил три съпоставими независими оферти и е заявил финансиране според офертата с най-нисък размер на разходите – тази на доставчика „Агритоп“ ЕООД, със седалище в гр.София. Поддържа, че друг извод не следва и от т.7 от раздел 14.2 от Условията за кандидатстване, в която само са посочени двата алтернативни способа за оценяване на предложените за финансиране разходи – чрез съпоставянето им с определените от РА референтни разходи, който способ е приложим в случай, че съответният заявен за финансиране актив е включен в списъка, представляващ приложение № 10 към Условията за кандидатстване, респ. чрез сравняване на представените от кандидата оферти, когато активът не е включен в посочения списък. Твърди, че неправилно допълнителното оборудване за колесния товарач е възприето като недопустим за финансиране разход, тъй като, независимо, че формално то не е включено от доставчика в базовото оборудване на машината, без него използването й по предназначение и с оглед специфичните нужди на земеделския стопанин би било невъзможно.

Сочи, че е нарушено и изискването за последователност и предвидимост при издаване на административните актове в условията на оперативна самостоятелност, тъй като от заключението по приетата съдебна финансово-икономическа експертиза ставало ясно, че по други три проектни предложения на други земеделски стопани по същата подмярка със заявени разходи в същия размер и за същия актив, включително допълнителното оборудване на товарача, всички заявени за финансиране разходи са били одобрени в пълен размер или са оценени по различен начин. Моли съда да постанови решение, с което да отмени уведомителното писмо в оспорените му части и изпрати преписката на административния орган за извършване на нова оценка на проектното му предложение при съобразяване на дадените указания по тълкуването и приложението на закона. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.

Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Според чл.22, ал.3 от ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция на нормата, когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. Посоченото правило е приложимо и за мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от ЗПЗП, между които, доколкото не са включени в изчерпателно посочените мерки и подмерки по чл.9б, т.1 от същия закон, са и настоящите - подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на ПРСР 2014-2020 г., съгласно чл.3, ал.1, т.18 от Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН. След дадени на жалбоподателя указания последният е представил извлечение от профила си в ИСУН, от което е видно, че на 07.03.2022 г. до него е изпратено съобщение с вх.№ BG06RDNP001-4.008-0238-R002, за което се твърди, че съдържа препратка към обжалваното уведомително писмо. Това твърдение не е оспорено от ответника по жалбата, поради което съдът приема, че този акт е връчен на жалбоподателя именно на посочената дата – на 07.03.2022 г. Видно от представената товарителница № *********, пратката, съдържаща жалбата до съда, е изпратена чрез куриера „Ин тайм“ ООД на 18.03.2022 г., т.е. същата е депозирана в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.

Уведомителното писмо, в оспорената му част, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а не само част от производството по сключване на административен договор с бенефициента, поради което подлежи на оспорване. Според чл.19, ал.10 от Постановление № 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г., кандидатът се уведомява за извършените корекции по ал. 6 и 7 с поканата по чл.36, ал.2 ЗУСЕСИФ. В ал.7 на същата разпоредба е изрично предвидено правомощието на колективния помощен орган, в лицето на оценителната комисия, да извършва корекции в бюджета на проектното предложение в изрично уредените случаи. Per argumentum a contrario от чл.19, ал.9, т.1 от ПМС № 162/ 05.07.2016 г. корекциите по ал.7 са само еднопосочни – само в намаление на безвъзмездната финансова помощ, за която е кандидатствано.

Чрез оспорения административен акт се редуцира сумата на заявеното финансово подпомагане, което безспорно съставлява пряко засягане на правата на кандидата, поради което за последния се поражда и правото да оспори този акт пред съда – арг. от чл.147, ал.1 от АПК. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.42, ал.1, изр.второ от Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., която, в относимата й част, предвижда, че заповедта на изпълнителния директор на РА за частично одобрение (в частта на отхвърлените за финансиране разходи) подлежи на оспорване по реда на АПК. Макар оспореният акт да е наименуван уведомително писмо, а не заповед, то в обжалваната му част – по отношение на отхвърлените за финансиране разходи в резултат на извършените корекции в бюджета на проектното предложение по раздел II, т.2, т.3 и т.4, той несъмнено представлява индивидуален административен акт.

Поради това следва да се приеме, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Според чл.9б, т.2 от ЗПЗП за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ – за останалите мерки и подмерки, т.е. за тези, които не са изчерпателно посочени в чл.9б, т.1 от ЗПЗП. Следователно, доколкото в ЗПЗП не е предвидено друго, а напротив - в чл.9б, т.2 от този закон се препраща към реда и условията на ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) и по арг. от § 4, ал.3 от ДР на същия закон, както и с оглед конкретното препращане в чл.9г, ал.1 от ЗПЗП, в разглеждания случай приложение намират правилата за подбор на проектни предложения, уредени в глава трета, раздел II от ЗУСЕФСУ „Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор“, както и тези на Наредба № 9 от 21 март 2015 г., ПМС № 162/ 05.07.2016 г. (вж. § 2 от ДР на същото) и Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.008 „Целеви прием за земеделски стопани в сектор Животновъдство“ [1].

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган – от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на който надлежно са делегирани правомощия за това.

Според чл.42, ал.1 от Наредба № 9 от 21 март 2015 г. изпълнителният директор на РА е органът, който издава заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Легалната дефиниция на § 1, т.13 от ДР на ЗПЗП указва, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на чл.11а, ал.1, т.9 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т.2 от ЗПЗП по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Настоящата подмярка, както беше посочено по-горе, попада сред тези по чл.96, т.2 от ЗПЗП, доколкото мярката е предвидена в чл.17 „Инвестиции в материални активи“ от Регламент (ЕС) № 1305/2013 и не е включена в изчерпателното изброяване на чл.9б, т.1 от ЗПЗП.