Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 971 от 01.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 156/2022
Вид
Решение № 971
Подписан
01.07.2022
В сила
01.07.2022
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.108 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113, ал.1 ,т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.96 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.465 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000500156 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение № 263191/18.05.2021г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 4772/17г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 10 000 лв. до уважения размер от 36000лв.

Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от К.

И. И., Д. О. Я., заместена в хода на въззивното производство от законните й наследници: М. П. Я., С. М. Я., И. М. Я., Ф. М. Д., А. М. Я. и А. О. О. като наследници на първоначалния ищец И. С. С. в частта, в която е отхвърлен предявеният иск над 36 000 лв. до размер от 80 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен иск п очл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.429, ал.3 от КЗ за законна лихва върху доброволно платената сума от 6 000лв. за периода 18.07.2016г. до 12.05.2017г.

Жалбоподателят ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че неправилно е приет като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 42 000лв.

По делото не е установено И. С. да е търпяла болки и страдания, които отговарят на определения размер. От заключението на медицинската експертиза е установен възстановителния период, като освен фрактурата на 1 тялото на тибията на левия долен крайни няма други увреждания. Не е доказано, че в резултат от ПТП тя е заболяла от диабет. Неправилно СГС е приложил чл.52 от ЗЗД. Неправилно в мотивите на обжалвания съдебен акт не е обсъдено безспорно установения принос на ищеца С.. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обсъдена повратно. Счита, че съпричиняването от нейна страна е 50%.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него част като постанови друго, с което да намали размера на присъдено обезщетение до 10 000лв. като го отхвърли до 36 000лв.

Жалбоподателите – ищци считат, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Не са съобразени в пълна степен болките, страданията и съпътстващите изключително негативни емоционални преживявания и състояния, които е търпяла И. С. от причинените й физически увреждания. В хода на производството са установени всички предпоставки за уважаване на иска по чл.432, ал.1 от КЗ.

Правилно е прието, че на 03.06.2016г. е настъпил пътен инцидент, при който е пострадала И. С.. Правилно е прието, че има противоправно деяние на водача А. И., което е доказано от автотехническите експертизи. От събраните в хода на процеса доказателства е установена травмата, която е получила И. С., както и от стреса, изпитан при ПТП, е получила заболяване диабет. От показанията на свидетеля А. И. се установява, че И. С. се е чувствала много зле, била настанена в болница, имала много силни болки, плачела, а кракът й бил гипсиран за 2 месеца. От същите показния е установено, че преди инцидента пострадалата не е страдала от диабет.

Отказала е да се храни и 10 месеца слез претърпяното ПТП е починала като залежаването без съмнение е оказало влияние за настъпване на леталния изход. Решаващият съд не е преценил в съвкупност всички събрани доказателства, не е извършил правилна преценка, което е довело да несправедлив и незаконосъобразен съдебен акт.

Въззивниците счита за недоказано направеното възражение за съпричиняване. Неправилно е отхвърлена претенцията за законна лихва върху обезщетението от 6000 лв. за периода 18.07.2016г. до 12.05.2017г.

Затова молят въззивния съд да отмени решението в атакуваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи иска до размер от 80 000лв., 2 както и този за лихва върху 6000лв.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител застрахователят оспорва жалбата на ищците.

К. И. И., Д. О. Я., заместена в хода на въззивното производство от законните й наследници: М. П. Я., С. М. Я., И. М. Я., Ф. М. Д., А. М. Я. и А.

О. О. като наследници на първоначалния ищец И. С. С. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата на ответника .

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.429, ал.3 от КЗ . В исковата молба първоначалният ищец И. С. С. твърди, че на 03.06.2016г. около 10 ч. в гр. Петрич на ул. „Тома Митов“ е била блъсната като пешеходец от лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *******, управляван от А. В. И.. В резултат от ПТП е получила телесни наранявания. С екип на Спешна помощ е закарана в МБАЛ „Рокфелер“- гр.

Петрич, където е настанена със силни болки и оток в лявата глезенна става.

На 03.06.2016г. под анестезия е извършена операция по спешност: закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, тибия и фибула. На 08.06.2016г. е изписана с препоръки за продължаване на имобилизцацията до 60ия ден. Предписано й е медикаментозно лечение, ЛФК и физиолечение за раздвижване на глезенната става.

В резултат от пътния инцидент първоначалният ищец е получила сериозни увреждания- физически и психически, които са променили начина й на живот. Станала е силно раздразнителна, с честа смяна на настроението, изпитвала на приливи на чувство на страх и безпокойство. След инцидента е станала нервна, неспокойна, изпадала е в паника, че няма да може да ходи нормално. В депозираната допълнителна искова молба е въведено като получено увреждане от ПТП заболяването диабет. То е попречило да й се извърши операция на счупения крайник, както и й е причинило допълнителни болки и страдания. За водача на лекия автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна до 07.01.2017г. при ответника.

Отправена е била застрахователна претенция до ответното дружество и то й е предложило и е изплатило обезщетение за неимуществени вреди от 6000лв., 3 което е недостатъчно да обезщети болките и страданията на И. С.. Затова конституираните наследници на първоначалния ищец молят съда да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., в едно със законната лихва от 18.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Молят да им се присъди законната лихва върху сумата от 6 000лв. за периода от 18.07.2016г. до 12.05.2017г.

Претендират разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Не оспорва, че И. С. е отправила доброволна претенция и той й е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000лв. С това счита, че е изпълнил в цялост задължението си. Твърди, че водачът на лекия автомобил не е извършил деликт, а се касае за случайно събитие. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като е нарушила чл.108, чл.113, ал.1 ,т.2 и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, защото се е движела на платното за движение при ограничена видимост, без необходимост е удължила времето на пресичане и не се е съобразила с разстоянието до приближаващите се превозни средства и скоростта им на движение. Счита, че приносът за деликта на И. С. е 50%. Счита, че исковата претенция е прекомерна по размер.

Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.07.2016г., от протокол за оглед на местопроизшествието от 03.06.2016г. и от фотоалбум е, че на 03.06.2016г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие.

Не се спори, че за лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ******* е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 08.01.2016г. до 07.01.2017г. при ответника. В тази връзка следва да се вземе предвид извършеното отбелязване в Констативния протокол от 01.07.2016г., който в тази част има характер на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК, както и представената справка от ГФ.

Безспорно е, че на 03.06.2016г. на И. С. е оказана медицинска помощ в МБАЛ „ Рокфелер“ ЕООД- гр. Петрич във връзка, с която е представен и приет медицински документ- епикриза и история на заболяването.

Не се спори, а и видно постановление на РП- Петрич е, че наказателното производство, образувано във връзка с пътния инцидент, е прекратено по 4 искане на пострадалия.

Не се спори, че първоначалният ищец е депозирал писмена претенция пред застрахователя на 15.07.2016г., получена от него на 18.07.2016г., за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и такова е определено и платено от 6000лв.

Не се спори, че в хода на процеса е починала И. С. С. и на нейно място в процеса са конституирани законните й наследници К. И. И., Д. О. Я. и А. О.

О.- удостоверение за наследници № 542/25.05.2017г.

Към отговора на исковата молба е представено преводно нареждане за платените 6000лв. на ищеца по образуваната пред ответното дружество щета.

От писмо от 03.06.2019г., изходящо от Община Петрич се установява, че няма данни за организация на движението в участъка на кръстовището на ул. %“Тома Митгов“ и ул. „ Цар Борис III“ във връзка с поставянето на сергии за търговия спрямо пътното платно и прилежащия тротоар. Към писмото е приложена схема за организация на движението с пътни знаци и маркировка.

В хода на съдебното дирене е допусна медицинска експертиза, изготвена от специалист по ортопедия и травматология. Тя е дала заключение, в което са посочени травматичните увреждания, които е получила първоначалният ищец при ПТП: счупване на тялото на тибията/ голямопищялна кост/ открито на левия долен крайник. На 03.06.2016г. е извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация.

Поставена е гипсова имобилизация за 60 дни. След сваляне на гипса е провеждана рехабилитация и физиотерапия на лявото коляно и лявата глезенна става. Ищецът С. е ходила 3 месеца с патерици. Предприето лечение е консервативно. Търпяла е болки и страдания около 30 дни, от които през първите 15 дни болките са били по- интензивни. По делото няма документи за възникнали усложнения. Травмата е в причинна връзка с ПТП. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Допусната автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Ж. Е., е дала заключение за механизма на ПТП, за мястото на удара, причините за настъпването му. Той е станал на ул. „Тома Митов“ като от двете й страни по тротоарите са били заети от сергии, както и 0,90 м. от пътното платно в дясната част на улицата по посока на движение на лекия автомобил.

5

Скоростта на МПС в момента на удара е била 12, 42 км/ч. Пешеходецът е била в полезрението на водача и на разстояние около 7-8 метра от него и той е могъл да я възприема и да спре. Вещото лице е изготвило схема на инцидента.

По делото е допусната нова автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В. И.. Тя е дала заключение, че не е имало специална организация на движението на 03.06.2016г. Експертът е посочил къде на платното за движение е настъпил ударът. Неговият механизъм. Скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара е била 10 км/ч. Направен е извод, че водачът е могъл да предотврати удара, тъй като е имал достатъчно време да възприеме пострадалата. Няма ограничена видимост.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, безпристрастни, обосновани и изчерпателни. Двете допуснати единични автотехнически експертизи, преценени по чл.202 от ГПК, не дават основания да не бъде кредитирана една от тях, тъй като правят близки изводи, като най-важният от тях за предотвратимостта на удара е идентичен и за двете.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят И. е очевидец на инцидента, станал на 03.06.2016г. Бил е на пазара в гр. Петрич, защото работи там. Има сергия. Тя е на тротоара.

Инцидентът е станал сутринта около 10 ч. в събота, пазарен ден. През време на пазарните дни не е разрешено преминаването на автомобили в района на пазара. Сергиите заемат целия тротоар. Познава И. С.. Видял е удара между нея и лекия автомобил. Тя е пресякла кръстовището и 2метра след като е пресякла колата е завила надясно и я е ударила. Тя е паднала на земята.