Решение № 1738 от 03.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1738 гр. Пловдив, 03.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330200875 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Х.Р. против Наказателно постановление № 21-1030-002422/23.03.2021 г., издадено от М.В.М. – ***, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателното постановление (НП), без да се сочат конкретни негови пороци. Моли се наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Х.Р., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира да е допуснато съществено процесуално нарушение поради неправилно определен срок за явяване за медицинско изследване за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя.

Поддържа нарушението да е неотстранимо и съществено да е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 12191/15.02.2022 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно 1 установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Й. Д. В., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 01.02.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 02.02.2022 г. чрез сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, поради което приложимият към датата на издаване на наказателното постановление седемдневен срок за обжалване (съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр.

109 от 22.12.2020 г.) е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 12.03.2021 г. около 11:35 часа в община Родопи, на път II-86, км 10+100 жалбоподателят Й. Д. В. управлявал лек автомобил „Пежо 308“ с рег.

№ ***, когато му бил подаден сигнал за спиране със стоп-палка от свид.

Г.Г.Г. – ***. Свидетелят Г. изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение. В хода на проверката свид. Г. изпробвал жалбоподателя В. с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARDM-0244, което отчело резултат от 0,95 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя чрез измерването му в издишания въздух.

На място свид. Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 798403 против жалбоподателя В., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. С АУАН били иззети свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Й. с №*** и контролния талон към него.

Свидетелят Г. попълнил и талон за изследване с бл. № 0066382, в който жалбоподателят записал, че не е съгласен и не приема показанията на техническото средство, като поискал да бъде изследван за употреба на алкохол чрез медицинско изследване. Свидетелят Г. вписал в талона, че жалбоподателят следва да се яви за извършване на това изследване в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“ № 66 в срок до 45 минути от връчването на талона. Екземпляр от талона за изследване бил връчен на жалбоподателя В. в 12:10 часа на 12.03.2021 г. Той разговарял по телефона, за да се опита да организира транспорта си до лечебното заведение.

В 13:14 часа жалбоподателят В. успял да пристигне в УМБАЛ „Св.

2

Георги“ ЕАД. Там *** ** П.Г. отказал да му вземе кръвна проба за изследване, тъй като констатирал, че явяването му е след определения срок в талона за изследване с № 0066382.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Г.Г.Г.. От тях се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на датата на съставяне на акта, като е бил единствено лице в превозното средство, че свидетелят Г. е извършил проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя с техническо средство дрегер и че тя е отчела положителен резултат над 0,5 промила. Установява се и че на място свидетелят е съставил талон за изследване, като е насочил водача към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, тъй като преценил, че това е най-близо намиращото се лечебно заведение.

Свидетелят пояснява още, че не знае как и кога жалбоподателят си е тръгнал от мястото на проверката, но го е видял да говори по телефона. Показанията на свид. Г. изцяло намират подкрепа в писмените доказателства по делото, ценят се като последователни, непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересовано по делото лице. По тези съображения съдът изцяло ползва с доверие свидетелските показания.

От талон за изследване № 0066382, съставен от свид. Г.Г.Г., се установява, че жалбоподателят не е приел показанията на техническото средство и е избрал да бъде изследван за употреба на алкохол чрез медицинско изследване. Изяснява се и че за провеждане на изследването е определено същият да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в гр. Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ № 66 в срок до 45 минути от връчването на талона.

Установява се още, че екземпляр от талона за изследване е връчен срещу подпис на жалбоподателя В. в 12:10 часа на 12.03.2021 г.

От триажен лист на Й. Д. В. (лист 10 от делото) се изяснява, че жалбоподателят се е явил в лечебното заведение УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в 13:14 часа на дата 12.03.2021 г.

От писмо с вх. № 28456/08.04.2021 г. (лист 17 от делото) и писмо с вх. № 39815/18.05.2022 г. (лист 20 от делото) – и двете от директора на ОПУПловдив, се установява, че пътният участък на км 10+100 от републикански път II-86 се намира извън границите на населеното място град Пловдив.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Й. Д. В. се изяснява, че същият притежава издадено СУМПС с № ***, валидно до ***, контролен талон към него № ***, както и налични 29 контролни точки. Изяснява се още, че със Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1030-000757/12.03.2021 г.

3 свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е временно отнето до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН са спазени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното съдържание на акта, той е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на жалбоподателя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието си съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се доказва, че от обективна страна на 12.03.2021 г. около 11:35 часа на републикански път II-86 км 10+100, находящ се в общ. Родопи, жалбоподателят В. е управлявал лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № ***. Доказано е и че той е спрян за проверка на посоченото място от свид. Г., който го е изпробвал с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0244, който е отчел резултат от 0,95 промила концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването й в издишания въздух.

В съответствие с правилото по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява, че контролният орган /свид. Г./ е попълнил и талон и за изследване с бл. № 0066382 съгласно приложение № 1 към Наредбата. В талона жалбоподателят В. е отбелязал, че не приема показанията на техническото средство и в съответствие с правото си по чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. избира установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му да се извърши чрез медицинско изследване. При надлежно упражнено право на избор, удостоверено с подписа на лицето, липсва основание да се приложат последиците по чл. 6, ал. 4, изр. 2-ро от Наредба № 1/19.07.2017 г. и за установяването на концентрацията на алкохол да се приемат отчетените показания от техническото средство. На следващо място съдът намира, че талонът за изследване съдържа задължителното си съдържание. Спазено е и изискването екземпляр да бъде връчен на провереното лице срещу подпис. В конкретния случай жалбоподателят В. е получил екземпляр от талон за изследване с № 0066382 в 12:10 часа на 12.03.2021 г.

Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. контролният орган 4 определя и вписва в талона за изследване срока на явяването, който е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи. Установява се по делото, че свид. Г. е определил за жалбоподателя В. срок от 45 минути, считано от връчването на талона, за явяване за извършване на медицинско изследване в лечебното заведение УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, което се намира в гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66. Мястото, на което е връчен талонът, попада извън административните граници на населеното място град Пловдив.

Този факт е категорично доказан от постъпилите и приети като писмени доказателства справки от Областно пътно управление – Пловдив, приложени на лист 17 и лист 20 от делото. Това налага извод, че деянието е извършено извън територията на гр. Пловдив като населено място, в което следва да се направи медицинското изследване. Приложимият срок за явяване, който е следвало да бъде определен, е до 120 минути от връчването на талона.

Основното възражение на жалбоподателя е именно за неправилно определен срок за явяване за медицинско изследване, което да е нарушило правото му на защита. На първо място не може да се сподели становището, че всякога, когато нарушението е извършено извън населеното място, в което следва да се проведе изследването за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта, то контролният орган да е длъжен да определя срок с продължителност от точно 120 минути. Разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. гласи, че срокът за явяване е до 120 минути, а не в размер на 120 минути. По тези съображения съдът приема, че принципно е допустимо определянето на срок за явяване с по-кратка продължителност от 120 минути. Същевременно предназначението на този срок е да позволи обективно лицето да може да упражни правото си да оспори показанието на техническото средство в разумно времево отстояние спрямо деянието, така че медицинското изследване да покаже релевантен и относим резултат, чрез който да бъде установена обективната истина. Действително контролните органи не са длъжни винаги да предоставят максималната продължителност на срока за явяване за изследване. Чрез предоставеното им правомощие за определяне на продължителността на срока те следва да обезпечат завишената достоверност на резултата от избрания от лицето способ за изследване, като не се позволи разкъсване на връзката между деянието и взетата проба за изследване. От друга страна обаче оспорването на резултата от техническото средство чрез избран от водача способ за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта му представлява изрично признато негово процесуално право. Контролният орган е длъжен да се съобрази с желанието на лицето да се възползва от това си право, като създаде необходимите гаранции за неговото упражняване. В тази връзка една от най-важните гаранции е именно определянето на такъв срок за явяване за медицинско изследване, който да е 5 обективно изпълним и съобразен с конкретната обстановка. Ръководни насоки за определянето на срока са дадени с разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г., която постановява, че крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.