Присъда № 37 от 11.12.2025, Районен съд - Попово

МОТИВИ по НОХД № 268 по описа за 2025 г. на РС - П.

Производството по делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение – гр. П., обвинителен акт против Н. Х. М., ЕГН **********, б**************, за това, че на 14.11.2025г. около 00.20 часа, в гр.

*******************, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „******“, модел „***“, с рег. №*******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.31 на хиляда, установена по надлежния ред със Съдебно - химическа експертиза №59 от 17.11.2025г. на НТЛ при ОД на МВР - Р., поради което и на основание чл.

343б, ал. 1.

В съдебно заседание, представителя на Районна прокуратура – Търговище, ТО – П., поддържа повдигнатото обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъдат наложени съответните наказания.

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв. Б. К. – ТАК.

По реда на глава XXVII НПК и при условията на чл. 371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на минимално наказание.

В последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява за случилото се и моли за минимално наказание.

След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. Х. М., е *********************, правоспособен водач на МПС.

На 14.11.2025г. малко след полунощ в гр. П., М. предприел управление на лек автомобил марка „******“, модел „***“, с рег. №*******, който е в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ - на него и неговата съпруга С. М.а. Той сторил това, въпреки че преди това бил употребил значително количество алкохол - бира и вино.

Около 00.20 часа, докато се движел по ул. „*****“ в гр. П., пред дом №13, управляваният от подсъдимия автомобил бил спрян за проверка от полицейски служители от РУ - П. - св. С. С. Я. - мл. автоконтрольор при РУ - П., и неговите колеги св. М. Т. и Д. Х..

Поводът за проверката бил извършване непосредствено преди това от страна на подсъдимия на неадекватна маневра при завиване надясно и навлизане на управлявания от него автомобил в насрещното платно за движение. Полицейските служители установили самоличността и правоспособността на М., като забелязали, че той изглеждал видимо повлиян от алкохол. Св. Я. извършил на подсъдимия проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. №0042. Уредът отчел показание 1.27 на хиляда. След това на същия бил издаден талон за медицинско изследване №289419 и той бил придружен от полицейските служители до ЦСМП - П., където дал кръвна проба.

М. предал с протокол за доброволно предаване на св. Толупов лекия автомобил марка „******“, модел „***“, с рег. №*******, и впоследствие той бил приобщен като веществено доказателство по делото.

Срещу подсъдимия бил съставен АУАН, който той подписал без възражения, и след това той бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане по ЗМВР. За извършеното от него престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК било образувано бързо производство.

В хода на разследването по делото е била назначена и изготвена Съдебно - химическа експертиза №59/17.11.2025г. на НТЛ при ОД на МВР - Р.. От заключението по нея се установява, че в представената за изследване проба от кръв, иззета от подс. М., е било констатирано наличие на етилов алкохол с концентрация 1.31 на хиляда.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

1

Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:

От обективна страна подсъдимия Н. Х. М. е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като на 14.11.2025г. около 00.20 часа, в гр.

*******************, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „******“, модел „***“, с рег №*******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.31 на хиляда, установена по надлежния ред със Съдебно - химическа експертиза №59 от 17.11.2025г. на НТЛ при ОД на МВР - Р.– престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

От субективна страна за съставомерността на деянието се изисква умисъл у извършителят, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно както управление на МПС, така и наличие на алкохол в кръвта. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал намерението си. Подсъдимият съзнавайки, че е употребил алкохол, умишлено е управлявал МПС. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено виновно, при форма на вината при пряк умисъл.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, към датата на инкрминираното деяние, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до три години и „глоба“ от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне вида и размерна на наказанието “лишаване от свобода”, съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства, чистото съдебно минало на дееца и изказаното съжаление за случилото се.

Съдът прие, че в случая е от една страна е необходимо, а от друга достатъчно на подсъдимия да бъде определено наказание в размер на една година “лишаване от свобода”, което на осн. чл. 58а от НК намали с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание ЛОС в размер на осем месеца и на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи същото с изпитателен срок от три години.

При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание “глоба”, съдът съобрази обсъдените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, както и факта, че подс. е пенсионер по болест и прие, че адекватно на извършеното престъпление е неговият размер да бъде определен към предвидения от закона минимум - 1000.00 лв..

По отношение на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, съдът, отчитайки обществена опасност на деянието и дееца , намира, че срокът му следва да бъде осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът обсъди приложението на чл. 343г, ал. 2 от НК, (в сила от 29.07.2025 г.), съгласно която разпоредба, когато това наказание се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години. На пръв поглед тази разпоредба създава впечатление за императивно изискване съдът винаги да определя по-дълъг срок на лишаването от право да управлява МПС от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Тълкувана обаче систематично и във връзка с чл. 49, ал. 2 от НК, тя не следва да се разбира като абсолютно задължение, а като възможност, предоставена на съда да надвиши този срок, когато конкретните обстоятелства го налагат.

Разпоредбата на чл. 49 НК е обща, но определя пределите на наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, като допуска срокът им да надвишава срока на лишаването от свобода наймного с три години, а ако деецът е бил в пияно състояние – с пет години, освен ако в особената част на НК е предвидено друго. Новата редакция на ал. 2 на чл. 343г не съдържа изрично изключване на тази обща уредба, поради което двете норми следва да се прилагат съвместно, като чл. 343г, ал. 2 определя минималното изискване – лишаването от право да не бъде за по-кратък срок от срока на лишаването от свобода, а чл. 49, ал. 2 НК максималната възможна граница.

2

Така възприетото систематично тълкуване съответства и на целите на законодателя.

Изменението има за цел да засили превенцията спрямо водачите, управляващи МПС под въздействие на алкохол или наркотични вещества, но не и да обвърже съда с механична зависимост между двата вида наказания. Задължителното надвишаване във всички случаи, включително когато лишаването от свобода е условно, би довело до несъразмерност и би противоречало на принципа, че наказанието трябва да съответства на тежестта на престъплението и на личността на дееца.

В конкретния случай подсъдимият бе осъден на осем месеца ЛОС, чието изпълнение бе отложено по реда на чл. 66 от НК.

Съдът прие, че е справедливо наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде наложено за срок, равен на срока на лишаването от свобода. Налагането на по-дълъг срок само на формално основание би довело до несъразмерност между санкцията и обществената опасност на деянието.

Поради това съдът намери, че целите на наказанието по чл. 36 НК се постигат и без надвишаване на срока на наказанието ЛОС, като постанови лишаването от право да управлява МПС да бъде за осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила, при приспадане на времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Съдът счита, че така определените наказания съответстват на степента на обществена опасност на деянието и дееца, постигат целите на генералната и индивидуалната превенция и ще въздействат възпитателно върху подсъдимия и обществото като цяло.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК въвежда императивно правно основание за отнемане на моторно превозно средство, когато същото е послужило за извършване на престъплението. В хипотезата, при която моторното превозно средство е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, в полза на държавата следва да се отнеме идеалната част на дееца, а за останалата идеална част се следва заплащане на нейната парична равностойност.

В конкретния случай са налице всички законови предпоставки за приложение на посочената разпоредба – престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е осъществено умишлено, като управлението на процесния лек автомобил представлява елемент от обективната страна на деянието, а от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че моторното превозно средство е послужило пряко за извършване на престъплението.

По изложените съображения и на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, съдът отне в полза на държавата собствената на подсъдимия Н. Х. М. ½ (една втора) идеална част от лек автомобил марка „******“, модел „***“, с рег. № *******, с рама № ****************, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, като за останалата ½ (една втора) идеална част от автомобила осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата нейната парична равностойност, определена съобразно пазарната стойност на моторното превозно средство.

По разноските:

След като подсъдимият бе признат за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът го осъди да заплати в полза на ОДМВР – Търговище, сумата от 263.92 лв. - разноски по досъдебното производство, от които 75.47 лв. за съдебно-химическа експертиза и 263,92 лв. за съдебно-оценъчна експертиза.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 37 гр. Попово, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Десислава Н. Банкова и прокурора Д. Ст. И. като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Наказателно дело от общ характер № 20253520200268 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Х. М., ЕГН **********, **********************, за ВИНОВЕН в това, че на 14.11.2025г. около 00.20 часа, в гр. **********************, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег.