Определение № 2864 от 05.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2864 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100512426 по описа за 2025 година

Образувано е по подадено от „Матис Фишинг“ ЕООД възражение по чл. 423, ал. 1, т.

1 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 36733/20.11.2024 г.. по ч.гр.д. № 67215/2024 г., по описа на СРС, 33 състав.

Длъжникът „Матис Фишинг“ ЕООД твърди, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като съдът бил приел, че процесната заповед за изпълнение е връчена по реда на т.н. „фингирано връчване“ по чл. 47 от ГПК, след като е счел същото за надлежно. В тази връзка сочи, че в сградата на ул.

„******** в гр. София няма пощенски кутии, за което прилага снимки на входната врата и на фоайето на сградата.

Поддържа, че е потребител на електроенергия и се позовава на неравноправни клаузи в общите условия към договора, без да сочи конкретни такива. По тази причина счита, че наличието на изключението по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК суспендира възможността срещу него да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на Глава тридесет и седма от ГПК.

Насрещната страна по молбата „Мост Енерджи“ АД излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, тъй като заповедта за изпълнение е била редовно връчена при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира възражението за допустимо, доколкото е подадено в законоустановения срок, а разгледано по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал. 3 ГПК при уважаване на заявлението съдът изпраща препис от заповедта на длъжника. Едва при редовно връчен препис и изтичане на едномесечния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК заповедта за изпълнение може да влезе в сила и срещу длъжника да се издаде изпълнителен лист въз основа на нея.

Уреденият в чл. 50, ал. 1 - 4 ГПК процесуален ред за връчването на съдебни книжа на търговци и юридически лица се различава от този за връчването на физически лица, визиран 1 в чл. 46 - 47 ГПК. Съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, при спазването не на общите предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК.

Уведомяването чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението, доколкото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува „канцелария“ със „служители“, които да получат съобщението и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало смисъл от залепване на уведомление. В хипотезата, при която търговецът изобщо не се намира на адреса на управление, е приложима нормата на чл.

50, ал. 2 ГПК.

В заповедното дело е приложено съобщение от 25.11.2024 г., адресирано до „Матис Фишинг“ ЕООД на седалището и адреса на управление в ТРРЮЛНЦ в гр. София, ул.

„********. Същото се е върнало в цялост по делото, като на разписката на гърба му е отразено, че при посещение на 03.12.2024 г. на посочения адрес няма офис, а търсената фирма няма фирмени табели и дружеството е непознато. При тези данни районният съдия с разпореждане от 09.12.2024 г. е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на адресата на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на СРС са законосъобразни, тъй като според удостовереното от длъжностното лице по призоваването в разписката, която съставлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила, дружеството е непознато на търсения адрес и липсват данни или знаци то да се помещава на него, поради което може да се приеме, че е напуснало адреса. В този случай връчването се извършва по правилата на чл. 50, ал. 2 ГПК, а не по чл. 50, ал. 4 ГПК, без да се залепва уведомление, тъй като, при липса на данни, че дружеството се помещава на този адрес, не може да се очаква, че служител или представител на дружеството ще открие уведомлението.

Поради гореизложеното изобщо не е налице хипотезата на фингирано връчване и е ирелевантно дали в процесната сграда има пощенски кутии. Дружеството не е въвело конкретни твърдения, нито е представило доказателства, че в момента, в който е било търсено, се е помещавало на този адрес, поради което съдът следва да зачете удостовереното от призовкаря, че „Матис Фишинг“ ЕООД е непознато на адреса.

Неоснователно е позоваването на потребителска защита, тъй като същата е неприложимо по отношение на длъжника, който е дружество, а според §13, т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

По изложените съображения възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 не следва да бъде приемано.

Съгласно т. 8 от ТР №4/18.06.2014 г., по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящото въззивно определение, като постановено в заповедното производство, не 2 подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА подаденото от „Матис Фишинг“ ЕООД възражение по чл. 423, ал. 1, т.

1 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 36733/20.11.2024 г., по ч.гр.д. № 67215/2024 г., по описа на СРС, 33 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3