Решение № 1703 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1703 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20261100500394 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№34574/17.11.2025г., подадена от Ц. Л. К., ЕГН **********, насочена срещу постановление за разноски от 01.11.2025г., издадено от ДСИ по изп.дело№ 20251110401930 и срещу постановление, с което ЧСИ е отказал да отмени прежния си акт касателно разноските.

В жалбата си твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен и това е така, защото не е възпрепятствала изпълнителния процес; явява се на всички насрочени дати, но детето категорично отказва да осъществява контакт с бащата и това е по негова собствена воля и без влиянието на жалбоподателката като майка, поради което твърди, че неизпълнението не се дължи на нейна вина.

Твърди, че действията по изпълнение на задълженията следва да се извършат със съдействие на социални служби и психолог, което не е осъществено в това изпълнително производство, а това е довело до нарушение на интереса на детето.

Позовава се на нормата на чл.78, ал.5 ГПК, съобразно която разноски не се дължат, когато са направени без необходимост или са прекомерни с оглед предприетото действие. Твърди, че в случая изпълнението не е осуетено от нея, а е резултат на нежеланието и емоционалното състояние на детето, което следва да е защитено, поради което длъжникът не дължи разноски. Моли съда да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно, респ. да намали размера на дължимите разноски.

1

В срока за отговор на жалбата насрещната страна в процеса Ч.А.К., ЕГН **********, чрез адв. Л.Б.Б., със съдебен адрес гр.София, ул.****, оспорва жалбата да е основателна. Твърди, че определеният хонорар се дължи и е в минималните размери според Наредба №1/2004г., а основанията за липса на изпълнение, описани в жалбата квалифицира като безочливи лъжи, тъй като майката съзнателно отчуждава детето от неговия баща и не вижда проблем в това си поведение.

ДСИ, на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата.Излага конкретни твърдения за развитието на процесуалната връзка. Твърди, че посочените от жалбоподателя причини за липсата на изпълнение са неотносими към приетите за удовлетворяване разноски на взискателя, които се разпределят съобразно нормата на чл.79 ГПК, а не съгласно нормата на чл.528 ГПК, спрямо която изложените възражения в жалбата биха били относими.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Изп. дело №1930/2025г. по описа на СИС при СРС е образувано въз основа на молба от страна на Ч.А.К., ЕГН **********, чрез адв. Л.Б. и приложен към нея изп. лист №4128/21.05.2025г., издаден по гр.д.

№20231110130575/2023г. по описа на СРС, 92-ри състав, който обективира режим на лични отношения между детето Б.Ч.К., ЕГН ********** и бащата Ч.А.К., ЕГН **********.

Към молбата е приложен договор за правна помощ и съдействие и адвокатско пълномощно.

Съобразно договора за правна помощ уговореното и платено на адв. Б. възнаграждение е в размер на 400лв.

С разпореждане ДСИ е образувал изпълнителното дело с предмет непарично притезание – режим на лични отношения между детето и бащата, постановил е да се изпрати покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника, като е приел за погасяване в изп. производството разноски, които са 24лв. – такса за образуване на изп.дело и 400лв. адвокатско възнаграждение.

Срещу този акт на ДСИ, който е връчен на длъжника на 01.11.2025г. е постъпило възражение от него относно това, че не дължи разноски с аргументи, аналогични с тези в настоящата жалба.

С разпореждане от 03.11.2025г. ДСИ е оставил възражението срещу разноските без уважение.

Жалбата срещу разноските е депозирана в срока по чл.436 ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността и.

В жалбата се съдържат два основни пункта и направени в тази връзка искания.

Първият пункт е за недължимост на претендираните разноски, тъй като поведението на длъжника не е дало основание за завеждане на делото за 2 принудително изпълнение на режима на лични отношения между малолетното дете и неговия баща.

По виждане на състава това възражение се явява неоснователно и този извод се базира на разпоредбата на чл.79 ГПК, съгласно която разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изброените случаи, между които настоящата хипотеза очевидно не попада.

Както правилно е посочено от ДСИ в изложените мотиви, съобразно нормативната база, определяща дължимите такси – Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата, дължимата д.т. за образуване на изпълнително дело е в размер на 20лв. – чл.30 от Тарифата.

Възможността длъжникът да бъде освободен от такса, която се дължи за осъществяване на всяко поискано и осъществено изпълнително действие, както повелява нормата на чл.43, ал.3 вр. с ал.1 и ал.2, която определя такса от 50лв., е предвидена с чл.53, ал.2 от Тарифата, като предпоставка за това е наличие на изпълнение в срока за доброволно изпълнение.

В случая такова изпълнение очевидно не е налице, поради което не е налице законова възможност длъжникът да се освободи от задължението да заплати разноските по изпълнението.

Ето защо първото възражение на длъжника се явява неоснователно.

По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съобразно чл.10, т.1 от Наредба 01/2004г. на ВАС минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е сумата от 200лв.

По делото не са налични данни, че адв.Б. е осъществявал други действия, свързани с принудителното изпълнение на непаричното притезание освен изготвяне на молбата за образуване на изпълнителното дело и направени обструкциии по повод изявления на насрещната страна.

Това развитие на процесуалната връзка, на този етап от производството, води до извод съда, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

При необходимост (напр. непостигане на съгласие относно изпълнение на режима на лични контакти и др. причини) от последващи действия, които взискателят следва да извърши, няма процесуална пречка да претендира заплащане на допълнителни разноски под формата на адвокатско възнаграждение, дължимо в хипотеза на чл.10, т.2 от Наредбата.

Въз основа на изложеното съдът намира, че жалбата се явява частично основателна и следва да бъде уважена в частта за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото бъде редуцирано до размер от 200лв. – сега102,25 евро, а в частта, която надвишава тази сума – отменен отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение.

При изложеното съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№34574/17.11.2025г., подадена от Ц. Л. К., ЕГН **********, постановление за разноски от 01.11.2025г., издадено от ДСИ по изп.дело№ 20251110401930 и срещу постановление, с което ЧСИ е отказал да отмени прежния си акт касателно разноските от 03.11.2025г. в частта касателно размера на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, в размер на сумата от 102, 25 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4