Определение № 18687 от 02.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18687 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър А.

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510014 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 248 ГПК

Производството по делото е образувано по частна жалба на адвокат В.В.Ч.-М., като пълномощник на заявителите Н. С. М. и М. А. К. – лично и като законен представител на А. М. А. срещу Определение №28572 от 03.07.2025г., постановено по ч.гр.д. №3303/2025год. по описа на СРС, 35 с-в, с което е отхвърлена молба за изменение на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4706/13.02.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 3303/2025 г. по описа на СРС, 35 състав в частта за разноските.

Частният жалбоподател адвокат В.В.Ч.-М. счита, че й се следва възнаграждение за представителство отделно за всеки от тримата заявители – т.е. счита, че следва да й бъде присъдено възнаграждение не общо в размер на 240лв. с ДДС, а по 240лв. за всеки от тримата заявители или общо 720лв. Излага подробни съображения.

Ответникът по частната жалба изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът намери от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт от лице с правен интерес и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Производството по ч.гр.д. №3303/2025год. по описа на СРС, 35 с-в е образувано по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.01.2025г., с което е поискано да бъде разпоредено на длъжникът „България Еър“ АД, ЕИК: 000633282 да заплати обезщетения в размер на по 782,33 лева, с равностойност от 400 евро на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от регламент (ЕО) 261/2004 на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на полет fb8527 от летище София, България до международно летище Шарм Ел Шейх, Египет на 15.09.2024 г. в полза на всеки от заявителите - Н. С. М., М. А. К. и А. М. А..

Поискано е и в полза на всеки от заявителите да бъдат присъдени разноски в размер на по 25лв. за заплатена държавна такса, а в полза на адвокат В.В.Ч.-М. и възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на по 240лв. с ДДС за всеки от заявителите.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК 1

№4706/13.02.2025г. са уважени исканията досежно присъждане на обезщетение и разноски за заплатена държавна такса, но в полза на адвокат В.В.Ч.-М. е присъдено едно възнаграждение от 240лв. с ДДС.

В атакувания съдебен акт са изложени мотиви, че за да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС съдът е приел, че такова е справедливото възнаграждение, дължимо на пълномощника на заявителите за производството и не следва да се присъжда за всеки един от тримата заявители по отделно. Адвокатското възнаграждение се дължи за реално извършената от адвоката работа. В случая адв. Ч.М. е депозирала едно заявление в защита правата и интересите на тримата заявители, като осъществената от адвоката защита е идентична, а и вземанията на тримата заявители произтичат от идентичен фактически състав.

Настоящия състав намира, че изводите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени, като счита, че преценката на първоинстанционния съд за определяне на едно общо възнаграждение за представителство на всички заявители е правилна и съобразена с установената съдебна практика. Видно е, че е подадено едно общо заявление, като няма посочване на различни обстоятелства, от които да произтичат различни претенции на някой от заявителите. Не е осъществено никакво отделно представителство. Попълнен е стандартизиран формуляр, в който са посочени единни обстоятелства и искането е еднакво за всеки от заявителите, следователно делото е с много ниска правна и фактическа сложност, която следва и от типа избрана защита – неприсъствена, стандартизирана и едностранна такава. Разноските по едно дело не следва да са източник на обогатяване, поради което настоящия състав намира, че размера е определен правилно и постановеното по делото определение не подлежи на изменение в частта за разноските.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №28572 от 03.07.2025г., постановено по ч.гр.д.

№3303/2025год. по описа на СРС, 35 с-в, с което е отхвърлена молба за изменение на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4706/13.02.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 3303/2025 г. по описа на СРС, 35 състав в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2