Решение № 116 от 06.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Велико Търново, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Въззивно гражданско дело № 20254100500848 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 625 от 25.05.2025 година, постановено по гр. д. № 1417/2024 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, съдът е отхвърлил предявеният от Х. Д. Д. срещу Т. А. А., М. А. А., М. А. Й., Ю. А. А., А. Г. К., М. Г. К. и Н. Т. Н. иск с правно основание чл.

17 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договора за дарение, обективиан в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том .., рег № ..., дело № ... от 2013 г на И.М. и иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС да бъде допуснато от съда изкупуването на продадените от И. Т. А. и К. Т.а К. идеални части от процесните недвижими имоти по пазарна цена към момента на извършване на прехвърлянето в общ размер на 1445,20 лева. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника Н. Т. Н. направените по делото разноски в размер на 1450,00 лв.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца Х. Д. чрез пълномощник адв. С. П.. Прави оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Смята, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички представени по делото доказателства.

Извършва анализ на доказателствата, от които обосновава доказаност на предявените 1 искове. Моли съда да постанови решение, с което да отметни решението на районния съд и да постанови ново, с което на основание чл. 17 ЗЗД да бъде прогласена нищожност на договора за дарение поради неговата привидност и да се приложат правилата на договора за продажба, като на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС бъде допуснато от съда изкупуването на продадените от И. Т. А. и К. Т.а К. идеални части от процесния недвижим имот по пазарна цена към момента на извършване на прехвърлянето. Претендира разноските по делото и за двете инстанции.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК – на насрещната страна е връчен препис от въззивната жалба. Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от ответника Н. Т. Н. чрез пълномощник адв. А. Ч.. Оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражения за недопустимост на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, поради това, че е предявен след изтичане на преклузивния срок. Излага аргументи в тази насока. Ответникът твърди, че е владял идеалните части от имота на основание годно да го направи собственик и като добросъвестен владелец е придобил правото на собственост още през 2018 година. Излага доводи и за наличието на дарствено намерение у дарителите, сключвайки договора за дарение с Н., предмет на иска за прогласяване на нищожност на дарението. Предвид това моли въззиввния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение като правилно.

От останалите ответници по въззивната жалба – А. Г. К., Ю. А. А., М. А. Й., Т. А. А., М. А. А. и М. Г. К. - не са постъпвали отговори.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства и не са представени нови доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция:

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. С. П. поддържа въззивната жалба и изложените в нея доводи за незаконосъобразност на решението и основателност на предявените искове. Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата чрез своя процесуален представител адв. А. Ч. оспорва възизвната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на районния съд като правилно. Поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна против обжалваем съдебен акт. Жалбата отговаря на изискванията за редовност и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – 2 постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Съдът се е произнесъл в рамките на въведения чрез исковата молба предмет на делото и в рамките на направените искания и съобразно предмета на повдигнатия за разглеждане правен спор, с оглед исканията и възраженията на страните.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица са били искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за установяване /прогласяване/ на нищожността на договор за дарение като привиден и за разкриване на прикрита сделка, както и иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС - за изкупуване идеалните части от правото на собственост на прехвърлителите по сделките, като вторият иск е съединен с първия, в съотношение на главен и обусловен при условията на кумулативно обективно съединяване.

Подадена е искова молба от Х. Д. Д. срещу Т. А. А., М. А. А., М. А. Й., Ю. А. А., А. Г.

К., М. Г. К. и Н. Т. Н..

Ищецът – жалбоподател в настоящото въззивно производство, твърди да е собственик по наследство на идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в землището на село Драганово, община Горна Оряховица, област Велико Търново: 1.

Поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта ..., с площ 12,995 дка, НТП Пасище, местност С., шеста категория; 2. Поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта .., с площ 7,028 дка, НТП Нива, местност К.Д., шеста категория; 3. Поземлен имот с идентификатор по кадастрална карт ..., с площ 6,000 дка, НТП Нива, местност Р., пета категория; 4. Поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта ..., с площ 3,700 дка, НТП Нива, местност М.Т., трета категория. Те били възстановени с Решение № 270 от 31.03.1998 г на Общинска служба по земеделие - Горна Оряховица на наследниците на А. Т.

А.. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том .., рег № .., дело № ... от 2013г. на И.М., нотариус с район на действие Районен съд - Горна Оряховица И. Т. А. и К. Т.а К. били дарили на Н. Т. Н. общо 1/9 от описаните недвижими имоти, за която сделка ищецът бил узнал след проверка в Службата по вписванията при Районен съд - Горна Оряховица.

Твърди, че не му било ясно по каква причина дарителите биха извършили безвъзмездна сделка по отношение на Н.. Било известно, че Н. бил земеделски производител, обработващ земеделска земя в землището на село Драганово, но не е известно страните по сделката да са имали близки отношения помежду си, което да обоснове основание за дарение на недвижими имоти. Счита, че действителната воля на страните по договора не е била за дарение, а напротив, за покупко-продажба, а чрез дарението се избягвала разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС. извод в тази насока можело да се направи представените по сделката пълномощни, тъй като надареният е действал и като пълномощник на прехвърлителите. От съдържанието на нотариалния акт е видно, че за да бъде съставен той е представено Пълномощно с рег. № 403 и Пълномощно с рег № 404, том 1, акт 21/29.01.2013 г на Нотариус Д.Т., от съдържание на които било видно, че упълномощителите давали права на упълномощения да сключва договор за продажба, предвидени били условията за получаване 3 на продажната цена, в това число да уговаря клаузи за неустойки при евикция. От съдържанието на пълномощните било категорично ясно, че прехвърлителите или са получили продажна цена преди изповядване на сделката, каквато хипотеза е предвидена в пълномощното, или впоследствие са получили или е следвало да получат продажна цена за прехвърляните идеални части от процесните недвижими имоти. По този начин се избегнало задължително спазването на изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС. Отправя се искане на основание чл. 17 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договора за дарение, и да се приложат правилата за договора за покупко-продажба. В случай, че бъде уважен този иск, моли на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да бъде допуснато от съда изкупуването на продадените от И.

Т. А. и К. Т.а К. идеални части от процесните недвижими имоти по пазарни цени към момента на прехвърлянето в общ размер на 1445.20 лева.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер и моли да се отхвърлят изцяло като претендира направените разноски. Оспорва правото на ищеца да предяви иска по чл. 33, ал. 2 ЗС като преклудирано на 7 септември 2020 г., за което излага подробни съображения. Твърди, че повече от десет години владее идеалните части от имотите на основание годно да го направи собственик и като добросъвестен владелец е придобил правото на собственост върху тези идеални части и по давност още през 2018г.

Оспорва твърдението към момента на сделката през 2013г. да е бил земеделски производител и от 2014г. до 2017г. отдава спорните идеални части от нивите под наем на „У.“ ООД, от 2018г. до 2020г. ги отдава под наем на „М.“ ЕООД село Драганово. А от 2020г. сключва договор за наем за 10 десет години със земеделски производител Г.Х. от град Долна Оряховица. Правото му до момента не било оспорвано от никой. Дарителите са имали дарствено намерение при сключването на оспорения договор, а отношенията между него и дарителите му са съществували в продължителен период от време. Твърди, че им е помагал, осигурявал им е дърва за огрев, лекарства, оказвал им съдействие при посещаване на лекар, предимно на К. А.. Пълномощното било от 29.01.2013 г., а дарението е извършено на 6.12.2013 г. което също показвало, че волята на упълномощителите е да извършат дарение.

Претендира отхвърляне на исковете.

Видно от Решение № 270/31.03.1998 г. на ОСЗ гр. Горна Оряховица на наследниците на А. Т. А. е възстановено правото на собственост върху описаните в исковата молба земеделски земи: 1. Поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта ..., с площ 12,995 дка, НТП Пасище, местност С., шеста категория; 2. Поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта .., с площ 7,028 дка, НТП Нива, местност К.Д., шеста категория; 3.

Поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта ..., с площ 6,000 дка, НТП Нива, местност Р., пета категория; 4. Поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта ..., с площ 3,700 дка, НТП Нива, местност М.Т., трета категория. За всеки едни от имотите е посочено, че са съсобственост с Н. Т. Н.. От удостоверение за наследници № 277/12.10.12021 година се установява, че ищецът е едни от наследниците на А. Т. А., както и ответниците Т.

А., М. А., М. Й., Ю. А. А. А. Г. К., М. Г. К.. На 29.01.2013 г. И. А. и К. К. упълномощават ответника да се разпорежда със собствеността им от процесните недвижими имоти.

4

Пълномощното е нотариално заверено от нотариус Д.Т. с район на действие гр. Велико Търново. На 06.12.2013 г. ответникът като пълномощник на И. А. и К. К. сключва договор със себе си за дарение на 1/9 от процесните имоти, оформен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том .., рег. № ..по дело № ... от 2013 г. на нотариус И.М. с район на действие Районен съд – Горна Оряховица. Ищецът е узнал за извършеното дарение след справка в Службата по вписванията при ГОРС, както сам твърди, без да сочи кога е извършена тази справка. К. К. е починала на 28.05.2016 г., а И. А. е починал на 15.12.2017 г.

От показанията на свидетеля Н. Т. се установява, че с ответника Н. се познават от юношеска възраст и до момента са приятели. Знае магазина в Горна Оряховица, който е стопанисван от ответника Н., а сега този обект е негов офис. Познава К. К. и И. А., тъй като ги е виждал да посещават офиса на Н.. Н. ги водел на лекар, понякога ги е посещавал в с.