Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2275 от 23.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6072/2025
Вид
Решение № 2275
Подписан
23.06.2025
Състав
ДЕЛЯН ЛЮБОМИРОВ ДИЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2275 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110206072 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Е. Н. И. против Наказателно постановление № 9085/29.01.2025 г., издадено от и. д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което, на основание чл.

53, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 5 000 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на санкционна норма; негоден субект на отговорност; липса на компетентност на АНО) и за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С писмено становище, поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С писмено становище, оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 17.12.2024 г., около 10:00 часа, на път II-18, км 24+500, в посока – гр. Нови искър, жалбоподателят И. управлявал и извършвал превоз на товари (пясък) с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „...“, модел „...“ДК №....

В хода на извършена проверка от екип при отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при АПИ било направено измерване с техническо средство - електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел ...-KR № ... и ролетка № 1302/18/ (5 м) и било установено, че при измерено разстояние между осите – 1,40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30,410 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона.

Констатирано било, също така, че жалбоподателят няма издадено разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля А. А.; АУАН; НП; разписка за връчване; кантарна бележка; СРМПС; експедиционна бележка; пътен лист; заповеди за компетентност; НП (повторност) с разписка за връчване.

В настоящия случай, разпитаният актосъставител изложи ясен и последователен спомен за събитията, от които се установява изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Едновременно с това, всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване (с изключение на авторството, което се потвърждава от свидетеля, но не се оспорва и от самия жалбоподател), се съдържат в писмените доказателства по делото. Едновременно с това, съобразно показанията на разпитания свидетел, подкрепени и от подтъпилата документация от наказващия орган, касае се за технически изправни технически средства, както и за утвърдена, стандартна методика за измерване, поради което и опасения на жалбоподателя в тази насока не биха могли да бъдат споделени.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 2

ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Процесуалната критика към формулировката на санкционната норма е основателна.

Посочената като такава на чл. 53, ал. 2 ЗП няма самостоятелен характер, а само регламентира удвоен размер на санкция, при наличието на определени предпоставки. Бланкетния характер на същата неизменно предполага надлежно препращане, липсата на каквото нееднократно и последователно (Р 482/2013 АССГ, IX кас. с-в; Р 174/2011 АССГ, IV кас. с-в; Р 2471/2013 АССГ, XII кас. с-в; Р 2675/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 3948/2015 АССГ, XV кас. с-в; Р 1296/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4159/2015 АССГ, VII кас. с-в и др.) е била коментирана, в контекста на съществените процесуални нарушения.

Касателно контрола, дейността на МВР, съгласно чл. 36 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е регламентирана, само като спомагателна, поради което и доводите в тази насока не биха могли да бъдат споделени.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно, от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 17.12.2024 г., около 10:00 часа, на път II-18, км 24+500, в посока – гр. Нови искър, жалбоподателят И. управлявал и извършвал превоз на товари (пясък) с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „...“, модел „Ф... № ..., с измерено разстояние между осите – 1,40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30,410 тона, при максимално допустимо натоварване на оста - 19 тона и .без издадено разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, налице е отклонение от предписанието на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл.

37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно което движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ).

Налице е годен субект на отговорност. Съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, отговорност за визираното нарушение изрично се носи от физическите лица, които извършват (както е в конкретния случай) или наредят извършването на нарушението. В допълнение, жалбоподателят е санкциониран не за липсата на надлежно разрешително, а за управление на тежко (по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 3, т. 2 от Наредбата) ППС. Наличието на разрешително само създава едно валидно изключение от правилото, на което водачът би могъл да се позове, в хода на извършена проверка, но не се отразява върху общата, принципна забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, адресат на която е и самият жалбоподател, в качеството си на водач на превозното средство. В този смисъл и принципно ирелевантно е обстоятелството – кой би могъл и кой би следвало да подаде заявление, съгласно Приложение № 4 към чл. 15, ал. 3 от Наредбата.

3

Касателно субективната страна, законодателят не е предвидил необходимост от наличие на пряк умисъл в действията на водача, поради което и пропускът му да се увери в количеството и теглото на превозвания товар, също носи признаците на съставомерност.

Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото представлява класическо изпълнително деяние от тази категория, а и с оглед размера на превишаването (повече от 11 тона, с повече от 50% над разрешения максимум), т. е. създало е реална опасност от ПТП за потенциално неограничен брой участници в движението.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9085/29.01.2025 г., издадено от и. д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което, на основание чл. 53, ал. 2 ЗП, на Е. Н. И. била наложена глоба, в размер на 5 000 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4